Близо две трети от действащите в момента спа хотели в България ще трябва да махнат табелите “спа” и да престанат да се рекламират като такива.

Причината е, че собствениците им не са направили дори опит да се сертифицират като спа хотели по новата наредба, която след 10-годишни усилия на бранша влезе в сила в началото на годината.

“От 260 хотела, които имат спа в името си, само 106 досега са кандидатствали за сертификат, като от тях 70 вече имат одобрен документ.” Това съобщи зам.-министърката на туризма Ирена Георгиева във Варна на започналия Трети конгрес на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Хотелите, които не получат сертификат, могат спокойно да продължат да поддържат спа центровете си и да предлагат в тях досегашните услуги. Те обаче не могат да претендират да се наричат спа. Дори в курорта Св. св. Константин и Елена, където се провежда конгресът, вече е пълно с табели с различни евфемизми: “Професионални масажи”, “Релакс зона” и други подобни.

Поставянето на табела “спа” без получен сертификат се наказва със солена глоба по новата наредба.

Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм, поясни, че браншът е водил 10-годишна битка да се приеме наредба с изисквания. Защото по думите му досега всеки, който инсталирал джакузи и викал жена си да прави масажи на хората, гордо наричал това “спа център”, с което компрометирал качеството на тези услуги.

Новите изисквания в наредбата са около 420. Най-тежко по думите на зам.-министър Георгиева е намирането на професионални кинезитерапевти и масажисти, а назначаването на такива специалисти е задължително условие за получаване на сертификат. В България по тези специалности обучават медицинските университети и Националната спортна академия, но според хората от бранша завършилите са недостатъчно. Освен това на Запад това е добре платена професия и много от младите емигрират. Съюзът ще търси начини да осигурява 6-месечни стажове на завършилите, за да подпомогне реализацията им у нас.

Друг проблем на бранша е, че България още няма договори със здравните каси на други държави от ЕС, така че те да плащат балнеолечението у нас на чужди граждани. Гостуващият на конгреса президент на Европейската спа асоциация Тиери Дюбоа съобщи, че организацията е депозирала в Европейската комисия искане за нова директива за балнеопроцедурите в ЕС. По силата ѝ здравните каси на всички държави членки трябва задължително да покриват разноските за балнеолечебните процедури на европейски граждани в други държави от съюза. Когато бъде приета, това ще отвори огромна нова ниша за българския здравен туризъм, каза той.

Интерес на конгреса предизвика и лекцията на проф. Ингедора Сигфусдотир от Исландия, която съобщи, че лекува наркотична и алкохолна зависимост чрез спа процедури. По думите ѝ вече два такива успешни курса се провеждат и в България – в София и във Варна.

По данни на Евробарометър от 2016 г. 11% от почиващите у нас практикуват спа туризъм, каза още зам.-министър Ирена Георгиева при откриването на конгреса.

Местят минерални

води из Родопите

До края на годината 76-градусовата гореща минерална вода от родопското село Беден ще бъде докарана до Девин и до Пампорово, съобщи пред конгреса председателят на Българския съюз по балнеология и спа туризъм Стефан Шарлопов. Проектът е финансиран през лятото с 2,5 млн. лв. от правителството и работите по него напредват. Когато бъде завършен към края на годината, лековитата вода от Беден ще бъде разпределена из многото спа хотели в Девин.

Те и досега разчитаха на тази вода, но старият водопровод е бил напълно амортизиран и дебитът е бил нищожен. В Пампорово обаче за първи път хотелите ще имат достъп до лековита вода и това увеличава шансовете за повече туристи и извън зимния сезон.

Съюзът работи и по друг проект, финансиран с 2 млн. лв. от кабинета – изграждането на събирателен съд за минералната вода в Сандански. Той също ще бъде готов до Нова година и ще увеличи ползването на лековитата вода от хотелите и населението.