Божидар Божанов е роден на 19 август 1987 година. Той е софтуерен инженер по професия и образование, който е участвал в редица неправителствени проекти, засягащи информационното общество. От миналата година е съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова по електронното управление.


      -Господин Божанов, когато вмениха на вицепремиера Румяна Бъчварова отговорността за електронното управление в края на 2015 г., бе съобщено, че се създава нова Агенция за електронно управление. Факт ли е вече новото ведомство, работи ли?

-Още в края на миналата година внесохме в Народното събрание промените в Закона за електронното управление, с които се създава новата агенция. Те минаха на две четения в парламента и в края на юни т.г. бяха обнародвани. Но тъй като има технологично време да се напише устройствен правилник, а и дойде лятото, агенцията ще е факт през септември.

В момента тече ликвидационна комисия за закриване на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ към транспортното министерство, чийто състав изцяло ще се влее в новото ведомство.

-Ако се чете само законът, какво би трябвало да представлява това ново ведомство. Колко души например ще работят в него?

-Малко под 500 човека. Това са щатните бройки, прехвърлени от старата изпълнителна агенция. Те обаче имат и много задължения, свързани с инфраструктурни обекти. Тази функция ще бъде малко по-свита в новото ведомство, то ще се занимава предимно с електронното управление.

-Досегашният модел на електронното управление в България беше доста децентрализиран. Всяко ведомство си правеше каквото му хрумне в тази област, често без всякаква връзка с останалите. Какво ще направи новата агенция за да промени този модел?

-Държавната агенция получава всички правомощия за електронното управление. Тя ще съгласува оттук-нататък всички проекти. Ако някоя администрация реши да си направи проект, който не се вписва в общата картина или ще бъде направен по начин, който няма да й позволи да си говори с останалите системи, просто няма да се разрешава.

По принцип 90% от електронното управление минава през администрацията. Всички методически указания в тази област ще се издават от агенцията. За общинските услуги ще има референтен модел.

-Беше съобщено, че агенцията ще отговаря за бюджетното програмиране на електронното правителство. Как по-точно ще стане това и какъв бюджет ще има за 2017 г.?

-Бюджетът на агенцията ще бъде основно за разходи за заплати. Проектите, които ще се финансират, са най-вече по оперативна програма „Добро управление“. Малка част от тези проекти реално ще бъдат управлявани от самата агенция, тъй като всяка отделна администрация ще си ги изпълнява. Ролята на агенцията ще е да съгласува техните технически задания и проектни идеи, както ще участва и в техния контрол.

В момента има много системи и регистри, пръснати навсякъде. Проблемът е обаче, че те не си говорят, не са свързани. Когато примерно гражданинът отива в една администрация тя отново му иска всички данни, които и сама може да си събере. А тя не го прави, просто защото няма техническата възможност за това. Новата агенция трябва да направи нещата така, че всяка нова или надградена система да участва в този процес задължително. Не аз да си представям документа за семейното положение например, а администрацията сама да си го извлече от ГРАО.

-Правил ли сте проучвания колко пари са похарчени досега за електронно правителство в България?

-Правили сме разчети, още преди да стана съветник. Похарчени са над 1 милиард лева. Но електронното правителство не е някаква еднократна инвестиция. А и дори да имаш добре работещо електронно управление, трябва да продължаваш да отделяш средства, за да го поддържаш. Естония е добър пример за това, защото там има закон, който казва, че системи на над 10 години не могат да бъдат използвани в държавата. Т.е. на всеки 10 години системите се обновяват, което е нещо разумно в днешно време.

-Какви са законовите изисквания едно държавно ведомство да използва отворен код за данните си и какви са последиците за него ако не го прави?

-“Отворени данни“ означава всички данни, които генерира едно ведомство, да бъдат достъпни за широката публика, така че всеки да може да въз основа на тях да прави анализ. Включително и в полза на ведомството, защото не всяка администрация у нас има т.нар. длъжност data scientist, човек, който е пряко отговорен

Повече - в книжното тяло