Лансирана от Кирил Петков висша чиновничка уволнена след заседание на борд с трима от ГЕРБ

Министър Везиева им поиска оставките заради решението

Ваня Караганева отстранена от директорския пост в ДКК, която съпредседателят на ПП като министър искаше да закрие, защото оттам се източват милиони

ГЕРБ пък видя опит за скрита приватизация и пита Румен Радев дали участва в нея в полза на олигарси

Неочаквана, но светкавична война, в която са заложени интереси за стотици милиони левове, се разрази в икономиката за по-малко от 24 часа.

В понеделник късно вечерта шефката на Държавната консолидационна компания (ДКК) Ваня Караганева бе уволнена след заседание на трима членове на Съвета на директорите.

Това са Рая Каназирева, която е втори изпълнителен директор, Диляна Софиянска и Радостин Вазов -

и тримата

назначени в

ДКК от ГЕРБ

Караганева бе лансирана за член на управата на държавната компания от Кирил Петков, докато той бе икономически министър, а стана изпълнителен директор и пое управлението на активи за 1,2 млрд. лв. по времето на сегашната министърка Даниела Везиева.

Във вторник - само няколко часа след гласуваното уволнение на Караганева, Везиева поиска оставките на Каназирева, Софиянска и Вазов с мотив, че решението им е “желание за запазване на стария модел на непрозрачна работа в ДКК и добре подготвен компромат, целящ да дискредитира изпълнителния директор”.

В отговор от ДКК излязоха с официално становище, че решението за уволнението на Караганева само месец след като е назначена, е “правилно, защитава интереса на дружеството и държавата”. Нарушенията на шефката на компанията били 21 на брой и можело да бъдат доказани с документи, твърдят от компанията.

На сайта на ДКК беше публикуван и списък с част от тези нарушения. Най-голямото като пари било за еднолично сключване на извънсъдебно споразумение с “Дунарит” за 50 млн. лв. (Повече виж на 3-а стр.)

Караганева

назначила и нов

адвокат на ДКК

с договор за

1,12 млн. лв.,

който да представлява компанията по дела, за които вече било платено. Сред другите претендирани нарушения са еднолично кадруване на Караганева с назначения в съвета на директорите на ВМЗ - Сопот, “Монтажи” и “Кинтекс”. Тя сменила и обслужващата банка на холдинга.

Шефката на държавната компания отказвала да се занимава с въпроси, свързани с ремонта на язовири, което криело риск от бедствия и финансови загуби на дружеството.

Отказвала и да изплаща в срок дължими от ДКК суми към НАП, НОИ и ЧЕЗ.

Министър Везиева обаче обясни, че е била запозната с някои от действията на Караганева - обслужващата банка била сменена, тъй като отказвала да издаде спесимент на втория изпълнителен директор. Договорът за правна помощ пък бил прекратен, понеже имало съмнание, че адвокатът не работи в полза на държавната компания по въпросните дела, а смяната му нямало да доведе до материални последици.

Според министърката

в момента не

можело да се

говори за щети

заради

решенията

на Караганева

ДКК бе една от компаниите, които Кирил Петков като министър на икономиката сочеше като пример за непрозрачно харчене на стотици милиони. И говореше, че 500-те млн. лв. за ремонт на язовири са раздадени от последното правителство на ГЕРБ с ин хаус процедури чрез дъщерното дружество “Монтажи”. Затова Петков започна битка за смяна на ръководството на ДКК, като първо увеличи броя на съвета на директорите от 5 на 7 души. А през август - малко преди да се оттегли от правителството и да стане съпредседател на “Продължаваме промяната”, прокара през МС и доклад за изваждане на “Монтажи” от ДКК и минаването му под пряк контрол на Министерството на икономиката. Мотивите - така щял да се предоврати ремонтът само на хартия на 400 язовира.

Други две дружества - “Еко антрацит” и “Еко инженеринг”, също под шапката на ДКК, трябва да отидат в екоминистерството.

Този тип стъпаловидни структури с шапки компании са били реална предпоставка за изтичане на средства, мотивира тогава действията си Кирил Петков.

А по-късно доразви тезата си, че “абсолютно няма нужда от съществуването на ДКК, но това не може да стане от днес за утре”.

Не закъсня и отговор от ГЕРБ, като от партията видяха като символ за “пленена държава” нарушенията, заради които Караганева била уволнена. И поискаха отговор на 3 въпроса, които отправиха към самата нея, Кирил Петков и Румен Радев:

“Вярно ли е твърдението на Караганева, че всичките ѝ действия са били по заповед на министрите Кирил Петков и Даниела Везиева?

Знаел ли е тогавашният министър на икономиката Кирил Петков, че назначавайки Караганева в ДКК, тя е служител и на Българската агенция по инвестиции?

Г-н Радев, тече ли овладяването от частни фирми на ВМЗ? Участвате ли в тази скрита приватизация чрез двамата министри и колко плаща военната олигархия за тези услуги?”

От ГЕРБ посочиха, че Караганева се появява в администрацията още при първия кабинет на Радев като началник на кабинета на правосъдната министърка Мария Павлова.

Начело на ДКК Караганева била назначена първоначално без конкурс, а след като се вдигнал шум, специално за нея бил проведен и тя го спечелила.

Всъщност Караганева е част от администрацията от 1993 г., когато работи в Народното събрание. През 2008 г. е сътрудник в парламентарна комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В следващия мандат е сътрудник пак в същата комисия. През 2013 г. става началник -кабинет на спортния министър в служебното правителство на Марин Райков. През 2014 г. е на същия пост в служебното правителство на Георги Близнашки. В 42-ото и 43-ото НС сътрудничи в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

“24 часа” потърси Караганева за коментар, но тя не вдигна телефона си до редакционото приключване на броя.

Има или няма споразумение с “Дунарит” за едни 50 млн. лв. И министърка, и от военния завод казват, че не е подписвано

Има или няма извънсъдебно споразумениу с “Дунарит” за връщането от ДКК на военния завод на 50 млн. лв., така и не стана ясно във вторник.

Според твърденията на тримата членове борда на ДКК, назначени от ГЕРБ, Ваня Караганева го е сключила самоволно. Но от военния завод пред “Медиапул” отрекоха това да е направено. А министърът на икономиката Даниела Везиева заяви, че такъв текст е обсъждан многократно, но документ не е подписван.

Историята с 50-те млн. лв. за “Дунарит” започва още през 2014 г. с фалита на КТБ. По това време военният завод е собственост на Цветан Василев, който го купува с кредит от банката. След като срещу него са повдигнати обвинения и той бяга в Сърбия, през 2015 г. започват разговори със собственика на “Емко” Емилиян Гебрев да купи “Дунарит”.

През 2017 г. обаче се намесва държавата. По това време министър на икономиката е Емил Караниколов, който обявява ситуацията като “извънредна”. По думите му държавата иска да спаси фирмата от фалит и да запази работните места в нея.

Така през август 2017 г.

ДКК прави цесия - купува

задълженията от 50 млн. лв.

на военния завод към КТБ

и обявява, че иска да влезе като собственик. По същото време обаче самият “Дунарит” превежда сумата към държавната компания, с което заявява, че са погасени задълженията. От ДКК обаче отвръщат, че преводът на пари не означавал плащане на задължения и самата не е възстановена на военния завод. В същото време се натрупва лихва от над 7 млн. лв.

Идва и заключение от доклад на работна група по прозрачност към Министерството на икономиката, който поставя под съмнение действителността на договора за цесия, сключен от ДКК за “Дунарит”. Причината са поредица от сделки, сключени преди това.

Директорът на “Дунарит” Петър Петров пише и писмо до бившия министър на икономиката Кирил Петков, в което обяснява, че през 2019 г. са поканили ДКК да възстанови средствата със законната лихва. Това обаче не било направено, поради което през миналата година “Дунарит” завежда дело срещу ДКК за изплащането на всичките средства и лихвата от 7 млн. лв.

Създадена през 2010 г.: ДКК набъбна с милиарди в последните 4 години

Държавната консолидационна компания беше създадена по времето на първото правителство на Бойко Борисов - през 2010 г. към Министерството на финансите, водено от Симеон Дянков.

Идеята тогава е парите от продажбите на държавна собственост да не влизат в Сребърния фонд. През второто правителство на Борисов холдингът се мести в министерството на икономиката. Тогава активите му са 9 млн. лв., като за четири години - в края на мандата, те вече са 231 млн. лв. През 2017 г. правителството дава още 120 млн. за “Еко Антрацит”, а на следващата - 500 млн. лв. за ремонт на язовири.

През първото тримесечие на тази година, откогато е публикуван последният финансов отчет на компанията, капиталът ѝ е в размер на 891 млн. лв., а размерът на активите - над 1,2 млрд. Приходите за първите три месеца на годината са 3,68 млн. лв., което е намаление с 61,7%

Под шапката на ДКК са военните заводи ВМЗ-Сопот, “Кинтекс”, НИТИ и “Авионамс”, “Монтажи”, “Ел Би Булгарикум”, “Еко Антрацит”, “Екоинженеринг”, “Национален институт за изследвания и сертификация”, “Учебно консултантски комплекс”, “Институт по маркетинг”, “Стопански търговски комплекс”, “Горубсо Рудозем”, “Овча купел”, “Тежко машиностроене” и “Консолид Комерс”. Повечето от тези дружества влизат в ръководството на холдинга през 2010 г.

Спорове за собствеността на “Дунарит” имаше преди няколко години, като в крайна сметка дружеството остана под контрола на Емилиян Гебрев - собственик на “Емко”.