* Доц. д-р Марина Стефанова е заместник декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране" в Стопанския факултет и ръководител на ESG Lab и ESG академията в Центъра за образователни услуги при Софийския университет.
Правителствата и бизнесът трябва да спрат новите проекти за изкопаеми горива и по-бързо да внедрят възобновяема енергия
Точно преди месец светът чу за успешния край на 28-ата конференция на ООН за изменението на климата (COP 28). “Триумфалният консенсус” от Дубай, подписан от представители на близо 200 страни, за първи път изрично декларира, че постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. изисква намаляване и последващо излизане от употреба на изкопаеми горива, и сигнализира началото на края на ерата на икономика и общество, базирани на петрол и газ.
Какво се случва на COP?
През трите десетилетия след срещата на върха в Рио и стартирането на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) Конференцията на страните по Конвенцията (COP) свиква всяка година страните членки, за да определя амбицията и отговорностите им и да идентифицира и оценява необходимите климатични мерки. Няколко години по-рано COP21 завърши с Парижкото споразумение, което мобилизира глобални колективни действия за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5. C над прединдустриалните нива до 2100 г. и за действие за адаптиране към вече съществуващите ефекти от изменението на климата.
Какво казва науката?
“Изменението на климата е тук. Това е ужасяващо. И е само началото”, заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. И макар думите му да звучат пресилено, тазгодишните 10 нови открития, представени от учените от Коалиция за климата (обединение на учени от Future Earth, Earth League и Световната програма за изследване на климата, стартирана през 2017 г. - бел.ред.), е малко вероятно светът да успее да задържи затоплянето до целта от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалното ниво. Причината - недостатъчният напредък по намаляване на въглеродните емисии ще се задържи глобалната температура над 1,5°C за поне няколко десетилетия напред. Документът предупреждава, че минимизиране на големината и продължителността на периода на превишаване е критичен и рискът за необратими промени е реален.
Какво казва тазгодишният доклад, резултат от колективните усилия на 67 водещи изследователи от 24 държави:
Необходимо е бързо и управлявано спиране на изкопаемите горива, за да остане в рамките на целевия диапазон на Парижкото споразумение.
Стабилните политики са от решаващо значение за постигане на мащаба, необходим за ефективно отстраняване на въглероден диоксид. Бързо свиващият се въглероден бюджет означава, че правителствата и частният сектор трябва да спрат новите проекти за изкопаеми горива, да ускорят ранното извеждане на съществуващата инфраструктура и да увеличат скоростта на внедряване на възобновяема енергия.
Прекаленото разчитане на естествени въглеродни поглътители е рискована стратегия, защото бъдещият им принос е несигурен. В бъдеще
те може да абсорбират по-малко въглерод
и усилията за намаляване чрез създаването на природобазирани решения трябва да бъдат с непосредствен приоритет.
Съвместното управление е необходимо за справяне с извънредните ситуации, свързани с климата и биоразнообразието. Международните конвенции по изменението на климата и биоразнообразието (Рамковата конвенция за изменението на климата и Конвенция за биологичното разнообразие) са два паралелни международни процеса, но е необходима синхронизация на финансирането за климата, което да гарантира, че има положителен ефект и върху биоразнообразието.
Сложните събития засилват климатичните рискове и увеличават тяхната несигурност.
Въздействието на “съставни събития” - комбинация от множество фактори и/или опасности, може да бъде по-голямо от сумата от отделни събития. Идентифициране и подготовка за специфични комбинирани събития е от решаващо значение за стабилно управление на риска.
Загубата на планински ледници се ускорява, включително в Хималаите и полярните региони. Това заплашва население надолу по течението с недостиг на вода в по-дългосрочен план (приблизително 2 милиарда души) и излага обитателите на внезапни наводнения.
Нараства неподвижността на хората в райони с климатични рискове, а институционалните рамки не отчитат този проблем.
Нови инструменти за прилагане на правосъдието позволяват по-ефективно адаптиране към климата. Мониторинг на различни измерения на справедливостта и включването им като част от стратегическото планиране и оценка на адаптирането към климата могат да изградят устойчивост и адаптация.
Нужно е реформиране на хранителните системи. Те трябва да бъдат планирани и осъществявани така, че да обхващат цялата производствена верига и да гарантират справедлив достъп до храна.
Голямо, по-голямо, COP
През годините Срещата на страните се превръща в едно от най-мащабните световни събития и обединява конференция, зони за преговори и за изложения. През 2023 г. официална регистрация имаха почти 120 000 души, от които 24 488 – официални делегати на страните, 1726 представители на агенциите на ООН, 16 200 наблюдатели от академичните институции и гражданското общество и почти 4000 журналисти.
Т.нар. синя зона, достъпна само за официалните делегати, включваше почти 90 отделни сгради - павилиони, зали за преговори и огромна прес зона. Зелената зона е т.нар. експо част и представляваше 8 огромни палата с щандове на компании и бизнес организации. Зоната беше отворена и за външни посетители, които да чуят част от дискусиите, да се информират за най-новите “зелени” концепции и постижения в енергетиката, мобилността, иновациите в промишлеността, но и да видят някои впечатляващи технологични иновации - като прототип на летящо такси или роботите на Boston Dynamics.
Нови точки на съгласие
Всяка година официалният преговорен процес завършва с финално споразумение, което валидира напредъка по отделните теми на международната конвенция. И последната среща не беше изключение. Султан Ахмед Ал- Джабер - председател на конференцията и директор на Националната петролна компания на Абу Даби, говори за “консенсус на ОАЕ”, но очакванията за пробив в най-значимите теми не се покриха. Въпреки че представители на близо 200 страни за първи път се съгласиха да “излязат” от изкопаемите горива, че представители на бизнеса и финансите заявиха, документът поставя повече въпроси, отколкото отговори как ще се случи този процес.
За съжаление, страните отново не успяха да се споразумеят за правилата на централната система за търговия с емисии и възможният ѝ старт се отложи за COP29, който ще е през тази година в Баку. Това означава, че 8 г. след Парижкото споразумение, задължило правителствата и компаниите да компенсират част от емисиите си, като плащат за проекти за намаляване на емисиите другаде, търговията все още не е започнала.
Разочароващо се оказа и забавянето на процеса за разпределяне на повече пари за развиващите се страни. Средства, необходими за финансиране на усилията им за адаптиране към нарастващите като интензитет и честота природни бедствия – наводнения, пожари, постоянни бури. Без да забравяме, че мерките за превенция са в пъти по-евтини от форсмажорните усилия за преодоляване на кризисни ситуации, финансиращите институции все още не предлагат креативни решения. Далече във времето остава и рамката на глобалната цел за адаптация, която да гарантира, че всички държави, общности, екосистеми и икономики разполагат със структури, които да издържат на опустошителните изменения на климата.
Успехите
116 държави поеха ангажимент за утрояване на производството на възобновяеми енергийни източници, удвояване на мерките за ефективност до 2030 г., стимулиране на ядрената енергия и ускоряване на темпа на промяна в енергоемки сектори като цимент, стомана и авиация.
50 нефтени и газови компании, включително Aramco, се ангажираха да постигат въглеродна неутралност до 2050 г.
Други 147 държави подкрепиха декларацията за селското стопанство, храните и климата, а 135 - подписаха декларацията на ОАЕ относно климата и здравето.
Над 85 млрд. долара бяха мобилизирани в Дубай
за борбата срещу климатичните промени - държавите трябва да осигурят финансови ресурси за целите на рамката. Това означава да се гарантира, че най-малко 50% от общото финансиране на климата се насочва към страните с ниски доходи, които имат най-голяма нужда от подкрепа за адаптиране.
Със или без България
Въпреки че преговорният процес се води почти 30 години, темата за българското правителство стана приоритет едва през тази година. Страната ни промени позицията си на дългогодишен пасивен участник и присъстваше на COP със собствен павилион, на който - с координацията на президентската институция, министерствата на околната среда, иновациите и растежа и труда и социалната политика в рамките на 10 дни се проведоха 22 дискусии и презентации с участието на почти 300 бизнеси, финансови институции, представители на държавна и общинска администрация, неправителствени организации и образователни и научни институции.
И въпреки дебютната година организаторите показаха добри български примери и привлякоха интерес. Една от ценните страни на програмата на българския павилион беше фактът, че тя включваше различен тип индустрии и компании - както представители на малки и големи “зелени” иновационни бизнеси, така и такива от замърсяващи индустрии.
А сега накъде?
За преговорния процес работата не започва и не завършва с годишната среща на върха. Междуправителственият панел за климатичните промени (IPCC), Секретариатите по споразуменията от Париж и Киото, както и всички официално преговарящи страни започват международния процес още в началото на годината, на първата пленарна среща в Истанбул (15-19.01).
Задачите пред България
- Да организира някои от най-важните регионални срещи в страната ни през 2024 г.;
- Да формира и участва активно в обществения диалог с активно представителство във всички годишни тематични конференции, дискусии и срещи;
- Да активизира научната работа и стимулира участието на български учени в международните изследвания (дори и на световно ниво учените, участващи в процеса, са само 1,5% и те нямат достъп до процеса на договаряне);
- Да подпомогне декарбонизацията на българските предприятия с реални административни действия за облекчаване и ускоряване на административните процедури по съгласуване, одобрение и вкл. насочване на публичното финансиране към ключови въглеродоемки индустрии;
- И най-важното - да задържи темата за климатичната криза като един от приоритетите за българските граждани през тази и следващите години.
12 °
24 °
