В началото на своята кариера или поради стремеж към нови професионални възможности всеки попада в ситуация на търсене на ново работно място.

Първата важна стъпка при търсене на работа е изготвянето на актуално СV. Автобиографията е визитната картичка на всеки кандидат за работа. Тя трябва да бъде подготвена с внимание и прецизност, за да може да даде шанс на притежателя си да премине през първоначалната селекция. Наред със задължителните елементи, които следва да се съдържат в СV-то като професионален опит, образование и умения, често кандидатите поставят и своя снимка.

Съществуват противоречиви мнения по темата. Спорът за наличието на снимка се води както от експерти по човешки ресурси и консултанти от агенции за подбор, така и между самите кандидатстващи за работа.

Едната страна е на мнение, че чрез снимката кандидатът може да бъде дискриминиран (по пол, расова принадлежност, възраст, външен вид) и няма да бъдат оценени качествата и уменията му, посочени в автобиографията, и поради това настояват да не се поставя.

На противоположното мнение са работодателите и фирмените експерти по човешки ресурси, за които снимката е допълнително средство, чрез което може по-лесно визуално да се запомни един кандидат. Все пак експертите по подбор нямат за цел да са жури на конкурс за красота, а да намерят подходящия за длъжността служител.

В процеса на търсене на нови служители компаниите получават множество автобиографии. Освен името, което идентифицира търсещия работа, снимката е отличителният белег, чрез който експертът по подбор може да разпознае и възприеме даден кандидат. Чрез нея интервюиращият ще придобие визуална представа за кандидатстващия преди интервюто. По този начин няма да има изненади, които да доведат до спонтанни реакции, които да повлияят по време на събеседването. Друг момент, в който наличието на снимка може да помогне е етапа на оценка на търсещите работа след проведените интервюта. Много по-лесно ще бъде асоциирана автобиография, на която има снимка със спомените от преминалото събеседване.

От снимката също така могат да бъдат направени изводи за качества на кандидата, като съобразителност и умереност, както и за сериозно отношение към позицията и компанията, за която се кандидатства.

Наличието на снимка не е задължително условие, но ако кандидатът реши да я приложи, трябва да избере подходящата, съобразявайки позицията, за която кандидатства. Големите компании, банки и държавни институции имат утвърдени правила за облекло и изисквания по отношение на външния вид на своите служители и неподходяща снимка може да декласира кандидат още в началото на подбора.

Сред примерите за снимки, които не са подходящи и правят лошо впечатление са тези от ваканции, абитуриентски балове, партита, снимки, на които присъстват няколко човека, снимки с голи рамене, селфи снимки, позьорски физиономии, силен вечерен грим, натрапчиви бижута и прочие.

Препоръчително е снимката да е в паспортен формат, с изчистен фон, умерен грим, приветлив външен вид и подходящо облекло. По отношение позиционирането й в автобиографията би било добре да бъде поставена в началото на документа в десния ъгъл, поради факта, че същият може да бъде класиран в папка и перфориран от ляво.

В крайна сметка дали да поставите снимка или не в своята автобиография, е въпрос на личен избор. Снимката трябва да представя кандидата в неговата най-добра светлина. Затова ако съществуват противоречия относно това дали е подходяща не рискувайте и не я включвайте като елемент на СV-то, тъй като има риск да не изиграе положителна роля. Ако съобразите направените препоръки не се колебайте да приложите снимка и да направите добро впечатление.

В заключение ако се перифразира една стара поговорка може да се каже, че по „снимката посрещат, а по СV-то изпращат“. В този смисъл СV-то е ключът, който отваря вратите към интервюто за работа и старанието и вниманието при изготвянето му не са за пренебрегване.