Проект на закон опитва да въведе ред в окачването на кабели
Бърз интернет или сигурен ток. А не може ли и двете? Всекидневие е да виждаме по стълбовете на енергото накачени десетки жици, които нямат нищо общо с тока. А като стане авария с мрежата на електроразпределителните компании, как тя се отстранява, без да ти прекъснат интернета, или телевизорът ти да угасне, ако си клиент на кабелен оператор?
Проект на Закон за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, който е в парламента, се опитва да намери пресечната точка на интересите на електроразпределителните и телекомуникационните компании.
Целта е да се използват вече изградени мрежи и инфраструктура - стълбове на електроразпределителните дружества, на уличното осветление, колектори за разполагане на кабелите от телекомите и кабелните оператори. Проектът транспонира евродиректива.
Еврокомисията е загрижена гражданите и бизнесът
да имат
високоскоростен
интернет, но без
грандиозни
инвестиции и за
дълго време
Проектозаконът е за правилата, които позволяват на интернет доставчици, на кабелни оператори и телекоми да опъват своята мрежа върху инфраструктура на други оператори. Въпросът е електронните съобщителни мрежи да се строят бързо и евтино. Но за чия сметка?
Сблъсква ли проектът интересите на електроразпределителните компании с тези на телекомите и кабелните оператори?
Експерти в енергетиката казват, че в началото проектът е бил натежал с облекчения за телекомите. Затова върху текстовете са седнали да работят както представители на телекомуникациите, така и на електроразпределителните дружества. И са постигнали донякъде консенсус.
Какво обаче притеснява компаниите, които владеят елмрежите, както и експертите в енергетиката?
Славчо Нейков, шеф на Института за енергиен мениджмънт, смята, че проекът противопоставя телекомуникационни срещу енергийни мрежи и е предпоставка за бъдещи спорове (виж карето).
Той предвижда в цената, която трябва да плащат операторите, ползващи чужда инфраструктура, да се признават само разходите, които правят електроразпределителните дружества. Печалба не им се полага.
От ЧЕЗ казват, че
това са търговски
взаимоотношения
и би трябвало да
има печалба
От компанията настояват контролът при полагане на мрежи на други оператори да бъде осъществяван от държавен орган. Искат и разписани права на кметовете и КРС.
При авария и спрян ток енергото трябва да уведоми кабелния оператор, че има авария и се налага да отстрани мрежата му. Ако негов представител не се яви, то електроразпределителното дружество може да я прекъсне, ако това се налага. За да не се дължи обезщетение, се изисква от техниците на енергото да положат “дължима грижа” към мрежата на другия оператор. Този текст кара енергийния експерт Славчо Нейков да смята, че елтехниците, освен че трябва спешно да отстраняват аварии, и да разбират от друг вид мрежи.
От “EВН България” заявиха, че аварийните екипи на енергото работят по същата тази инфраструктура, по която кабелните и интернет операторите са закачили част от своята мрежа, и създават предпоставки за инциденти.
Прекомерното
окачване на кабели
по стълбовете пък
води до по-честа
аварийност
особено при сняг и обледеняване. От компанията настояват електроразпределителното дружество да има право да преценява и да отказва достъп до своите стълбове.
Използването на мрежите да бъде при едни и същи условия и принципи. Няма логика един кабелен оператор, използващ мрежата на друг кабелен оператор, да се договаря на чисто търговски принцип, а използването на мрежата на електроразпределителното дружество от кабелен оператор да става чрез регламентирана процедура и при условията на регулация, заявяват от ЕВН.
В становище на трите електроразпределителни компании се иска да се поправи 14-дневният срок, в който енергото е длъжно да подаде информация на оператора на електронна мрежа, който иска да положи своите жици по стълбовете. В директивата се предвижда срок от 2 месеца, а във вариант на проекта е бил предвиден срок от месец.
Законът предвижда контролът по осигуряване на достъп да е на Комисията за регулиране на съобщенията.
Експерт: Добрата идея
може да бъде изкривена
Практическото значение на проекта на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура е как енергийните мрежи, собственост на ЕРП-тата, могат да бъдат използвани за нуждите на кабелни и телекомуникационни оператори, пише в свой коментар на проекта Славчо Нейков, директор на Института за енергиен мениджмънт.
Едните имат отговорност да поддържат стълбовете и жиците така, че клиентите да имат електрозахранване, а другите целят развитие на своята дейност при най-ниски цени както за тях, така и за абонатите си.
Законопроектът в този му вид не дава отговор на основни въпроси, от които зависи практическото му прилагане. На първо място - задължения се въвеждат основно за енергийните оператори, и то по начин, който е предпоставка за бъдещи фактически и юридически спорове с неясен изход.
Разходите, които законът предвижда, се вменяват на енергийните компании, които получават приходи от регулираните цени. А за новите си задължения - поддръжка на мрежите на кабелните оператори, разпределителните дружества ще трябва да ползват персонал за различни от основните им дейности функции. Тоест вместо да следят да няма аварии по мрежата, електромонтьорите ще следят и дали сигналът по кабелната е “чист”.
Важният въпрос е кой ще е виновен при авария по кабелната мрежа, която е окачена на електрически стълб. Тук законопроектът предвижда доста усложнена схема на взаимоотношения между двата оператора на мрежи. Логически тежестта пада основно върху собствениците на стълбовете, т.е. енергийните дружества, казва Нейков.
Законопроектът въвежда Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в нова роля - на регулатор на енергийни компании, въпреки че за това си има Комисия за енергийно и водно регулиране.
6 °
12 °
