Интелигентни фабрики, в които, ако изобщо има работници, те ходят в костюми, машини, които сами поправят грешките си, и продукти, които се изработват според индивидуалните предпочитания на клиента. Така, с допустимата лека художествена хипербола, можем да си представим индустрията на бъдещето.

Наричат това четвърта индустриална революция, а председателят на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) д-р Румен Атанасов твърди, че ние дори вече живеем в нея. И нещо повече – България е част от този шеметен промишлен прогрес, и участва в бясната световна надпревара с поне няколко десетки изключително успешни фирми.

Интелигентната индустрия, или „Индустрия 4.0”, както я нарекоха в Германия през 2011 г., включва най-модерното ниво на автоматизация на производствените процеси чрез дигитална свързаност посредством компютърните и интернет технологии.

Първата индустриална революция се състои в механизацията на труда и задвижването на машините с пара. Втората голяма стъпка е масовото производство, „конвейера на Форд” и въвеждането на електрическата енергия във фабриките. Третата мащабна промяна се случва през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато компютрите и електрониката навлязоха в индустриалните процеси. През второто десетилетие на XXI век дойде редът на четвъртия шеметен пробив – киберфизичното производство.

„Четвъртата индустриална революция е едно ново ниво, при което човекът отдава още един етаж от своята интелектуална дейност на машините. Тоест те вече имат способността сами да анализират масиви от данни по време на производството, да се адаптират към процесите, да коригират сами настройките си и, ако видят, че отиват към границите на допустимото, да комуникират една с друга, без да очакват това да се следи непрекъснато от човек. Ще дойде време, когато в цеха няма да има хора. Ще има един началник цех, който даже няма да стои физически там, а ще управлява всичко дистанционно от компютри и монитори в някой отдалечен офис”, обяснява Атанасов.

Интересна характеристика на Индустрия 4.0 е индивидуализираното производство. „Ако влезете в един съвременен автомобилен завод, ще видите, че на конвейера вървят много коли, които една с друга почти не си приличат – едната е с десен волан, а другата – с ляв; едната е червена, а другата – сива; едната е с кожени седалки, а другата – с тапицирани и т. н. Всичко това е възможно благодарение на настройките на компютърната техника”, посочва Румен Атанасов.

По думите му в България вече има фирми, в които се работи по подобен начин. „За някои неща новото време вече е дошло. Например за соларните паркове. В България фирмите „АББ“ и „Шнайдер” имат центрове за мониторинг и управление на соларни паркове. Информацията за по 5-6 соларни парка е концентрирана в София в една зала с много монитори, които непрекъснато следят как върви производството на електроенергия, кое се е повредило, взимат се мерки и т. н. Разбира се, това още не е четвърта индустриална революция, но е стъпка към нея”, посочва д-р Атанасов.

По думите му във финансовия сектор подобни стъпки прави „ПроКредит Банк”, която закри много гишета и на тяхно място отвори центрове за самообслужване, където клиентите получават съответните услуги директно от машини.

А как да си представи новата индустриална революция обикновеният човек?
„Вземете телефона си. Знаете ли, че с него вече можете да управлявате телевизора си вместо с дистанционното – включвате телевизора, задавате програмите и т. н. Ами интелигентните бойлери? Вече е възможно по интернет, когато си тръгвате от работа, да си включите бойлера, така че, когато се приберете, водата да е стоплена. Такива бойлери съществуват, но е вярно, че българският пазар все още не ги търси”, обяснява Румен Атанасов (виж стр....).

Освен интелигентния бит друго революционно откритие е биоинженерството. „Твърди се, че през последните 10-15 години медицината е постигнала огромни успехи. Но в голяма степен тези успехи се дължат на т. нар. биоинженерство. Примерите са много - образна диагностика, скенери, ядрено-магнитен резонанс, безкръвни операции, лапароскопии. Всички тези мощни инструменти на лекарите са всъщност продукти на електрониката и електротехниката”, посочва д-р Атанасов. По думите му България не е много силна в тази ниша, но има отделни фирми, които я представляват. Например фирмата „Оптикс” прави камери, които се вкарват в артериите и в други части на тялото. В България има и фирми, които произвеждат медицинско оборудване, най-вече в сферата на физиотерапията и денталната медицина.

През 2015 г. страната ни направи лъвски скок към индустрията на бъдещето, след като секторът електроника и електротехника за пръв път се нареди на втора позиция сред експортните отрасли, изпреварвайки добиването на мед (виж карето). „Ако изключим горивата, защото те на практика не са български износ, след като у нас само се преработват, електротехниката и електрониката вече са водещият експортен отрасъл на България. И това е съвсем закономерно”, отбелязва Людмил Михайлов, член на управителния съвет на БАСЕЛ.

Не са една и две фирмите в България – предимно чужди инвеститори, които правят интелигентна индустрия на световно ниво. „Например „Либхер” – огромен производител на хладилници. Той на три пъти разшири производството си в България и през 2015 г. постигна близо 1 милион произведени хладилници за една година. Това е един от най-големите производители на хладилници в света. Друга такава фирма е „АББ“. Тя е мултинационална компания и вече има 4 големи производствени предприятия в България за професионална апаратура за ниско, средно и високо напрежение. Те произвеждат професионална апаратура за енергетиката – т. нар. инвестиционни стоки.

Повече - в книжното тяло