В края на 2014 г. общият брой на регистрираните в Министерство на земеделието и храните биологични производители, преработватели и търговци е 4 092 (включително 840 подизпълнители). В сравнение с 2009 г., от когато се прилага новото европейско законодателство в областта на биологичното производство, броят им нараства повече от осем пъти, а в сравнение с 2006-та - последната година преди присъединяването на България към ЕС - над 19 пъти. Данните са от последния Аграрен доклад на България на земеделското министерство, публикуван през 2015 година.

През 2014 г. площите за биологично производство са 743 510 декара (без да се включват сертифицираните екологично чисти райони, от които се събират диворастящите култури като гъби, билки и горски плодове). Това е с 32% повече спрямо предходната 2013 година. Увеличението идва основно от площите, които вече са очистени и признати за биопроизводство – общо 209 390 дка. Тези, които все още се очистват и предстои да получат сертификат, са 534 120 дка – цифра, подобна на тази от 2013 година.

Зърнено-житни

През 2014 г. площите, засети със зърнено-житни култури, които попадат в системата за контрол на биоземеделието, са 120 610 декара или с 43 920 повече в сравнение с предходната 2013-та година. Ръстът е впечатляващ – с над 50% спрямо площите, които се очистват или вече са сертифицирани за биологично производство на тези култури. В анализа на министерството се отбелязва, че в България се отглеждат основно биопшеница, биоцаревица, биоечемик и биоръж, биоовес, както и екологично тритикале. В тази графа се включва и екологично отглеждания ориз.

Технически

Площите с технически култури, отглеждани по биологичен начин, са били 128 780 дка преди година и половина. В сравнение с 2013 г., те са се увеличили с 35 420 декара, основно заради чувствителния ръст на площите, засети със слънчоглед и с репица. Тук се включват и ароматните култури, медицинските растения и подправки и др., при които увеличението е до 77 540 дка при 65 360 през 2013 г. Най-голям дял от тази група култури заемат бионивите с лавандула- 29 350 дка. В общото число влизат и 14 080 дка, засяти с екологично отглеждана маслодайна роза.

Зеленчуци

От земеделското министерство отчитат увеличение и при групата на пресните зеленчуци. Тя включва култури като артишок, тикви, лук, моркови, марули, карфиол и броколи. Тук влизат дини, пъпеши, ягоди, както и култивирани гъби. Ръстът е от 10 369,3 дка на 14 446 дка, което е близо 40 процента за една година. На най-много площи от тази група са отглеждат (или се подготвят за отглеждане) артишок – 5700 дка и тикви - 2470 дка.

Ливади и пасища

Подобно е увеличението и при площите с постоянни ливади и пасища - над 40% през 2014 г. в сравенение с 2013-та, достигайки 218 300 декара. Причината е засиленият интерес от страна на фермерите към биологичното животновъдство. Същата причина води до сериозен ръст и на терените, засети с фуражни култури, или така наречените култури за зелено. Само за една година те са се увеличили от 28 812,7 на 52 152,8 дка или разликата е 23 340 дка.

Трайни насаждения

Плодните градини и другите видове трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин, през 2014 г. са 182 120 дка - с 13 270 дка повече в сравнение с предходната 2013-та. Основната причина е увеличението на градините с ядкови насаждения, костилковите и семковите овощни видове. Продължава да расте интересът към градините с орехи, лешници, бадеми и кестени, като през 2014 г. площите на тази група култури са се увеличили почти двойно до 102 570 дка. При тях най-голямо е увеличението на градините с орехи, следвани от тези с лешници. Намаление има при насажденията с лозя, отглеждани по биологичен начин - с 3000 дка.

Други

След година прекъсване, отново се появяват ниви с отглеждани по биологичен начин култури от групата на зърнено-бобовите и протеиновите, за производство на зърно. В регистрираните 4036,1 дка се включват и семена и смеси от житни и бобови култури. Още по-малко са екологично отглежданите кореноплодни култури като картофи и цвекло – 779,8 дка. При тях се наблюдава намаление в сравнение с площите през 2013 г. Само за година буквално се е сринало биопроизводството на нетрадиционни за България култури като артишок, маслини, киви – площите са намалели почти 10 пъти от 2316 на 224,7 дка.

6 942 510 дка

са сертифицираните екологично чисти площи, от които през 2014 г. са се събирали диворастящи плодове, билки и гъби.