Спомняте ли си масовото възмущение на хората заради идеята на здравния министър Петър Москов пациентите да оставят идентификационни отпечатъци в болници и аптеки, за да се контролира реалното ползване на здравни услуги? Как ли биха реагирали те обаче ако знаеха, че в много американски болници електронното здравеопазване е стигнало до там да следи къде се намира всеки пациент, лекар или апарат във всеки един момент?

Системите за позициониране в реално време в здравеопазването не са филм от бъдещето, а реалност, върху която се работи дори в България. На една от последните сесии на Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката компанията „Телелинк“ получи 238 151 лева за проекта „Изследване и разработване на иновативен модел за проактивно здравеопазване“. Зад тази твърде обща формулировка се крие

система за позициониране в реално време в болниците.

„Тя ще работи по съвършено различна технология в сравнение с американските системи, които засега са единствените в света“, обяснява Мирослав Гечев, ръководител на отдел „Корпоративни продажби Системна интеграция“ в „Телелинк“.
В конкретния случай иновационният фонд е подкрепил с 50% необходимата сума за разходите за концепцията за системата. Оттам нататък компанията, която е един от най-големите системни интегратори на Балканите, се ангажира да вложи собствени средства за крайния продукт. Концепцията е изготвена през октомври м.г.и в момента се работи по самата система.

„Идеята ни още в самото начало беше тя да стъпва на три основи: носими устройства, които да дават информация за жизнените показатели на пациента, система за позициониране вътре в сградата и аналитична част“, обяснява Гечев.

В „Телелинк“ срещат една изглеждаща непреодолима трудност още на първата права от работата. Въпреки че сензори за отчитане на пулс, кръвно налягане, температура и други показатели днес има в най-различни мобилни устройства, нито едно от тях не може да служи за медицински цели. Оказва се, че в световен мащаб е страшно трудно да се намери доставчик на мобилни устройства, годни за диагностика. Самите сензори съществуват, но няма удобен начин да се носят от пациентите. При това инженерите на „Телелинк“ се целят доста високо – на тях им трябват устройства, които да могат да отчитат и позицията на пациента, например дали е седнал, легнал и т.н. „Смисълът на тази информация е да се знае например от какво се увеличава или намалява пулсът на болния. Дали от изкачване на стълби, дали от ходене“, дава пример Гечев.

Самата система за позициониране представлява нещо като GPS, но с много голяма точност на ниво сграда, помещение или част от помещение, тъй като трябва да дава данни за местоположението вътре в сградата. „Ако аз съм лекар или мениджър на болницата, на мен ми трябва информация дали даден пациент или неговия лекар, или някакво оборудване се намират в дадено помещение в болницата. Също така колко време прекарва лекарят при дадена визитация. Ако пациентът е инвалид, ще ми трябва информация къде се намира най-близката свободна количка. Въз онова на тази информация мениджмънтът на болницата може да взема

правилните решения за оптимално използване на ресурсите“,

обяснява идеята Мирослав Гечев.

Търсенията в „Телелинк“ как да изградят тази система също не минават без трудности. Преди всичко трябва да се избере технологията, по която информацията от многобройните сензори да достига до антените, с които е опасана цялата сграда. Най-разпространената технология е Wi-Fi, но при нея има голямо неудобство – всяко устройство има нужда от собствена мощност, за да предава сигнала до антените. Това на практика означава в болницата да има отделен човек или група хора, които да се занимават само със сменянето на батерии или денонощно някой да зарежда устройствата.

Затова инженерите се обръщат към RFID-технологията - за радиочестотна идентификация, сходна с картите, с които в много учреждения служителите си отварят вратите. Самите карти в случая представляват „тагове“, както ги наричат специалистите. Те са големи колкото човешки нокът и са пасивни елементи, т.е. не излъчват сигнал, а отразяват сигнала от самата антена. Нямат нужда от енергия, защото се зареждат от мощността на антената. Себестойността им е ниска, а точността, която дават – достатъчно висока.

Именно тези тагове са иновацията в система на „Телелинк“. Те са собствена разработка на фирмата и по твърденията на Гечев аналогичните системи по света работят по друг начин. Специално за болниците тагове ще могат да се слагат дори на операционното оборудване и инструментите, тъй като материалът, от който са изработени, издържа на високи температури и няма да се повреди от многократните стерилизации.

Третата – аналитичната част, ще бъде разработка на „Телелинк“ заедно с нейни партньори. Това е онази част от системата, която ще обобщава цялата информация.
Едно от задълженията на фирмата по договора с Националния иновационен фонд е да направи пазарно проучване за нуждата от такъв продукт. То е проведено миналата година и показало

готовност на болниците да се снабдят с такава система.

Ползите от нея ще са предимно в големите болници, където заради мащаба могат да се получат спестявания от порядъка на стотици хиляди левове от ежедневната дейност. Част от проучването е проведено с болници в САЩ, които са интервюирани за ползите от вече внедрена подобна система.

Разработването на концепията и предаването й в Националния иновационен фонд е станало през октомври м.г. Веднага след това е направен тест на системата за позициониране, за да се види кое от нея работи и кое – не. „Един от проблемите например беше, че някои тагове не реагираха, тъй като сигналът се спираше в стени или от тялото на човек“, казва Гечев. Затова през юли и август т.г. ще се прави нов тест. Паралелно се пише софтуерът за аналитичната част. Целта е до началото на 2017 г. да се стигне до пилотен проект в българска болница, като разходите за реализацията на системата ще се поемат от „Телелинк“. След това, разбира се, ще се търси пазар – у нас и в чужбина.

Това не е първият продукт в областта на е-здравеопазването, с който се заема „Телелинк“. Здравната система е приоритетна за фирмата от около 3 години. Самият Гечев е карал магистратура в Дания с фокус върху здравеопазването и работата му в тази сфера съвпада с желанието на Национален иновационен фонд през 2014 г., когато е спечелен проектът, да осигури подкрепа на иновация в същата сфера.

„В „Телелинк“ гледаме на е-здравеопазването като на начин да диверсифицираме дейността си, а не толкова с оглед на бъдещите печалби. И трябваше да направим иновация, защото другият начин беше да излезем на пазара с нещо, което вече съществува и да водим ценови войни“, обяснява Гечев.


Виртуални дисекции

Други продукт за електронното здравеопазване, по който „Телелинк“работи, е медицинската маса за виртуални дисекции „Сектра“. Това е иновативно технологично решение, което позволява достъп до много голям кръг от медицински изображения – от анатомия за целите на обучението на студенти, през хистология до ортопедия за нуждите на лечението. Всички те могат да са в реален размер, като се получават изключително детайлни 3D-изображения. Един съдов хирург например може да види предварително реалното разположение на съдовете на пациента, преди да е започнал операцията, като изображенията се получават чрез скенер или томограф. „Един кардиолог, на когото показахме масата, обясни, че органите на всеки човек са с различни размери и форми и досега той е бил принуден да се запознава с особеностите на пациента едва след като го отвори“, даде пример Гечев.

Компанията осигурява изграждането на цяла мрежа от такива изображения, както и поддръжката й. Една компютърна томография може да достигне размер от няколко гигабайта и за съхранението и достъпа до такива изображения са нужна специална мрежа и големи ресурси.