Как звучи арията на Лаурета от операта на Джакомо Пучини “Джани Скики” в джазаранжимент? Или пък популярната песен “О, соле мио”?

Скоро зрителите на БНТ ще видят това, защото е записала участието на единствения у нас военен бигбенд в Моцартовите празници в Правец. “Специално за нас аранжиментите направи големият пианист и композитор Васил Спасов. На сцената певицата пее оригинала, но акомпаниментът от оркестъра долу е в джаз версия.

Публиката в Правец го прие много добре. Неслучайно художественият директор на феста Христина Ангелакова ни покани там. Тя се опитва да разчупи форума, като търси връзката между опера и джаз. Оперните музиканти приеха, че теми от операта могат да се свирят успешно с джаз аранжимент”, разказва пред “24 часа” военният диригент кап. Цветомир Василев. Той е музикантът, който преди 5 г. създаде от военния оркестър на Втора тунджанска бригада първия у нас бигбенд в Българската армия “Джазът е допълнителен наш ангажимент извън преките ни задължения, който сме поели доброволно.

Първо изпълняваме задачите си на военен оркестър”, обяснява 44-годишният диригент. Кап. Василев е едновременно и музикант, и човек от строя. Защото, освен че репетира е и военен и има часове по строева и физическа подготовка. Подчинява се на устава, който повелява как да се марширува с тръбата на уста или как и къде, подобно на автомата, трябва да се държи инструментът при команда “Мирно” или команда “Свободно”.

Два тефтера на диригента са побрали задължителния строеви репертоар на оркестъра - подборка от маршове, предимно български, народни хора, включително и на Дико Илиев, музиката за различните церемонии - тържествена проверка, почетен караул, погребение. “Извън това режимът при нас е по-либерален и позволява на всеки диригент според неговите разбирания и усещания за музиката да подбира репертоара на оркестъра си - поп и рок музика, народна музика, джаз. В този смисъл и нашият репертоар е разнообразен, само в джаза имаме над 200 произведения, които поддържаме.

Да направим първия военен бигбенд, и то в Стара Загора, за нас бе нещо уникално и огромно предизвикателство, но работихме с огромно желание. Моята идея беше, че във всяка натовска държава има армейски бигбенд, който свири и представя по друг начин военния оркестър. Казах си: “Защо пък ние да не го направим в нашия град, нали музиката ни е хоби и задължение.” Освен това в основата на всеки бигбенд са духовите инструменти. Интересно бе и за музикантите - 90% от тях са с висше музикално образование. Първо бяха учудени, че ще го правим, но апетитът идва с яденето.

Някои поначало имаха отношение към джаза, други не - това е трудно изкуство, защото е далеч от принципите на класическата музика, която всички музиканти сме учили. Но може би в това бе и предизвикателството да започнем да суингираме, да мислим по друг, съвременен начин, нали бяхме първите в армията. Понякога се улавям, че подражаваме на Глен Милър И стана. Командването ни и градът, че и държавата, го възприе, а гилдията на джаз музикантите ни прие - обичат ни, изградихме сътрудничество, свирим с тях, композитори пишат за нас музика и вървим напред.

Работим в тясно сътрудничество с нашия приятел тромпетиста Венцислав Благоев, който е неделима част от оркестъра, приели сме певицата Милица Гладнишка като солистка, в сътрудничество сме с джаз музиканта Владимир Карпаров, който живее в Германия, пианист ни е Теодор Петков”, разказва маестрото. Оркестърът репетира 3 нови пиеси по български народни песни в джаз аранжименти, написани от млади композитори. Надяват се да ги изсвирят пред публика за първи път около 3 март.

За кап. Василев музиката е една от най-стабилните връзки между военните и гражданството. Целта му е да запали повече деца по музиката - не само да слушат, но и да свирят. Не е случайност, че на джаз форумите, които общината организира, има специални часове, в които Венци Благоев работи с най-малките. Благодарение на тези празници на джаза в града гостуваха и пяха с оркестъра американски звезди като Джанис Харингтън и Харви Томсън. Но и без да са почитатели на джаза, българите могат да се наслаждават на нашите военни оркестри. От 3 г. София е домакин на парада на военните оркестри, който се провежда на 6 май. От 10 г. във Велико Търново, родния град на капитана, се организира международен фестивал на военните духови оркестри. Специално за него е създаден фестивален оркестър - сборна формация на оркестрите на военния университет “Васил Левски” във Велико Търново и на Втора тунджанска бригада в Стара Загора.

“Този оркестър се дирижира от майор Николай Косев, аз помагам. Провеждаме фестивала през септември. Тази година дойдоха оркестри от 4 страни, успяхме да направим нещо почти невъзможно - събрахме на едно място и свириха заедно с нас “Моя страна, моя България” военни оркестри от Гърция и Македония - две страни с иначе сложни отношения”, допълва капитанът. Фестивалният оркестър е чест гост на подобни празници - били са в Белгия, Германия, Италия, Румъния. За там се подготвят специални програми от по 10-12 минути, в които оркестрантите и свирят, и танцуват едновременно.

Трябва да са най-малко 30 души, за да оформят сложни фигури със специална хореография в огромни зали за по 20 хил. зрители, или пък направо на стадионите. Чужденците особено се впечатляват, когато българските военни засвирят и заиграят народни хора в неравноделни тактове. Затова в репертоара на този оркестър има право, Дайчово и Ганкино хоро, но и парчета на Майкъл Джексън, Лейди Гага, Бионсе, Анастейша, Фарел Уилямс. “Освен всичко друго военният диригент трябва да бъде и артист”, смята кап. Василев. Затова като ловък фокусник е усвоил как да борави с тамбурмажора - това е особена диригентска палка под формата на жезъл с тегло към 2 кг, с която диригентът командва оркестъра си по време на марш, и то с гръб към музикантите.

Използва и класическата диригентска палка, но когато е във вихъра на джаза, предпочита да дирижира с ръце. “Аз съм първият в рода ми, който се занимава професионално с музика, но по майчина линия всички са свирили на пиано. И до днес вкъщи имаме старо ценно пиано, което се наследява от 4-5 поколения насам. Помня, че баба бе въвела много строг ритуал с това пиано - първо трябваше да си измия ръцете, след това да забърша праха, преди да седна да свиря След това пак си миех ръцете, заключвах го и давах ключа на баба. Другите деца ритаха топка, аз свирех на пиано, след това и на обой”, спомня си Цветомир Василев. Не всеки може да свири на обой, затова в този рядък инструмент той завършил средното сержантско музикално училище “Маестро Георги Атанасов”, днес то вече не съществува. С този инструмент постъпва първо като музикант в най-елитния български военен оркестър - представителния гвардейски духов оркестър. “Там изпълнявахме държавния протокол - свирил съм на 5 м от испанския крал Хуан Карлос, с музика в началото на 90-те години посрещнахме в София турския президент Тургут Йозал и руския Борис Елцин. Първо свирихме химна на страната, от която идва гостът. Най-трудно се изпълняват химните на южноамериканските страни, например Бразилия или Аржентина, защото са големи симфонични пиеси, писани за симфоничен оркестър”, уточнява Василев.

През 2003 г. той издържал конкурс за военен диригент. Най-напред ръководил оркестъра на Пета шипченска бригада в Казанлък, от 2007 г. е в Стара Загора. Получавал многократно покани да се премести в София, но предпочита да остане при музикантите, с които е създал единствения у нас военен бигбенд в Стара Загора.