Николай Симеонов, експерт в "Елана Инвестмънт"

Променените условия в предстоящия прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР предполагат бенефициентите да пренастроят подготовката си и да вземат решенията, които ще им помогнат да планират правилно и да разработят успешни проекти. Интересът към този прием ще бъде голям и е добре предварително кандидатите да преценят точно шансовете си за класиране.

Предстоящият прием по подмярка 4.1 е обявен за последен до 2020 г., а в същото време бяха променени лимитите за допустимите разходи на един проект за периода на 1 млн. евро (за проекти със строителство) и 500 000 евро (само за техника). Затова кандидатите трябва да планират дали да подадат един проект в целия размер до лимита сега. Важно е да се знае, че говорим за таваните на стойността на инвестиционния проект, а не на безвъзмездната помощ.

Планирането трябва да включи и необходимостта от допълнително финансиране. Невъзможността на кандидата да си осигури средства е един от основните симптоми на предишния прием по 4.1. Максималният размер на субсидията е определен на 50% от разходите по проекта, като в някои случаи чрез допълнителните точки за определени приоритети при индивидуалните проекти може да се увеличи с още 10%.

Сега се допуска да се прехвърлят проекти от предходния прием по 4.1 и се очаква това да става лесно – само подавайки едно заявление. Впоследствие при оценката на проекта кандидатът ще трябва да предостави актуални документи при поискване, но какви точно все още не е ясно. Това също поставя въпрос пред бенефициентите какъв избор да направят при новите условия. Той зависи от това доколко очакват, че събраните точки при предишния прием могат да им донесат одобрение и сключване на договор.
На този етап (септември 2016 г.) се подписват договори с проекти, които са постигнали 39 точки. Тези нива може да паднат. В новия прием шанс за допълнителни точки имат кандидатите с 5 души средносписъчен брой на персонала за последните 3 години и ако проектът им включва строително-монтажни работи. Те могат да добавят общо 20 точки към оценката си.

Без пари за орехи, но с помощ за левзея

Някои от традиционните в България култури вече не са в списъка с приоритетните и няма да получат допълнителни точки, така както беше при предишния прием. Това са орехи, шипка, лайка, маточина, мащерка и др. Куриозното е, че нетипични за земеделието ни култури като левзея, чувен и артишок остават в списъка, така че кандидатите трябва да го имат предвид.

Проектите от т .нар. чувствителни сектори - „Плодове и зеленчуци“, „Животновъдство“ и „Етеричномаслени и медицински култури“ ще получават 19, вместо досегашните 15 точки. Бенефициенти, които насочат 100% от инвестицията си в комбинация от поне два от тези сектори, ще бъдат оценени с 20 точки.

Северозападният район се разделя на три при оценката

Досега проектите от Северозападния район за планиране бяха приоритизирани с бонус точки. Тази практика ще продължи и в новия прием, но вече има разделение на района с различни бонуси. Областите Видин, Враца и Монтана могат да имат най-много точки – 5. Ловешка област се класира с 2 точки, а Плевенска - само с 1. Важно е да се има предвид, че най-малко 75% от земята в бизнес плана на кандидата трябва да попада в тези области, за да получи приоритет.

Освен това сега ще се стимулират само биопроизводители с история. В предишния прием на подмярка 4.1. се даваше превес с 15 точки на стартиращи биопроизводители. Сега подкрепата от 15 точки се получава само от фирми, които вече са биологично сертифицирани и над 85% от инвестиционните разходи по проекта са свързани именно с биопроизводство. Ако разходите са над 50%, се дават 10 точки.

Нови приоритети

Наредбата за предстоящия прием въвежда три нови критерия, по които проектите могат да бъдат бонифицирани. Първо, стимулират се действащи фирми, които през последните години са поддържали стабилна заетост – дават се 10 точки за фирми, които имат минимум 5 души средносписъчен персонал за последните 3 години. Кандидатът ще бъде задължен да запази този персонал поне 3 години след получаване на субсидията.

Вторият нов стимул е за проекти със строително-монтажни работи: строителство или обновяване на сгради и помещения, както и на оборудването, разположено в тях. Тези проекти могат да напреднат с 10 точки, но кандидатите трябва да имат предвид, че над 65% от инвестиционните разходи следва да са с тази цел и че това не включва земеделска или транспортна техника, а само оборудване и съоръжение, разположени в сградата.

Третият критерий е свързан с новата възможност за финансиране на системи за напояване. Ако над 50% от разходите са за хидромелиоративни дейности, проектът получава допълнителни 5 точки, а ако разходите са над 85% - 7 точки. Над 30% получават 4 точки.

Новост в критериите за оценка е също предимство за проекти с инвестиции за напояване на земеделски стопани, които са членове на сдружения за напояване. Също се дава превес на инвестиции в напояване, при които се използва вода от инфраструктура с по-малки загуби и по-висока ефективност при използване на водните ресурси. С какви документи това ще се доказва, все още не е ясно.

Дългоочакваното финансиране на напояване

Земеделците дълго очакват този прием по подмярка 4.1, защото в него за първи път ще се финансират хидромелиоративни проекти, които са стимулирани и с бонус точки. За съжаление, публикуваната документация показва намерение основно да се финансират проекти за напояване на трайни насаждения.

Повече - в книжното тяло