Байдън иска налога, за да се преодолеят социалното неравенство и инфлацията

Невъзможен, но популярен. Мъртвороден. Така медиите в САЩ и по света нарекоха предложения преди дни от американския президент Джо Байдън “данък богати”. Белият дом поиска милиардерите да плащат ефективно поне 20% върху доходите и имуществото си, за да може да се преодолее огромното социално неравенство и да се победи галопиращата инфлация.

Идеята на Байдън не е нова – той я предложи още миналата година, когато бе представен бюджетът за 2023 г., но нищо не се промени. Според наблюдателите и сега няма никакви шансове подобна мярка да мине, но тя е популярна сред общественото мнение в момент, когато кампанията за президентските избори догодина вече набира скорост.

Същността на предложението е печелещите над $ 100 млн. годишно да плащат налог и върху нереализираните капиталови печалби, т.е. и върху приходите, които са под формата на поскъпнали през годината акции дори и когато те все още не са продадени. “Новият данък ще елиминира възможността нереализираните приходи на най-богатите да остават необлагани в продължение на десетилетия и дори на поколения”, се посочва в декларация на Белия дом. Според направено преди време правителствено изследване се оказа, че

свръхбогатите плащат значително по-нисък процент данъци

в хазната, отколкото, да речем, един учител. Докато американците на заплата внасят между 10 и 37% от доходите си всеки месец, някои от най-богатите инвеститори в света - като собственика на “Амазон” Джеф Безос, са отделяли за хазната около 1% в определени години, а веднъж дори държавата е трябвало да му изплати 4000 долара помощ за деца, разкрива проучване. В същото време други данни показват, че само през 2021 г. съвкупното богатство на милиардерите в САЩ се е увеличило с 1 трилион благодарение на борсата.

До момента обаче нито едно фискално предложение, направено в мандата на Байдън, не е намерило подкрепа. Прогнозите са, че със сигурност и този път могъщите милиардерски лобита ще надделеят.

Положението не е много различно и в останалия свят. Сред 38-те държави - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), 12 са имали “данък богати” през 1990 г., но по-късно той е премахнат в повечето от тях поради трудна събираемост и масова емиграция на заможните към по-благосклонни дестинации.

Т.нар. “данък богати” облага съвкупността от капиталовите активи на дадено домакинство (недвижими имоти, спестявания, инвестиции, бижута, произведения на изкуството, яхти и пр.), когато надхвърлят дадена сума. Според ОИСР в момента в класическия си вид той съществува в 3 държави в Европа. В Испания бе въведен временно,

за да компенсира огромните държавни разходи,

свързани с отпускането на помощи по време на пандемията. Данъкът е прогресивен – от 0,2 до 3,75%, и се прилага за нетни активи над 700  хил. евро (след отбивка от 300  000 за основно жилище). Точната ставка зависи от регионите. Регионът на Мадрид например не го прилага.

Норвегия начислява 0,85% за собственост, надхвърляща 1,7 млн. норвежки крони (около 180  хил. евро), като 0,7% отиват в общините, а 0,15 за централното правителство. Данъкът в тази скандинавска държава с висок стандарт съществува от 1872 г.

В Швейцария пък е въведен през 1840 г. и варира в значителна степен според кантоните – между 0,13 и 0,94%, и започва да се прилага при суми над около 100  хил. евро. В тях се включват и активите, които швейцарците притежават зад граница. Смята се, че това е това е единствената страна, където този вид данък влияе сериозно върху общественото благо.

През 2012 г. Франция се опита да въведе данък за богатите и това доведе до самоизселването на близо 12  000 мастити инвеститори. Така през 2018 г. налогът бе премахнат или по-скоро заменен с “такса богати” за недвижима собственост по света, надхвърляща 1,3 млн. евро. Данъкът варира от 0,5 до 1,5%

Италия таксува с 0,2% само финансови активи на италианци в чужбина и с 0,76% недвижима собственост в чужбина.

Аржентина също въведе данък върху състоянието на най-имотните хора заради коронавируса. Той засяга притежателите на активи над 200 млн. песо, или 2,5 млн. долара. Те плащат прогресивно над 3,5% за имущество в самата страна и над 5,25% за притежания в чужбина.

Трябва да се има предвид обаче, че отделно от това има държави с прогресивно подоходно данъчно облагане, в които ставките за най-високите доходи са наистина огромни. В Европа Финландия е на първо място в този списък с 56,95%, следвана от Дания с 55,9% и Австрия с 55%. Извън Европа подобен ДОД се плаща в Япония – 55% за най-добре печелещите, и в Южна Корея – 45%.

Покрай пандемията от COVID се заговори и за

хармонизиран европейски “данък богати”,

но идеята сякаш потъна заедно с поетапното сваляне на санитарните мерки. Само преди седмица неправителствената организация “Оксфам” призова за неотложна нужда от повишаване на данъчното бреме за свръхбогаташите, след като в последния си доклад разкри, че 1% от хората са придобили две трети от новосъздаденото от началото на коронакризата богатство в размер на 26 млрд. долара.

Новият доклад за климатичните неравенства, публикуван преди дни, пък разкри, че ако най-богатите в света (онези, които притежават над 100 млн. долара) бъдат обложени с глобален данък от 1,5%, ще е възможно да се финансира енергийният преход в бедните страни, които са най-потърпевши от климатични бедствия като наводнения, горски пожари или суши. Авторите на доклада настояват за въвеждане и на “данък върху прекалено големите печалби” – става дума за огромните пари, натрупани от енергийните компании заради рязкото повишение на цените на енергийните източници.