Някои сгради в Дуисбург се превърнаха в печална забележителност. Без работа, без осигуровки, без образование - натъпкани като сардели в нехигиенични сгради. Много мигранти по бедност от България живеят и днес в региона, предава Дойче веле. 

За многобройните проблеми на много заселници от България и Румъния в редица германски градове отново пишат два големи вестника от Рейнска област. „Подпалете този коптор!“ – дори такива заплахи имаше срещу една жилищна града в Дуисбург, която в периода 2012-2014 привличаше голямо обществено внимание. В сградата тогава живееха нови заселници от Румъния и България, а положението с хигиената и опазването на обществения ред никак не беше розово.

„Бяхме станали тъжна забележителност за цяла Европа“, припомня си Марио Терзич, ръководител на Общинския център за интеграция в Дуисбург – германски град с половин милион жители. Според Терзич, в апогея на кризата в този блок официално били регистрирани над 1000 души, а неофициално живеели навярно много повече.

Притокът на бежанци по бедност не секва

През 2014 година в повечето от жилищата вече не се спазваха дори най-минималните стандарти, така че общинските власти обявиха сградата за необитаема, пише по-нататък в статията на „Райнише Пост“. Обитателите ѝ бяха принудени да се изнесат, а в резултат от това тежестта поеха други квартали в Дуисбург. Терзич припомня, че от 2012 година насам градът привлича все повече и повече „бежанци по бедност“ от България и Румъния. Според общинските власти броят им вече достига 25 000. И притокът им към Дуисбург не секва.

Терзич споменава и още нещо много важно: тук пръст има и организираната престъпност. „В техните страни има структури, които организират всичко. Често пъти с фалшиви обещания хората биват подмамвани към Германия. И засега не можем да се справим с проблема – въпреки предупрежденията и консултациите, които даваме. Просто много хора са прекалено лековерни“, казва Терзич.

Ръководителят на Общинския център за интеграция в Дуисбург прави и още едно съществено уточнение. „Интеграцията е двустранен процес на взимане и даване. Законите и правилата, към които ние сме длъжни да се придържаме, важат в същата степен и за новите заселници от Румъния и България. В това отношение обаче за жалост има още да се наваксва“, казва той.

Проблемите в Херне

Все повече хора от България и Румъния се стичат и в друг германски град в Рейнска област – 160-хилядния Херне. „Вестдойче Алгемайне Цайтунг“ (ВАЦ) пише, че това води и до проблеми. Именно защото много от новите заселници не са интегрирани, нямат работа, нямат здравни осигуровки, нямат образование, а на всичкото отгоре живеят в лоши условия, които обременяват и околните. За да се справят с тези проблеми, общинските власти в Херне удвоиха броя на заетите в социалната сфера, които се грижат за общо около 4000 души от България и Румъния. А това е само броят на официално регистрираните.

От кметството смятат, че в „проблемните жилищни сгради“, където живеят новите заселници, са се подслонили още между 500 и 700 души, а броят им ще продължава да расте, особено след излизането на Великобритания от ЕС. В общинския център за интеграция занапред ще работят 20 души, от които се очаква да говорят български или турски и да работят „на терен“. Те на място ще се запознават с индивидуалните проблеми на хората и ще търсят решения.

Вестникът изброява и най-често срещаните проблеми: деца без ваксинация срещу шарка, спрян ток в жилището, спорове с общинската Служба за работа с децата и младежта. Но за добрата интеграция на хората от Югоизточна Европа в Херне трябва още доста време: „Това е един дълъг, дълъг път“, казва Андреас Меркендорф от общината.

Мерки и срещу германски наемодатели

Неговият колега Йоханес Худзяк добавя, че когато интеграцията се случи, ще бъде решен и проблемът с нехигиеничните и неподходящи жилищни сгради. Дотогава обаче общината ще продължи да взима мерки и срещу онези наемодатели, които – отчасти с престъпни средства – експлоатират наемателите си от Румъния и България, пише ВАЦ.