• Окрупняването е трайна тенденция и в животновъдството
  • 60% от нивите засети със зърнено-житни култури

Българското земеделие се окрупнява с бързи темпове. За 10 години броят на стопанствата е намалял тройно, но средният размер на използваната земя от една ферма се е увеличил над 3 пъти до средно 332 декара.

Това показва проведеното в края на 2020 г. преброяване на земеделските стопанства у нас. Както и при демографското резултатите се обявяват сега.

Важно уточнение е, че то е моментна снимка към 2020 г. и не отчита ефектите върху селското ни стопанство от COVID пандемията и войната в Украйна.

132 742 са земеделските стопанства

през 2020 г. Те стопанисват 45,641 млн. дка. Преди 10 години занимаващите се с аграрни дейности са били 370 222 лица, кооперации и фирми. Единствено търговските дружества, които развиват земеделие, се увеличават, за сметка на намаление при физическите лица, кооперациите и едноличните търговци. Това показва, че земеделието у нас става все по-професионален бизнес, а не е средство за препитание по селата.

Показателно за продължаващото окрупняване на фермите е, че

84% от земята се обработват от стопанства с 500 и повече декари

Техният брой вече е 13 366. Те обработват средно по 2862 дка. 29% пък са малките стопанства, които разполагат с до 10 дка земя. 5464 ферми нямат собствени площи.

60% от обработваемата земя е заета със зърнено-житни култури, 31 на сто - с технически, а на 268 хил. декара се отглеждат пресни зеленчуци.

През 2020 г. пшеницата и лимецът заемат 61% от общата площ

на житните култури, а царевицата за зърно - 29 на сто. При маслодайните най-голям е делът на слънчогледа и рапицата - съответно 8,21 млн. дка и 1,19 млн. дка.

Близо половината от стопанствата у нас отглеждат животни. И в животновъдството има трайна тенденция за окрупняване - над 3,5 пъти е нараснал за 10 години средният размер на животинските единици в една ферма. Като цяло обаче общата им бройка е по-малко с 11% спрямо 2010 г., което показва, че секторът изпитва трудности и затова е определен за “чувствителен” и получава т.нар. обвързана подкрепа. Около 54 хил. стопанства с тревопасни животни използват 6 млн. дка постоянно затревени площи за колективна паша.

Данните от преброяването показват намаление за 10 г. при отглеждането на кози и овце. Говедата във фермите обаче се увеличават с 6% като млечните крави достигат 237 хил., а месодайните - 154 800. Увеличават се и отглежданите биволици до 14 600.

За 10 г. двойно е нараснал делът на стопанствата с 50 и повече говеда. През 2020 г.

в големите ферми са отглеждани 64% от всички едри преживни

животни, докато в преброяването от 2010 г. те са били само 37 на сто.

Окрупняване има и в свиневъдството и птицевъдството. Над 95% от прасетата се отглеждат в стопанства с 1000 и повече свине. През 2010 г. този дял е бил 64 на сто. При птиците също се наблюдава увеличение на относителния дял на отглежданите във ферми с 20 хил. и повече птици: 2020 г. - 87%, 2010 г. - 69%. В стопанства със 100 и повече кошери са 70 на сто от всички пчелни семейства у нас.

Физически лица отглеждат 74% от говедата, 92% от козите и 88% от овцете. Свинете и птиците са сериозен агробизнес основно при търговски дружества - при тях са съответно 90% от прасетата и 82 на сто от пернатите.

Българското земеделие като цяло е семеен бизнес

То е източник на постоянни доходи за 294 300 българи (без сезонните работници и лицата, непряко наети от стопанството). 79% от лицата, влагащи труд в земеделието обаче, са самите стопани и членовете на техните семейства. В семейната работна ръка жените са 40%. При наетите работници в селското стопанство 75 на сто са мъже.

55% от управителите на фермите са на 55 и повече години. Всеки четвърти от постоянно заетите в земеделието е на пенсионна възраст. 11 на сто са под 35 години.

30% от земеделските стопанства са специализирани в отглеждането на полски култури. Те генерират 62 на сто от общата стандартна продукция.

Всяка пета ферма у нас е смесена

- отглежда различни култури и животни. Останалите са специализирани само в растениевъдство или животновъдство. Стопанствата, които се занимават с отглеждане на зеленчуци, са 7100 и средно обработват по 18 дка. При плодовете и трайните насаждения средната площ е 46 дка.

Агропродукцията на България е предимно от големите стопанства. 59% от нея са от ферми, които имат т.нар. стандартна продукция от 250 хил. и повече евро.