• Депутатите приеха да не се плаща, докато не ни дадат касова бележка
  • Данъчните оценки остават същите
  • 9% ДДС за ресторанти още една година, за туроператори и фитнеси - 6 месеца

След много извънредни заседания, спорове и прегласувания парламентът прие промени в данъчните закони. От което стана ясно, че всъщност ново облагане ще има само за едрия бизнес, а останалите ставки не се променят.

Два текста предизвикаха най-бурни обсъждания - въвеждането на допълнителен корпоративен данък от 5% и ставката по ДДС за ресторанти, туроператори и фитнеси.

Окончателното решение на парламента е да плаща 15%. Това засяга основно международните корпорации и големи български групи, които имат оборот от над 750 млн. евро годишно. От финансовото министерство пресметнаха, че това са 500 компании. Условието за оборота е приходите да са в такъв размер през поне два от последните четири данъчни периода.

Въвеждането му е в отговор на решение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейския съюз да има еднакъв минимален корпоративен данък върху мултинационалните компании.

Това предизвика реакция на бизнеса - най-голямата работодателска организация КРИБ и няколко търговски камари - американската, германската, италианската и белгийската, настоятелно поискаха в закона да бъде записана възможността за отстъпки за т. нар. съществена стопанска дейност, каквато има като опция.

Финансовият министър Асен Василев обаче обясни, че

отстъпките не са приложими за България

и ще са в нарушение на регламента на ОИСР, тъй като заради ниския корпоративен данък у нас с намалението ще падне под изисквания минимум от 15%.

Два последователни опита направиха от ГЕРБ да решат казуса в зала. Делян Добрев най-напред предложи да се приемат допустимите облекчения в пълен размер при разходи за заплати и дълготрайни материални активи. Второто предложение на Добрев с възможност само инвестициите да бъдат освободени бе прието от всички парламентарни групи, с изключение на “Възраждане”. Не бе прието предложение на Румен Гечев от БСП да има допълнителен данък и за банките заради големите им печалби.

Очаквана подкрепа в зала получиха заведенията - депутатите решиха те да работят при преференциална ставка от 9% по ДДС още една година. Фитнесите и туроператорите също получиха удължаване на преференцията, но само с 6 месеца.

В същото време мнозинството, с изключение на ПП-ДБ,

не прие предложенията на финансовия министър

Асен Василев. Той искаше няколко мерки за изсветляване на бизнеса - всички заведения да плащат заплати само по банков път, всички да имат ПОС терминал, прагът за осигуровки да е от 1000 лв. нагоре, клиент, който не получи фискален бон, да не плати сметката, да се обложат и бакшишите, а отчитането на оборотите да става с одобрен от НАП софтуер.

От този пакет оцеляха след дълги спорове и с редакция, направена в последния момент, само две предложения. Първото - текстът в закона дава право да не се въвежда нов софтуер, ако заведението използва одобрен от приходната агенция. Второто - клиентът да не плаща, докато не му издадат касов бон. Щом такъв бъде даден обаче, се издължава.

При окончателно гласуване отпадна и друга спорна идея - държавата да връща ДДС на физически лица след доказване на покупки с касови бележки, но не повече от 1200 лв. за година. Критиците сметнаха, че клиентът трябва да направи покупки за 1 милион през годината, за да получи въпросната сума.

Залата отхвърли и текстовете, които даваха право на общините да въвеждат различни промили за данък сгради според вида и местоположението на имотите, както и да актуализират данъчните оценки. Куриозът бе, че първоначалното гласуване одобри това предложение, но след прегласуване бе отхвърлено.

Залата подкрепи Десислава Танева, която предложи да се освободят от облагане всички субсидии до 100 хил. лв., които земеделските стопани получават като физически и юридически лица. Това означава около 200 млн. лв. по-малко приходи в бюджета догодина.

Пропадна още един опит на финансовото министерство да изсветли икономиката чрез идентифициране на скритите трудови правоотношения и осуетяване на опитите за неплащане на дължимите осигуровки и данъци. Поправката бе предложена в Кодекса за социално осигуряване, който в момента определя като осигурени за всички рискове работещите по трудови договори. Конкретното предложение бе към тях да се добавят и такива, са по същество трудови, но са прикрита като граждански. Правото за оценка се предвиждаше да е на НАП.

И опитът на финансовото министерство да свали прага за плащания в брой от сегашните 10 000 на 5 000 лв. също не успя. Но подкрепа получи предложение на Мартин Димитров от ПП-ДБ като необлагаеми доходи да се обявяват командировъчните над 1000 лв. на лице годишно.

Прието бе доходите на берачите на диви гъби и плодове да се облагат с алтернативен данък- еднократно с 30 лв. всеки месец, през който извършват дейността. Прагът за регистрация по ДДС стана 160 000 лв., а заведенията с оборот под 100 000 лв. догодина ще плащат патентен данък вместо корпоративен.

Минималният осигурителен праг за земеделските стопани остава на равнището на минималната заплата от тази година и няма да се вдигне до 933 лв., колкото ще стане тя през 2024 г. Максималният осигурителен доход обаче бе повишен от сегашните 3400 лв. на 3750 лв.