Реколта 2022: Тонове череши остават необрани заради липса на работници

На берачите се плаща по 0,80 лв. на килограм

Плодовете се изкупуват по 1,10-1,20 лв. - много ниска цена и производителите не могат да си върнат вложените пари

Създават нов сорт - по-дребни, подходящи за преработка

“Тонове череши ще останат този сезон необрани. От година на година липсва работна ръка. Стопаните трудно намират работници, основно са от малцинствата, които са без добър опит, а някои отказват и да се качват на високо. Все по-трудно става за земеделците да реализират продукцията си.”

Това казва зам.-директорът на Института по земеделие в Кюстендил доц. д-р Димитър Сотиров. Допълва, че преди години са идвали берачи от Северозападна България, но те отдавна са на гурбет в чужбина.

От друга страна, и реализацията на плодовете е трудна, защото в района има само 2-3 предприятия за сушене и за пулп, а те имат определен капацитет за изкупуване и последваща реализация и не могат да поемат всички количества.

Около 17 хил. дка са черешовите градини в Кюстендилско, но интересът към отглеждане на този плод намалява. Някои се преориентират към засаждане на сини сливи, които са по-лесни за прибиране и имат сравнително добре гарантиран пазар. Че

брането е най-големият проблем,

потвърждава и Благой Благоев, председател на кооперацията в село Шатрово, която има 1000 дка черешови градини. Преди 5-6 години наемал бригади от района на Вършец, Монтана и Берковица, но хората вече са в чужбина.

Сега идват работници от Сливенско, на които осигурява спане в кооперацията, а някои искали и на палатки. Сега в градините има около стотина души.

“Тази година останаха необрани 150 тона от ранните череши, защото периодът на зреенето им съвпадна с розобера. Бригадите бяха на розобер и докато приключат и дойдат тук, изпуснахме ранните череши и презряха. Хората са заети

в сезонната работа - от розите отиват на черешите, после на малини, билки, гъби, грозде

Все по-трудно е да намирам берачи, изнемогваме. За пласиране засега нямаме проблем, защото от години работим с фирма в Катуница, която ни изкупува плода за сушене, но не всички успяват да предадат продукцията си”, разказва Благой.

Допреди 3 г. идвали стотици румънски бусове и купували, но вече се отказали. Отдавна в областта е имало 10-ина преработващи предприятия, които са успявали да изкупят цялата продукция, но били ликвидирани.

Сега произведеното е много по-малко и въпреки това няма пазар. Земеделците с по-малко декари разчитат на продажба за прясна консумация, като товарят бусове за столичните пазари, но вътрешният пазар не може да поеме цялата продукция.

Други имат договорки с търговци, които им ги изкупуват, но и това невинаги е сигурно. И ако градина с площ до 5 дка може да се обере от едно семейство, то за по-големите се разчита на външни работници.

От години няма местни хора, които да се наемат, защото селата са обезлюдени

На берачите се плаща по около 0,80 лв. на килограм, когато черешите са за прясна консумация. Те се берат по-внимателно и човек може на ден да набере около 50 кг.

Когато плодът е за преработка във фабрика, заплащането е около 0,50 лв., а на ден по-чевръстите работници могат да наберат до 200 кг.

“Доволни сме от работата и от шефа. На ден съм стигал и до 200 кг, но ако не е много горещо. Почнат ли жегите, се прибираме - не се стои навън”, казва Стойчо от Сливенско, който е с бригада роднини и приятели в Шатрово.

Имат си и отговорник - Коста, който насочва трактора между редовете и помага за товарене на щайгите. Някои от берачите водят и децата си, като 10-годишния Димитър, който обикаля из овощната градина покрай възрастните.

Сутрин берачите получават инструктаж за работа и всеки път ги предупреждават да внимават при качването на стълбите, за да няма злополуки. Някои дървета обаче са доста високи и

по върховете остава много необран плод

Килограм череши се изкупува по 1,10-1,20 лв., което е много ниска цена и производителите не могат да си върнат вложените средства.

“Повече от 20 г. се занимавам с череши и изкупната цена все е около левче. А всичко поскъпна в пъти. Препаратите тази година са с по-високи цени, а за торовете - да не говорим. Тези, които ползваме, миналата година бяха 400 лв. за тон, сега стигат до 1800.   

Преди 2 г. нафтата беше 1,50 лв., сега е 3,60 лв. Накрая, като теглим чертата, или сме на загуба, или едва покриваме разходите. Разбирам и берачите, че искат повече, защото и те влизат в магазина и виждат високите цени.

Сигурно и изкупвачите имат основания да не дават по-високи цени, но така, ако продължава, отрасълът върви на ликвидиране”, обяснява Благой.

Недоумява защо се дават субсидии за създаване на нови овощни градини, а не се подпомага изграждането на преработвателни предприятия. В района

в последните 5-6 г. има доста нови градини, но сега стоят необрани

Трябва да има някакво ограничение при вноса. В сезона, когато имаме достатъчно добив и пазарът е пренаситен от родна стока, е престъпление да се внася от Гърция.

Трябва да се забранява временно. Когато има недостиг, тогава да се внася”, предлагат земеделци от района.

Казват, че предаване на черешите за ракия също не е решение. Освен че няма такива дестилерии, които да поемат големи количества плод, и там, където го изкупуват, дават по 0,25-0,30 лв. за килограм, а само берачите взимат два пъти повече.

От Института по земеделие твърдят, че тази година черешовата реколта е по-слаба от минали години, но има достатъчно.

“Пролетта започна с дъждове и студове по време на цъфтенето и опрашването беше лошо. През май пък температурите минаха 30 градуса и това доведе до ускорено узряване и по-чувствителните сортове се напукаха.

Сега отново температурите рязко се повишиха и плодът презрява. Вероятно ще има от 30 до 50% по-малко количество, но има и градини, които са нормално натоварени.

От декар може да се добият 400-500 кг. При полагане на грижи и всички агротехнически мероприятия може да се стигне и до 1-1,5 тона. Разходите на декар пък са около 800 лв. и едва ли някой ще си върне инвестициите”, казва доц. Сотиров.

Някои стопани смятат да оставят реколтата по дърветата, за да не трупат разходи. Тези, чиито градини са отдалечени, трудно намират берачи, а и превозът им ги вкарва в допълнителни разходи.  

За няколко дни изкупвателните пунктове в района бяха затворени

с обяснението, че прекупвачите вече са си осигурили количество и няма къде да се пласират.

Възможностите за износ на кюстендилски череши за Белгия ще бъдат обсъдени на среща между почетения консул за Фландрия у нас Вили ван Импе и общинската управа на Кюстендил, съобщи преди дни кметът Петър Паунов.

През юли се очаква посещението на дипломата и група експерти, за да се обсъдят възможностите за износ и при какви условия.

На традиционния Празник на черешата в Кюстендил през отминалия уикенд Институтът по земеделие представи 100 сорта череши.

“Последните три са разработени през 2015 г. Един нов сорт се създава за 18-20 години, не е като при зеленчуците и житните култури. Ще работим по създаването на по-дребни и по-твърди сортове, за да са подходящи за преработка и машинно бране”, каза доц. Сотиров.