Намалени ставки на данъка не гарантирали, че ще има поевтиняване

По-добре било директно подпомагане, ще се мисли дали само за най-бедните

Икономисти сметнаха, че печалбата за хората ще е само 34 ст. месечно от олиото и 74 ст. при хляба

Вместо премахване на ДДС за хляба, българските зеленчуци и плодове и намаляването на ставката за други храни правителството подготвя помощи, които да са директно насочени към хората. Това научи “24 часа” от висопостовени източници в управляваща коалиция.

Единият вариант бил на домакинствата да се изплащат помощи, а другият - да се предоставят ваучери, с които да се плащат различни стоки и услуги.

Ще се уточнява и дали компенсации да се плащат на най-бедните и уязвимите, чиито доходи са близки до летвата за бедност, или да се използват други критерии.

Общият размер на компенсациите се изчислява на около 350 млн. лв., докато преките загуби от намаляване на ДДС може да бъдат доста по-високи.

Премиерът Кирил Петков в неделя подсказа, че се върви към вариант с директно подпомагане. По Би Ти Ви той заяви, че е скептичен относно намаляването на ДДС за хляба и зеленчуците, защото такава мярка ще облагодетелства всички - и бедни, и богати.

По-разумно било да се дават целеви помощи, а решение щяло да има до 10 дни

Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев също не е привърженик на идеята да се пипат данъци. Наскоро той заяви, че по-нисък ДДС няма да доведе до реално намаляване на цените за крайните потребители. Но въпреки принципната му позиция против диференцирането на ДДС, бил готов на диалог. Първо обаче трябвало да се направи задълбочен анализ с коалиционните партньори за ефектите върху бюджета.

Мнението, че сваляне на ДДС няма да е ефективно, застъпват и икономисти - от Института за пазарна икономика направиха разчети за това. Експертите посочиха, че дори при най-оптимистичен пазарен сценарий, ако ДДС бъде намален от 20 на 9%, това означава, че

потребителите ще спечелят около 34 ст. на месец заради

по-евтиното олио и приблизително 74 ст. от по-евтин хляб. Поради това от института твърдят, че промяна на косвените данъци ще даде минимален ефект, а всеки пункт намаление на стандартната ставка означава 800 млн. лева по-малко приходи в бюджета. Тези суми трябвало да бъдат компенсирани или чрез други данъци, или да се орежат разходи.

И подкрепят с примери, че в други страни потребителят е получил между една четвърт и една трета от намаления данък - например в Румъния и Словакия, където подобни стъпки са предприемани в недалечното минало.

По-нисък ДДС помагал основно на търговеца

и производителя и съвсем малко на крайния потребител.

Това впрочем се случило след въвеждането на намалена ставка за ресторантите през 2020 г. и дори се признава от самия бранш - цените не са намалени, посочват от ИПИ. Затова предлагат да се води политика за ръст на доходите, като това можело да стане без да пострада бюджетът, който имал повече приходи заради инфлацията и пряко чрез данъците върху потреблението.

Предложението за намаляване на ДДС на някои хранителни стоки, включително и нулева ставка на хляб, плодове и зеленчуци, дойде от БСП. Левицата лансира и по-нисък ДДС за регулираните от КЕВР стоки - ток, вода, газ и парно. Преди десетина дни вицепремиерът Корнелия Нинова заяви, че по този начин ще паднат цените.

Разчетите на финансовото министерство обаче са показали, че мярка като намаляване на ДДС няма да донесе очаквания ефект, с който цените да бъдат свалени чувствително, въпреки че производителите на хляб, плодове и зеленчуци твърдят, че това непременно ще доведе до намаление на цените с 20%.

За хляба от Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите правят уточнение, че намалената ставка ще е само за бял, типов и “Добруджа”, както и за пълнозърнест и ръжено-пшеничен, които се произвеждат по българските стандарти. Иначе на пазара има всякакви видове - с ядки, зеленчуци, фибри, семена и т.н., едва ли нулевата ставка по ДДС ще се отнася и за тях.

Производителите на зеленчуци и плодове смятат, че най-ценното нещо на нулевия ДДС е, че поставя българските фермери в еднаква конкурентна среда с колегите им от съседните страни. И дават пример, че в Румъния и Гърция налогът е само 6%. В ЕС имало две държави, в които ДДС върху храните е 20 и над 20%, навсякъде другаде ставката била между 3 и 10%.

Оставал отворен обаче въпросът дали държавата ще има контролен механизъм, който да гарантира, че разликата от премахнатия данък нямало да бъде прибрана изцяло от търговците, вместо да е в полза на потребителите.

Коалиционните партньори ще обсъждат и облагане на свръхпечалбите

на енергодружествата, каквото вече имало в някои други държави. В проекта за обсъждане е включена и идеята за две ставки за облагане в зависимост от оборота, брой заети и печалба, подобен на този в Унгария. За да стигне до прибиране на по-голяма част от печалбите на енергийните дружества обаче ще трябва да бъде приет нарочен закон.

Ако този вариант бъде приет, тогава било възможно да се избере и друг подход - подпомагане на производители срещу ангажимент да не вдигат цените. За това обаче трябвало да бъдат предоставени разчети от Министерството на земеделието за каква сума става въпрос. От ведомството трябва да дадат и варианти за осигуряване на по-евтини торове за земеделските стопани, което да им позволи да задържат цените на храните.

От ДБ идвали сигнали, че били по-склонни да подкрепят сваляне на общата ставка, отколкото на допълнителни намаления в косвения данък, въпреки че принципно не одобрявали промяната на данъци в средата на годината.

ИТН, макар и не толкова настоятелно, пък подкрепяли идеята на депутата си Пламен Абровски за 9% данък за плодове и зеленчуци, за да станели те конкурентни на тези от съседните държави.

Схемата вече бе изпробвана през 2021 г., но само за пенсионери

Схемата с даването на директни помощи вече бе изпробвана през миналата година, след като парламентът гласува най-бедните пенсионери да получат ваучери.

Тези, които бяха с пенсия 300,01 до 369 лв. включително, получиха еднокраятно финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв. Помощта бе изплатена чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика по предоставена информация от Националния осигурителен институт.