Всеки, който някога е закупувал и регистрирал моторно превозно средство в България, знае, че няма как да не плати т.нар. екотакса. Но едва ли са мнозина онези, които си задават въпросите за какво се плаща тя, къде отиват средствата от нея и кой ги получава?
Всъщност, при първоначална регистрация на МПС собствениците на автомобили заплащат продуктова, а не екотакса. Въпреки че се е наложила в практиката, напълно погрешно е тя да се нарича „екотакса“, тъй като се отнася до отпадъците от МПС, а не до чистотата на атмосферния въздух. Но така е наречена тя в Закона за опазване на околната среда, който задължава всеки притежател на автомобил да плати еднократно „екотакса“ в размер и по ред, определени с акт на кабинета. Към настоящия момент липсва акт на Министерския съвет в тази връзка, което прави разпоредбата на закона неприложима.
Но това е само част от проблема. В практиката се е наложило тази по същество продуктова такса да се плаща или на държавното „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“ (ПУДООС), или на създадените чрез закона организации по оползотворяване (ООп), които имат ангажимент да събират, оползотворяват и обезвреждат излезли от употреба моторни превозни средства.
Съгласно закона предприятията за оползотворяване следва да сключват договор с производителите и вносителите на МПС, за да изпълняват техните задължения след излизането от употреба на возилото. На практика, обаче, ООп сключват договори с крайния клиент, вместо с фирмата, която е пуснала на пазара превозното средство. Документът за платената такса е част от необходимите документи пред КАТ за получаване на първоначална регистрация. Нещо повече - офисите на ООп, в които се осъществява плащането, се намират на територията на КАТ, където в същото време липсва гише на ПУДООС.
Това показва, че има държавна опека над предприятията по оползотворяване. В обществото са налице сериозни съмнения, че съществуващата в момента система представлява капсулирана и картелна схема за източване на публични средства и облагодетелстване на определени пазарни субекти в ущърб на икономиката, потребителите и околната среда. Според официални данни, размерът на таксите, събирани от ООп за излезли от употреба возила възлиза на около 50 млн. лв. годишно.
До края на 2011 г. в България функционираха 14 организации по оползотворяване на излезли от употреба МПС. В резултат на нормални пазарни условия и конкурентна среда, през този период нивото на продуктовата такса за един автомобил над 10 години варираше между 30 лв. и 50 лв.
След промените в закона през 2012 г. с разрешения за оползотворяване на практика останаха само три организации. На 13 други бе отказано разрешение, като някои от отказите са напълно немотивирани, за което свидетелстват отменителните съдебни решения.
За липсата на конкурентна среда свидетелства фактът, че при заплащането на екотакси гражданите теоретично могат да избират към коя организация да платят, но цената на услугата за най-масовите у нас автомобили – тези над 10-годишна възраст, при всички регистрирани организации е еднаква - 275 лв. Или излиза, че след 2012 г. размерът на продуктовата такса се е увеличил над 6 пъти.
За определянето на размера на тази такса у нас практически не съществуват правила или ако има такива, те не се спазват. Таксата се определя привидно на пазарен принцип, но поради липсата на нормална пазарна и конкурентна среда, размерът се определя и налага едностранно от заинтересувани стопански субекти по напълно безконтролен начин.
МОСВ е определило изключително висок размер на таксите, които събира ПУДООС, без да е обявена икономическа обосновка и без анализ на действителните разходи за събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на едно МПС.
Организациите по оползотворяване предлагат малко по-ниско възнаграждение, което автоматично насочва основния поток от средства към тях.
Средствата, събрани от продуктови такси, са публични и, като такива, следва да се събират и разходват при спазване на правилата за разходоориентираност, ефективност, публичност и прозрачност. Таксите се събират за финансиране на разходите при предоставянето на определена услуга – събиране, транспортиране и третиране на излезли от употреба транспортни средства. С оглед на това Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и НАП трябва да имат контролни функции за отчитането и разходването на средствата, събрани от продуктови такси. Резултатите от проверките на контролните органи трябва да са
7 °
21 °
