Вече близо година България има нов застрахователен кодекс, който замени стария Закон за застраховането. Освен многото нови директиви кодексът въведе и нови механизми, които да осигуряват по-добра защита на потребителите на застрахователни услуги. В него има ясно разписани изисквания към посредниците и към начина на продажба на всеки от продуктите. По-високи са изискванията за капитала на компаниите.

Ето 11 от новостите, засягащи клиентите на застрахователите, обобщени за „.bg” от експертите на Комисията за финансов надзор

1 Дава се възможност за сключване на безсрочни или многогодишни застрахователни договори. Досега това не беше уредено и на практика не се прилагаше. Многогодишният застрахователен договор създава удобство, че не трябва да бъде подновяван всяка година.

2. Ако договорът е срочен, има възможност в него да се предвиди автоматично подновяване, но то може да бъде само за един застрахователен период (в общото застраховане – най-много още една година).
Възможността за автоматично подновяване също има за цел да улесни потребителите, но има ограничене само за еднократно подновяване, за да се избегне възможността застрахователят да се възползва от невниманието на застрахования.

3. Когато договорът е бил сключен за повече от една година, може да се прекрати без неустойки в края на всяка година. Пример: Застраховка “Автокаско” може да бъде сключена за две години, като премията за всяка от годините трябва да бъде определена в договора още при неговото сключване. В края на първата година застрахованият има право да прекрати договора, без да дължи неустойки за това.

4. Застрахователят или посредникът е длъжен да предостави на потребителя документ, доказващ извършено плащане на вноска по застраховка. В миналото един от най-честите спорове между застраховател и потребител беше дали е била платена дължима вноска по застраховката. Документът за получено плащане на вноска е нов документ, който ще улесни потребителите за доказване на направено плащане на вноска, ако тя е платена в брой, а не по банков път. Издаването на документ, доказващ извършено плащане не е задължително само когато плащането на премията или на първата разсрочена вноска от нея е удостоверено в самата застрахователна полица.

5. С новия Кодекс за застраховането се предвиди, че ако застрахователната премия е платена чрез посредник, тя се счита за платена на застрахователя, независимо, че посредникът може да не я е превел на застрахователя. Целта е да се елиминират проблемите за потребителите, които са си платили застраховката чрез посредник, но той недобросъвестно или поради грешка не е предал парите на застрахователя. Досега проблемът беше почти масов.

6. При сключването на застраховка, застрахователят има право да постави писмени въпроси, и само тези писмено поставени въпроси се считат впоследствие за съществени за риска обстоятелства. Застрахователят няма да има право да отказва изплащането на обезщетение или да намалява размера на обезщетението, ако научи за обстоятелства, за които обаче не е поставил писмено въпрос при сключването на застраховката. Пример: Ако застрахователят не е попитал дали собственикът на автомобила притежава пълен комплект ключове за автомобила, то впоследствие застрахователят не може да откаже плащане при кражба на автомобила, ако се окаже, че собственикът е притежавал непълен комплект ключове.

7. При поставяне на въпроси относно съществени обстоятелства, и ако на тях не е отговорено или е отговорено неясно и въпреки това застрахователят е сключил договор, той няма право впоследствие да го прекрати, да откаже плащане или да намали размера му на основание липсата на отговора или на това, че той е неясен. Например, ако е поставил въпрос дали сградата има противопожарна инсталация, кандидатът за застраховане не е отговорил или е дал отговор, че не знае и застрахователят въпреки това е сключил застраховката, той не може да прекрати договора или да откаже плащане, ако впоследствие се окаже, че сградата не е имала такава инсталация.

8. Също така е предвидено, че застрахователят не може да прекратява договора, да отказва плащане или да намалява неговия размер, ако обстоятелствата са били разкрити пред него и той въпреки това е сключил договора, съответно ако е имало неточно обявени обстоятелства, но той е извършил проверка преди сключването на договора. Ако вземем предвид примера по-горе, и ползвателят е обявил, че сградата няма противопожарна инсталация и въпреки това договорът за застраховка срещу пожар е бил сключен, съответно ако застрахователят е прегледал сградата и е било видно, че такава инсталация няма, то той не може да се позовава на липсата на посочената инсталация, за да прекрати впоследствие договора ил

Целият текст - в книжното тяло