През последния месец в обществения обектив на фокус попадна един многократно повдиган проблем, който продължава да очаква своето дълготрайно решение. Става въпрос за ежегодното определяне на минимални осигурителни прагове. От двете страни на барикадата се оказаха синдикати и работодатели. Но този път не като преговарящи за минималните нива, а като опоненти за това дали изобщо този ретрограден механизъм да продължава да бъде факт.

От години работодателските организации настояват минималните осигурителни доходи (МОД) да бъдат премахнати, но в средата на тази година настояването се трансформира в ефективен бойкот. Четирите национално представителни организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, официално отказаха да участват в преговорите по определяне на МОД и призоваха членуващите в тях браншови организации да направят същото. Това постави министерството в неизгодната позиция да понесе еднолично отговорността за това какво решение ще вземе по отношение на минималния доход за 2017 г. От гледна точка на работодателите, най-разумният вариант би бил социалният министър да предложи законодателна промяна, с която от Кодекса за социално осигуряване да отпадне частта за ежегодното договаряне.

Втората възможност е да „замрази“ МОД на нивото от 2016 г. Третият вариант е да наложи административно увеличение на тези доходи със средния процент на постигнатите договорености в споменатите 4 бранша. Този вариант би бил най-рисков, тъй като е повече от ясно, че той няма да получи одобрение от работодателите и цялата отговорност за бъдещи проблеми на пазара на труда ще легне върху социалния министър, както и върху подкрепящите го синдикати.

Защо обаче работодателите се противопоставяме на МОД? Принципна позиция е, че всяка административна намеса е вредна за пазарните отношения, а административното определяне на минимални нива на осигуряване е точно това – непазарен механизъм. Факт е, че не са един и два случаите, при които икономически силни предприятия договарят високи нива на осигуряване, непосилни за предприятията в по-лошо икономическо състояние. Това, обрича вторите на фалит или най-малкото на закриване на работни места.

Опитите на синдикатите да аргументират оставането на МОД с необходимостта от ръст на доходите и осигурителните плащания са несъстоятелни най-малко, поради факта, че според самите синдикатите „МОД е узаконеното равнище, на което се извършват осигурителните измами“. Припомняме, че преди година с поправка в НК осигурителните измами бяха криминализирани. Съществуването на минимални осигурителни доходи, обаче, практически нулира възможността за осъдителна присъда на който и да било работодател, тъй като е достатъчно той да осигурява работниците си на съответния праг. Оттам-насетне никой не може да го подведе под ефективна отговорност, ако плаща нещо над този праг, но не внася съответните осигуровки. С отпадането на МОД такава защитна граница фактически няма да има, а това предполага и намаляване на осигурителните измами, респективно – изсветляване на икономиката.

Съществен аргумент на работодателите е, че чрез МОД държавата прехвърля върху тях отговорността за собственото си бездействие и неспособност да си събере осигурителните приходи. МОД целят да прикрият управленското безсилие за справяне с укриването на доходи и осигуровки.

Не на последно място, аргумент за премахване на МОД е и фактът, че подобен механизъм не съществува никъде по света. Нещо повече, във всичките си доклади за икономическото състояние на България и Световната банка, и Международният валутен фонд, и Европейската комисия от години посочват МОД като неефективен и дори вреден механизъм, който следва да бъде премахнат от българското законодателство и практика. Засега правителството и синдикатите остават глухи за тези препоръки. Дали слухът им ще се обостри след безпрецедентния бойкот от страна на работодателите, предстои да разберем.