Австрия афара (от румънски: “вън”) от Румъния!*

С тази бележка осъмна в края на 2022 г. клон на австрийската “Райфайзенбанк” в Букурещ. Няколко дни по-рано Виена гласува против присъединяването на Букурещ и София към Шенген. Решение, което предизвика вълна от недоволство в Румъния. Гняв, много по-видим и категорично изразен, отколкото реакциите в София.

Още в първите дни на 2023 г. социалните мрежи в северната ни съседка бяха залети от

призиви за бойкот на всички австрийски фирми и продукти

Кампанията мина под хаштага #boycottAustria.

Местни бизнесмени и дори елитният футболен клуб “Университатя” (Крайова) решиха да спрат да работят с банки или компании, контролирани от Австрия. Дори табелата, сочеща към сградата на австрийското посолство в Букурещ, беше свалена, а пред него бяха свикани протести.

В Шенген или извън него, за повечето от нас това няма голямо значение, не променя живота ни по никакъв начин, но ако се чувстваме горди, че сме румънци, е време да обърнем страницата и да отвърнем на удара с оръжията, които имаме, написа гневно тогава Войку Вукан, предприемач в индустрията за преработка на месо.

В социалните мрежи се завъртя и снимка на бележка от вратата на ресторант, че

не се приемат кредитни карти, издадени от австрийски банки

Много румънци изразиха гнева си, като просто туитнаха “По дяволите Австрия” или публикуваха снимки на родения там нацистки лидер Адолф Хитлер.

Най-лесния начин за протест румънците откриха в зареждането на гориво за колите си - бяха призовани да избягват австрийския петролен гигант OMV и да се насочват към местни бензиностанции като Rompetrol.

Застрахователният сектор бе друго бойно поле за всички недоволни от ината на Виена, отказваща да се съобрази дори с многократните призиви на Европейската комисия, според която отдавна няма причина България и Румъния да са извън зоната за свободно пътуване. UNIQA или Vienna Insurance Group бяха сред фирмите, включени в призивите за бойкот и много румънци смениха своя застраховател.

Изострен, на моменти дори твърде груб бе и тонът на политическия терен през последните 12 месеца. Евродепутатът Рареш Богдан например поиска всички държавни компании, като се започне от Romgaz, Transgaz, Hidroelectrica, Electrica и всички фирми, които имат сметки в “Райфайзен”, спешно да ги закрият. В социалните мрежи можеха да бъдат видени видеоклипове как клиенти на австрийски банки режат банковите си карти с ножица, а други драскаха надписи “Нацистка банка” и “Нацисти = Австрия”.

Австрийският посланик беше привикан в Министерството на външните работи на Румъния, което определи отношението на Виена за “недопустимо, неоправдано и неприятелско”.

Това ще има неизбежни последици върху двустранните отношения, гласеше изявлението. Букурещ дори временно

отзова своя посланик от австрийската столица

Румънският премиер Марчел Чолаку заплаши, че ще съди Виена в Европейския съд и ще иска обезщетение, ако не бъде преразгледано ветото. В северната ни съседка изчислиха, че щетите, причинени от австрийската блокада, се оценяват на най-малко 2% от БВП, или на няколко милиарда евро.

За да е още по-ясна в посланието си, на следващ етап Румъния блокира и присъствието на австрийски служители на срещите на НАТО.

Ако позицията на Австрия не може да бъде променена от сигналите, изпратени от Румъния, институциите на ЕС и останалите страни от ЕС, Румъния е готова да намери решения, различни от дипломатическия път, заплаши политикът Рарес Богдан през септември 2023 г. Той предупреди, че е готов да използва “икономическата дипломация” като отмъщение.

Освен всичко друго политици и влиятелни общественици молеха румънците да не прекарват ски ваканциите си в Австрия, а да изберат други дестинации.

Властта в северната ни съседка отчете и факта, че ветото за Шенген води до засилване на антиевропейските настроения сред населението и

възход на радикалните партии и противниците на ЕС

Няколко седмици преди решението на Австрия да пусне България и Румъния в Шенген от март, но само по вода и въздух, нервите на румънския премиер не издържаха и той критикува канцлера Карл Нехамер изключително остро.

Ако по-голямата част от вашето семейство реши да подкрепи Румъния и България, ако не сте съгласни, мисля, че народно-европейското семейство трябва да изключи Нехамер. Ако вие сте тъп, приберете се у дома, сър. Напуснете Шенген, ако смятате, че това е миграция. Сложете бодлива тел, какво правите на границата, изригна Чолаку по адрес на Нехамер. Румънският премиер стигна и по-далеч - намекна, че поведението на Виена може да е повлияно от Русия и Путин.

Когато в последните дни на 2023 г. стана ясно, че Австрия все пак е съгласна България и Румъния частично да бъдат приети от март, Чолаку определи решението като безспорен успех. Оспориха го обаче от опозицията и евроскептични политически сили. Това пък предизвика реакцията на румънския вътрешен министър Каталин Предою: Ако политически лидер каже, че е по-добре Румъния да не е членка на Шенген, тогава аз казвам на румънците, че този лидер не заслужава да ги представлява. Сергей Станишев

Сергей Станишев

Сергей Станишев: Стига любезности

и молби, да покажем повече твърдост

Трябваше да бъдем много по-категорични и в по-добра координация с Румъния по отношение на Австрия. През техните интереси и слаби точки да дадем ясен знак. Австрия има и политически, и икономически интереси както в България, така и в Румъния. Трябваше ясно да се покаже, че няма да търпим подобно отношение към нас. Несправедливо е да бъдем третирани като втора ръка граждани на ЕС, което е скандално за мен. Това заяви пред Би Ти Ви в петък евродепутатът Сергей Станишев, който дълги години бе президент на Партията на европейските социалисти.

“Аз винаги съм бил привърженик да настояваме и да постигнем едновременно влизане по суша, море и по въздух в пространството за свободно движение. И за мен е разочарование този резултат. Да, той ще облекчи пътуването на българите със самолет, но това не решава икономическият проблем - стотиците милиони загуби за българската икономика заради безкрайните опашки на тировете”, каза още бившият премиер. По думите му политическата ситуация в Австрия само ще се изостря, защото управляващата партия се състезава с крайните националисти, които са евроскептични и антиимиграционни. Затова канцлерът искал да покаже колко е твърд за сметка на цената, която ние плащаме. Станишев прогнозира, че ако на изборите в Австрия в края на годината се формира проевропейска коалиция, едва през 2025 г. би могло да има развръзка за България по отношение на пълното ѝ присъединяване към Шенген.

“Очевидно дипломатическите усилия на България не са били достатъчно резултатни. Просто в един момент трябва да излезем от позицията на молител, на много любезни, и да покажем малко повече твърдост”, призова евродепутатът.