700 говеда и три деца – ежедневната грижа за Николай и Благовеста Василева, собственици на „Дивата ферма“ в родопското село Горно поле. И още – семейството посреща гости в малкия си биохотел и ги храни с произведеното в градината. Фенове не липсват.

На пръв поглед идилията изглежда завършена, но всъщност Николай и Благовеста продължават да се борят с трудностите, с които е осеян пътят на развитие на биоземеделието в България.

Кравите идват в живота на двамата почти със сватбата. „Оженихме се през 1994 година, а на следващата година купихме първите крави. Първо започнахме с 16 животни, за които платихме с апартамента на моя баща в Пловдив. Продадохме го, за да купим животните“, разказва Благовеста. Жилището е продадено сравнително евтино заради хиперинфлацията в страната през онези години, а кравите са излезли доста скъпи. Апартаментът се оказва само първата жертва, защото нещата не тръгват по вода. Първата зима половината животни умират. По този труден начин младото семейство разбира, че не са избрали подходящите крави за планината и затова добичетата от изнежените породи не са устояли на по-суровата зима. „Трагедията първата година бе голяма, но не ни отчая. Постепенно инвестирахме в по-устойчиви породи и сега стадото ни е само от родопско късорого говедо и българско сиво говедо, на които планината им подхожда“, обяснява бодряшки Бети.
Плюсът в трудното начало е, че имат наследствено стопанство, което се предава от поколение на поколение. Поне този разход е спестен. „Дивата ферма" е наследствена на моя мъж от баба му. Той е израснал в къщата, в която в момента живеем. Започнал е още като дете да се занимава с животновъдство, помагайки на баба си, защото дядо му е починал доста рано. В 10 клас му се е наложило да започне да пасе козите и да помага при доенето, при гледането на овцето, да коси трева. Така земеделието и до днес е неговият живот“, разказва Благовеста. Сега в отглеждането на стадото от 700 говеда се е включил и братът на Благовеста, Стефан.

Към биопроизводството семейството поглежда сравнително късно. Документи за сертифициране на фермата са подадени едва през 2009 г. „По „био“-то се запалихме от един наш приятел, теоретик. Още щом дойде във фермата и видя как животните пасат свободно из планината, възкликна: „Защо не продавате продукцията си като биоземеделци. Та вие спазвате всичко, без да знаете!“ И беше прав, защото ние никога не сме торили, не сме използвали антибиотици за животните. Натурално гледахме и земята, и животните“, спомня си Благовеста.

Повече - в книжното тяло