Механотехникум „Юрий Гагарин“ в Перник съществува от 1959 година и до момента е подготвил десетки хиляди изпълнителски кадри за машиностроителните предприятия в региона. Навремето в него се обучават към 600 деца всяка година. През 2014 г. обаче учебното заведение има около 300 ученика, а през 2015 г. с мъка събира 100 нови ученика, като няма нито един кандидат за машиностроителна специалност. Вместо това децата, вероятно и под давление на родителите си, предпочитат да се запишат в новооткритите специалности като „Компютърна техника и технологии“ и „Радио и тв техника“. Дори специалността „Автотранспортна техника“ не събира нито един кандидат.

Както вървят нещата, механотехникумът в Перник ще сподели съдбата на десетките такива професионални училища из цялата страна, които в последните две десетилетия бяха поетапно сливани с други училища, а после и закривани заради недостатъчно ученици. Близо до Перник е Радомир, където бившите Заводи за тежко машиностроене, днес „Леяро-ковашки машиностроителен комплекс“ и „Булмашинъри Ентърпрайсис“, все още произвеждат продукция. Но изпитват глад за най-елементарни машиностроителни специалисти: стругари, фрезисти, заварчици.

Аналогично е положението и с механотехникумите в Кюстендил и Благоевград. В столицата от 5-6 професионални гимназии по машиностроене – бивши техникуми, остана само една - „Никола Й. Вапцаров“. Всъщност, тя остана да съществува само защото другите се вляха в нея между 2000 и 2008 г. Но и там например няма обучение по най-търсената от фирмите специалност – цифрово-програмно управление в машиностроенето. Просто няма кандидати за нея.

Как се стигна дотук, е въпрос, който няма еднозначен отговор. По принцип дори съществуващата мрежа от професионални гимназии в България не е съобразена със социално-икономическите характеристики на региона, в който се намира.

Утвърждаваният всяка година план-прием, който се прави централно от образователното министерство, отразява основно личните предпочитания на учениците, които клонят към добре звучащи и съвременно изглеждащи специалности. По принцип обсъжданията в тази сфера се правят с участието на областния управител и регионалните инспекторати по образованието. Но чиновниците рядко се сещат да попитат местния бизнес от какво точно има нужда. А и работещите в самите професионални училища с машиностроителен профил реагират бурно, едва когато учебното заведение е вече пред закриване.

През януари т.г. от Браншова камара „Машиностроене“ се обърнаха писмено към кметовете на 8 селища с машиностроителни предприятия: Казанлък, Габрово, Пазарджик, Ямбол, Силистра, Панагюрище, Сливен и Стара Загора с молба да бъдат по-активни и заедно с местния бизнес да регулират процеса с приема в местните професионални гимназии. Тепърва ще се види дали това дава резултат.

Според председателя на камарата Илия Келешев зародишът на проблема с подготовката на кадри със средно образование за отрасъла е още в началото на прехода. „Тогава много се говореше, че при социализма България е изграждала машиностроителните предприятия без оглед на това дали икономиката има нужда от тях. Това породи негативно отношение и родителите още тогава започнаха да насочват децата си към специалности далеч от този отрасъл“, каза пред списание „.bg“ той. Недалновидната и твърде закъсняла приватизация на отрасъла е влошила още

Повече - в книжното тяло