Със средна годишна заплата от 13 500 лв. потребителската кошница в София е толкова пълна, колкото и в Европа
Синоптикът Емил Чолаков вдига вежди и се чуди от телевизионния екран - защо в цяла България първият сняг, и то през ноември, е бил не повече от 15 см, а само и единствено в София е паднало двойно по-голямо количество - цели 30 сантиметра.
Ами защото София е център на просветата, ще му отвърнат шегаджиите.
Да му припомним и народното мъдро заключение: дебел сняг, голям комат.
Няма значение, че образно казано, на жълтите павета жито не расте. Оказва се обаче, че там, на жълтите павета, доходите на хората са толкова големи, колкото на средния европеец.
Това е дебела опашата лъжа, контрира ме колегата от съседното бюро.
Такова е заключението на изследователите от Института за пазарна икономика, които представиха годишния си доклад за 2016 г. “Регионални профили: показатели за развитие”.
За пета поредна година
София значително се
различава от останалите
области в страната
Тя е най-развита в социално-икономическо отношение – с най-развита икономика (доходи и инвестиции), най-добро общо демографско състояние и най-силен пазар на труда. Областта е сред водещите в инфраструктурата и социалната среда (образование и здравеопазване). София е единствената област в страната с такива характеристики.
Че в София има все повече хора с работа и добри доходи може да се съди впрочем както по ръста на пазара на недвижимите имоти напоследък, така и по заведенията за хранене. В последно време
има все повече ресторанти,
които работят по обяд
Което означава, че се увеличават работещите хора, които от по-икономичния вариант да си носят храна от вкъщи, минават на по-скъпия - да обядват навън.
Иначе в анализа на ИПИ има 63 показателя, разпределени в 12 направления - доходи и условия на живот, пазар на труда, инвестиции, инфраструктура, данъци и такси, администрация, демография, образование, здравеопазване.
Ето и най-важното от изводите на експертите от ИПИ за София: в столицата продължава да се концентрира
все по-голям дял от
икономическата активност
в страната. В София се произвеждат около 40 на сто от брутния вътрешен продукт на България и този дял продължава да расте.
БВП на глава от населението за София достига 24 982 лв. през 2014 г., което е над 2 пъти по-висока стойност от средната за страната. Средната годишна брутна заплата в областта надхвърля 10 000 лв. още през 2010 г., а през 2014 г. вече е 13 542 лв. при 9860 лв. за страната. Средната годишна работна заплата през 2014 г. в София е с 35% по-висока от втората област по този показател - Стара Загора, и 2 пъти по-висока от последната - Видин.
64% от доходите на домакинствата се формират от работни заплати и това се дължи на два фактора - нивото на възнагражденията и високата заетост на населението.
През 2015 г. средногодишният доход на лице от домакинството в София достига 7061 лв. на човек при 4953 лв. за страната.
Въпреки че близо 1/3 от населението на столицата живее с материални лишения, едва 7,3% от софиянци попадат под националната линия на бедност, която за 2016 г. е 300 лв., докато на национално ниво това важи за 21,8% от населението.
Най-висока заетост,
най-ниска безработица
София е областта с най-висока заетост и най-ниска безработица в страната, посочват от ИПИ.
През 2015 г. заети са 71,7% от лицата на възраст 15–64 г., а коефициентът на безработица спада до 4,3% при средно ниво за страната от 9,1%. Работната сила в областта пък има изключително благоприятен образователен профил.
През 2015 г. относителният дял на лицата на възраст 25–64 г. с висше образование достига 49,6% при средно ниво за страната от 27,5%. Което означава, че
всеки втори софиянец в
работоспособна възраст
има диплома за висше
образование
Едва 3 на сто от хората в тази възрастова група са с основно или по-ниско образование при 18,1% за страната.
Въпреки доброто състояние на пазара на труда демографската криза в страната оказва влияние и върху столицата. През 2015 г. на всеки 100 души на възраст 60–64 години, на които предстои да напуснат пазара на труда, се падат около 66 души на възраст 15–19 г., на които предстои да се включат в него. Макар този коефициент в София да е по-висок от средния за страната (63,5%) и да се покачва през последните две години, общата перспектива за възпроизводството на работната сила е отрицателна.
Демографското развитие на столицата не се отличава значително от това в цялата страна, но все пак София е единствената област, в която на всеки човек в пенсионна възраст (65 и повече години) се падат поне по 4 лица в работоспособна възраст (15–64 г.).
Съотношението между възрастните (65 и повече години) и децата до 14 г. включително пък е второто най-благоприятно след това в област Бургас – 121,3% през 2015 г. при средно 146,4% за страната. Механичният прираст към столицата е традиционно положителен - в нея всяка година се заселват повече хора, отколкото я напускат. В същото време регистрираният прираст от 4,2‰ през 2015 г. е третият най-нисък за последните 15 г. Включително и заради изселването на повече столичани към широката Софийска област - около 3000 души за 2015 г. според експертите. Коефициентът на естествен прираст е най-благоприятният в страната, но подобно на всички останали области, остава отрицателен.
Интересни са и показателите за социално развитие, в които София отново е лидер.
На първо място безспорно е
приносът на образованието
Експертите от Института за пазарна икономика посочват качеството на образованието като значим аргумент. И първият показател са резултатите от матурата на зрелостниците по български език и литература. През 2016 г. неуспешно положилите изпита ученици в София са едва 2,1% (при 8,7% за страната), а средната оценка 4,58 е най-високата в страната. Проблем обаче за столицата остава сравнително ниският коефициент на записване в прогимназиите – 74,5% за 2015 г. при средно 78,3% за страната.
София е областта, в която следват най-много студенти. Но изненада тук е първото място за Велико Търново с 97 студенти на 1000 души при 80 студенти на 1000 души за София.
София логично е и лидер в здравеопазването. В столицата са водещите здравни заведения в страната. Това е основната причина съотношението между броя на лекарите от водещи специалности и местното население да е най-благоприятното за България -
391 души на специалист
при средно 544 души
на специалист за страната.
За шеста поредна година през 2015-а броят на болничните легла в болниците се увеличава. Здравноосигурените са 87,1% при средно 88,5% за страната, а в София е рекордно нисък и коефициентът на детска смъртност – едва 2,5 промила.
Не толкова добре изглеждат показателите за сигурността на гражданите и правосъдието. През 2015 г. столицата е с второто най-неблагоприятно съотношение между броя на местното население и регистрираните престъпления след област Бургас и с най-ниската разкриваемост заедно с област Варна (30,4%).
Бързината на правораздаването продължава да се влошава. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, спада до 76% през 2015 г. при 88,1% на национално ниво. София и Благоевград са с най-висок дял на висящите наказателни дела – 15,4% при средно за страната 9,4%.
Околната среда бележи добри показатели за пречиствателните станции - София е с най-висок дял на населението, което разполага с обществена канализация (96,3%) при средно за страната 74,5% през 2014 г. През 8 от последните 10 г. в столицата са образувани по-малко битови отпадъци на глава от населението от средните за страната.
През 2015 г. средните стойности са надхвърлени, макар и с малко – 465 кг/човек за София при средно 442 кг/човек за страната.
Заради големия брой автомобили проблем за областта остава замърсяването на въздуха. Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата са 1073,5 т/кв. км при средно 314 т/кв. км за страната. По-високи нива на замърсяване се наблюдават само в област Стара Загора.
В областта на културата София няма конкуренция. Посетителите на кината са близо 3 пъти повече от средното за страната, като столицата е единствената област, в която
средно се падат
поне по 2 посещения на
всеки човек
Интересът към музеите се увеличава, като след 2012 г. техните посетители достигат 743 посещения на 1000 души население през 2015 г. Но столицата остава далеч след области като Велико Търново и Габрово, където посещенията са съответно 1988 на 1000 души и 2979 на 1000 души. Наблюдава се сериозен спад на регистрираните посещения в театрите – от 852 през 2014 г. до 721 през 2015 г.
Въпреки това единствената област, която постига по-висока посещаемост на театрите от регистрираните в столицата 547 посещения на 1000 души, е Русе (645 посещения на 1000 души). Посещаемостта на библиотеките е по-висока само в област Велико Търново.
Още по темата:
Метрото вдига стандарта на живот
Десислава Николова: В София трудът е два пъти по-скъп от Видин
2 °
18 °
