„Веспа ВП“ ЕООД е машиностроително микропредприятие, което бе отличено с награда на последния конкурс „Големите малки“ на „24 часа“.

Фирмата е създадена през далечната вече 1992 г. в един гараж в Плевен. Собственикът й Веско Панталеев дотогава работи като научен сътрудник в плевенския Институт по пластмасата. След 10 ноември 1989 г. просто решава, че със знанията, които има, би могъл да се занимава с производство на машини за преработка на пластмаса.

Оттогава вече 25 години той не е спирал да произвежда мелници за пластмаса.
Въпреки че рециклирането изглежда дейност, възникнала в по-ново време, всъщност още по времето на социализма преработването на използвани полимери е доста развито. „В Асеновград, където ме пратиха още със започването на работа, имаше цяла производствена линия за преработката, в която идваха пластмаси от цялата страна“, казва Панталеев. Натрупаният там и в Плевен опит му дават основание да създаде фирма за производство на мелници за преработка. Създава фирмата напълно със собствени средства. „Добре, че над гаража, който наехме, живееше една глуха бабичка, та не чуваше целия шум от производството“, шегува се днес Панталеев.

Под наем в различни гаражи фирмата просъществува до 2008 г., когато се нанася в специално построено за целта производствено хале в Плевен на площ от 1000 квадратни метра.

В момента компанията има 8 души персонал. Едва през 2010 г. за първи път на Панталеев му се налага да изтегли кредит, който се ползва за построяване на новата сграда. И до днес някои от дейностите не се извършват в самата фирма, а навън. „Няма например никакъв смисъл да купувам машина за лазерно рязане, която е много скъпа. Тази услуга ползвам при друга фирма от Плевен“, казва Панталеев. В Белене пък се правят тежки механични обработки, които изискват много тежко оборудване.

Инженерът в него се гордее с това, че някои от първите машини, които е произвел още през 1992 г., работят и до днес. Макар да не отрича, че в началото е работил доста примитивно и е допускал „романтични“ грешки. Имало е и един период, в който само е конструирал машините, а негови съдружници ги произвеждали.

В момента „Веспа ВП“ произвежда 13 различни вида машини за пластмаса, които могат да се съоръжават с различни допълнения. Всяка мелница за пластмаса е с максимално рационална и опростена конструкция, с цел да се избегне ненужно увеличение на цената. Докато основните конкуренти инвестират много средства в сложни и скъпи технологии, които многократно увеличават себестойността на машините, но не подобряват значително тяхната функционалност.

„Едно от предимствата ми е, че мога да си позволя да обръщам внимание на всеки клиент и да се съобразявам с неговите изисквания и желания. При големите фирми това се получава значително по-трудно. А и ценовото предимство не е за пренебрегване, все пак произвеждаме нещата в България“, казва Панталеев.

Типичните клиенти на „Веспа ВП“ са основно два вида. Едните са фирми, които рециклират пластмаса, а вторите – фирми, които произвеждат пластмаса и чрез неговите машини оползотворяват технологичния отпадък.

Имал е запитване дали може да произведе машини за рециклиране на пластмаса, които да се поставят на обществени места и в които хората да изхвърлят пластмасовите отпадъци от домакинството срещу пари или ваучери за покупка на стоки. Въпреки че може да произведе и такава машина, Панталеев отказал. „Това е цяла индустрия, но за съжаление тази машина трябва да се поддържа от някой, да се отваря отвреме-навреме и да се почиства. Не виждам как супермаркетите ще се грижат за нея, това не им е основната дейност“, казва той.

През цялото си съществуване „Веспа ВП“ не спира да разширява географското си присъствие и в момента продава машини в над 20 държави. Основните му купувачи са в Германия, Холандия, Румъния, Словения и Русия. След срива на рублата продажбите там рязко намалели, но Панталеев не губи надеждата, че това положение ще се промени.
Повод за гордост за него е фактът, че е пробил на взискателния немски пазар. Не че в Германия няма производители на подобни съоръжения. Но немската индустрия премести голяма част от производствената си база в Китай, заради което по думите на Панталеев в момента германците съжаляват. От една страна това не е снижило кой знае колко цената, но от друга на такива разстояния контролът върху качеството вече не е същият. Освен това тези машини се нуждаят от редовна поддръжка. „Когато клиентът е в Европа, аз много по-лесно ще му доставя резервните части, отколкото ако ги носят от Китай“, казва той.

Впрочем откакто съществува фирмата, са минали няколко икономически цикли, а тя никога нито за ден не е спирала да произвежда. Панталеев живее с ясното убеждение, че една структура би рухнала най-лесно, ако спре да работи. Защото после възстановяването би било много трудно. По време на последната икономическа криза, продажбите рязко намалели и се наложило да трупа машини на склад. Но въпреки това не е спрял.

Флуктуациите в това производство са свързани с цените на два главни продукта – нефтът и металите. Когато нефтът и нефтопродуктите са с високи цени, преработката на пластмаса с цел повторно използване се засилва и това е добре дошло за „Веспа ВП“. Лошото настъпва когато цените на металите се движат нагоре.

Иновация на работното място

„Пушенето на 21 век“ - така на Запад често наричат напоследък бича на съвременния човек – заседяването. Много програмисти например се оплакват от дискова херния, защото прекарват дълго време на работното си място седнали.

Спортуването е само един от начините за преборване на този съвременен феномен. Но той не може да помогне когато естеството на работата изисква да седиш по 6 и повече часа на стол. Затова много работодатели в ИТ индустрията например обръщат внимание на работното място. Едно изобретение, тръгнало от скандинавските държави, напоследък е на път да промени тотално представата за такива работни места. Това са бюрата с повдигащ се плот, които позволяват на работещите отвреме-навреме да работят в изправено положение.

„Не е нужно през цялото работно време хората да стоят прави, защото това пък довежда до други проблеми като разширени вени. Съвременната концепция е на всеки 45 минути седнал да стоиш по 15 минути прав“, казва синът на Васко Панталеев – Цветомир Панталеев. Завършилият наскоро специалността „Компютърно проектиране и технологии в машиностроенето“ в Технически университет в София се е запалил по производството на такива ергономични бюра. Те се произвеждат и на други места по света, а и в България има дилъри, които ги внасят. Но никой от тях не може да предложи инженерните решения, с които младият Панталеев е сигурен, че ще пробие на пазара.
Пантентът на повдигащия механизъм е на датска фирма, която е лидер на пазара за линейни решения и чиито представители при посещение в Плевен, са останали доволни от произведените бюра. Фирмата се кооперира и с други реномирани производители на части за бюра. Те се правят в няколко хиляди варианта в зависимост от цвета, материала и формата.

Идеята му дошла от негов приятел, който е видял на живо такова бюро, но не останал доволен от качеството, външния му вид и цената. Тогава Цветомир решил да започне производството му и стартирал проекта с 5000 лева капитал.

Механизмът има 4 години гаранция. Кабелите са със система за управление - те се вкарват в специални канали и на практика при повдигане на бюрото се движи само един кабел.

Цветомир разчита много най-вече на ИТ сектора и на аутсорсинг компаниите, които имат съвременен подход към работните места. Дори в световен мащаб ИТ индустрията се грижи много повече от останалите за работните места на своите служители. „Гугъл“ например е прочута със средата, която създава на служителите си.

За разлика от баща си Цветомир смята, че една фирма, особено новосъздадена, трябва да се възползва от всички финансови предложения, които съвременният пазар предлага. „Това е един от най-добрите начини една фирма да се развива и да бъде конкурентоспособна“, казва младият Панталеев. Самият той се е опитвал да кандидатства за европейско финансиране, но не успял да спечели, защото се борил за средства за маркетинг, а европрограмата е отпускала финансиране за разработки и оборудване. Но не се отказал от идеята и при първа възможност ще кандидатства отново.