Старозагорският чугунолеярен завод „Прогрес” е едно от най-старите предприятия в бранша. Известно е на международния пазар с отливките от сив и сферографитен чугун, които се използват за хидромотори, помпи, автомобилни части, редуктори, електромотори, подемни съоръжения.

Основната част от продукцията е предназначена за хидравликата, енергетиката, автомобилната и тракторна промишленост, за военната индустрия. В последните три години постоянно нарастват поръчките от чужбина и те вече надхвърлят продажбите в България. Сред клиентите са световно известни компании като „Данфос” и „Бош”, за които българската фирма е сред основните доставчиците от първа група.
По време на последната икономическа криза обаче именно поръчките на големите машиностроителни фирми буквално се сринали.

„Ние първи в България усетихме, че започва стагнация. Поне година и половина по-рано. Заявките паднаха, свихме производството до санитарния минимум. Добре, че правим и декоративни отливки, които тогава спасиха положението и успяхме да запазим по-голяма част от работниците”, разказа пред списание „.bg” Таня Радкова, икономически директор на „Прогрес”.

Веднага след рампата на завода, могат да се видят осветителните стълбове, които са част от асортимента. Чугунените пейки и чешмите по емблематичния столичен булеварт „Витошка” и около ЦУМ също са произведени в старозагорската фирма. Пак тя е осигурила антипаркинговите стълбчета по целия маршрут на маратона по време на олимпиадата в Атина.

Сега в чугунолеярния завод работят на пълни обороти. Част от производството често преминава и на 3-сменен работен режим. По време на кризата заетите са свити до 350 души, а сега са вече над 470. Една от причините за голямото натоварване напоследък е ръстът във военната индустрия.

Чугунолеярният завод е създаден през 1913 г. През тези над сто години предприятието няколко пъти е променило принадлежността си – било е самостоятелно, но и част от по-големи икономически конфигурации.

Социален одит по поръчка на клиента

Да се работи със световните лидери в бранша е престижно, но не е толкова лесно. Те са изключително взискателни не само към качеството на продукцията. Мултинационалните компании прилагат и свои етични кодекси и техните доставчици са задължени да ги изпълняват. Затова българската фирма постоянно е подложена на социален одит от чуждите си партньори.

В региона на Стара Загора заводът е известен освен с добрите си заплати, но и с наетите около стотина роми, които са повече от 20 процента от целия персонал.
Как се справят с това доста тежко производство?

„Има предимство и то е, че при нас работят цели фамилии. Някои са тук вече 30-40 години. Сменят се поколенията, но професията остава една и съща. Може би и затова никога не е имало повод за неводолство или някакъв вид дискриминация. Който работи, е оценен независимо от възраст, етнос или пол”, разказва Радкова.

Голямата група са работници – леяри и формовчици, а това са специфични занаятчийски професии, които изискват повече време за обучение.
Разбира се, ромите си имат и своите привички. През летния сезон някои от тях отиват на гурбет. Преди заминавали за Гърция, сега по-често за Англия и Полша. През октомври се връщат.

Между 1000 и 1300 лева е брутната месечна заплата за работник в предприятието. Това означава чисто 950 – 1050 лева. Отделно всеки има право на ваучери за храна. Според последните данни средното заплащане в областта е 938 лева. Но там са включени и възнагражденията в ТЕЦ „Марица–Изток”, които са значително по-високи от останалите предприятия.

Трудно се намират шлосери и стругари

Дефицитът на кадри са усеща и тук, въпреки по-доброто заплащане. Не достигат шлосери и стругари. Изобщо няма ги средните специалисти с техническо образование.
„Преди в Стара Загора имаше специализирани техникуми по мелообработване, машиностроене, по химия и електротехника. Повечето са закрити, много хубави специалности са напълно забравени”, разказва Таня Радкова.

Затова в „Прогрес” възрастта изобщо не е порок, разчитат на 50-годишните кадри, които имат дълъг

Повече - в книжното тяло