Раду Покликтару е роден в семейство на балетни артисти - солисти на Молдовския балет. През 1994 г. кариерата му на солист на Болшой театър на Беларус прелива в създаване на съвременна хореография. Дипломира се като хореограф в Музикалната академия на Беларус при проф. Валентин Елизарев, има специалности по изкуствознание и балетна педагогика. Поредица от балетни миниатюри, поставени в балетните театри на Русия, Беларус, Латвия, Украйна и Молдова, бързо го превръщат в един от най-харесваните и значими съвременни хореографи. Неговият прочит на “Лебедово езеро” в Болшой театър в Москва предизвиква разгорещени спорове и увеличава почитателите му.

През 2006 г. заедно с мецената Владимир Филипов създава авторския театър за съвременен балет “Киев модерн балет”, където поставя модерни версии на класически балети и свои авторски творби. Носител на десетки награди за хореография, сред които и награда за най-добра хореография на Международния балетен конкурс във Варна през 2008 г., награда “Серж Лифар” от Международния конкурс в Украйна, Национална премия “Тарас Шевченко”. Хореограф на откриването и закриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г. За пръв път журира на XXVII международен балетен конкурс във Варна от името на Украйна.

-Какво е усещането да журирате на балетната олимпиада във Варна?

-Варненският конкурс се отличава преди всичко с това, че се провежда през лятото, на морето, на фона на прекрасната колонада, обвита в лозници, летят чайки... Усещането е за свобода, лято, младост, радост - самите условия са такива. А що се отнася за нивото - то е невероятно високо. И разбира се, това е конкурс категория А, това не се е променило в годините и Международният балетен конкурс във Варна е един от най-важните в света.

-Как оценявате съвременните номера, които сте видели досега?

-Не само на варненския конкурс, но и на други балетни конкурси нивото на съвременната хореография отстъпва от това на класическата. Ситуацията се подобрява, но много, много бавно. Ортодоксалните балетни педагози смятат, че трябва да научат детето да прави два тура, пируети, да си направи поддръжките, а модерното “ще поставим по-набързо”. И това, за съжаление, се вижда. Особено във варненския конкурс, където има съвременна хореография в два тура,

такова

пренебрежително

отношение разваля

общия успех

на техните подопечни. От пет оценки, които ние поставяме, две са за съвременна хореография. Може блестящо да си се представил в класиката и да не преминеш нататък заради лоша оценка за модерен танц. Що се отнася за съвременната хореография, която видях, като цяло имаше номера, които много ме зарадваха. Имам си даже фаворит - номера “Целувката” с хореограф Александър Могильов. Великолепна постановка. Познавам се с Александър, той е изключителен човек, танцувал е мои хореографии и аз се радвам как блестящо се развива като хореограф.

-На кастинга за трупата си “Киев модерн балет” не сте изисквали задължително академична балетна подготовка за танцьорите си. Това ли е бъдещето - класическият метод да бъде по избор при подготовката на балетистите?

-Това е много индивидуално. Зная много случаи, в които артистите идват в класическия танц късно. Както всичко в този живот и това се определя от негово величество Таланта.

-Разкажете повече за балета “Киров модерн балет”, прославен по света?

-Всъщност театърът “Киров модерн балет”, който се явява визитна картичка на Украйна и е репертоарен театър, беше създаден във Варна. Ей там, в бистрото на входа на Летния театър през 2000 г. се запознах с мецената и основателя на нашия театър Владимир Филипов. През 2006 г. като резултат на това запознанство възникна “Киев модерн балет”.

-Как влияят политическите промени на работата ви като хореограф?

- Политическата ситуация се отразява на финансовата и тя

влияе на всеки човек

в тази страна,

независимо дали е

олигарх, или метач

на улиците

И влиянието в този план е негативно. От 2013 г. инфлацията свали драстично нивата на заплатите. А иначе - политическата ситуация не ми влияе лошо. Даже мога да се похваля, че за пръв път от независимата 25-годишна история на Украйна държавната премия на името на Тарас Шевченко получи човек, който се занимава с танц, и това съм аз. Благодарение точно на нашия театър съвременният танц не само че превзе сърцата на зрителите, но и получи това огромно признание на държавно равнище.

-Какво предстои?

- Не разказвам никога, защото бъдещето може да се промени. Но в главата си имам няколко проекта, които трябва да осъществя. Знае се с точност, че през есента в Белград ще имам две премиери - “Жена в ре минор” по музика на Бах и “Дълъг рождественски обяд” по музика на Вивалди.

-Артистите могат да променят своята националност - да избират от името на коя страна танцуват. Можем ли кажем, че изкуството е изнамерило идеалната националност?

-Патриотизмът е много важен, националната принадлежност - също. Това влияе ментално на танца - вижда се, че принадежиш на руската школа, има вече прекрасна корейска школа... Но никак не влияе на това как човек се чувства. Аз също не съм украинец по паспорт, но се представям от името на Украйна, защото там е моят творчески дом, там живея и там е всичко, което ме свързва със света на танца. Живея не с паспорта си, а със сърцето.