Може българската аграрна наука трудно да си връзва двата края, но в последните години интересът към нашите нови сортове в чужбина расте.

Официално в сортовата листа на Турция са вписани пшениците „Аглика“ и „Галатея“, които са дело на селекционерите от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Там присъства също и „Венка“ на Института „Образцов чифлик“ в Русе, както и шест сорта на Института по растителни и генетични ресурси в Садово.

Наши хибриди слънчоглед са признати в различни държави и са вписани в Официалната сортова листа на ЕС. „Sevar“ и „Dea“ пък са регистрирани и се продават в Украйна и Русия. Украинската държавна сортова комисия призна слънчогледовия хибрид „Дивна”, който освен в страната се предлага и на територията на Молдова. Това разказа пред списание „Иноватор” доц. д-р Виолета Божанова, главен научен секретар на Селскостопанска академия. Тя уточни, че 92% от всички сертификати за сортове растения и породи животни, издадени от българското Патентно ведомство, са собственост и се поддържат от академията. Институтите към академията притежават 400 сертификати за сортове растения и породи животни и поддържат 343.

Селекцията е сектор, основан на иновациите. Насочен е към създаването и поддържането на растения и животни, които са по-добре адаптирани към потребностите на човека и условията на средата, допълва доц. Божанова.

Днес, производството на земеделски култури е изправено пред сериозни проблеми. Нараства броят на населението, което пък води до увеличаване на търсенето на ресурси каквито са земята, водата, хранителните вещества. От друга страна, всички сме свидетели на настъпващите промени в климата. Растителната селекция може много да помогне при производството на храни за бъдещите поколения. Целта на науката е да създава култури, които са устойчиви на болести и вредители, добивите са по-високи, реколтата е с по-добро качество, а ресурсите се използват максимално ефективно.

Средствата, вложени в селекционни изследвания, имат висока възвращаемост, продължава доц. Божанова. Тя дава за пример независимо икономическо проучване, проведено в Англия. Според него, всяка една лира, инвестирана в растителна селекция, генерира най-малко 40 лири в националната икономика.

По данни на проф. Иван Киряков, бивш директор на Добруджанския земеделски институт, създаването на един сорт пшеница излиза между 700 хил. и 1 млн. лева. Ако сортът се е задържал малко на пазара и е доказал, че има качества, може да му се вземат 1,5-2 милиона лева. По-разумно е обаче да се предостави лиценз за производство на семена от съответния сорт.

Проблемът е, че в последните години парите за аграрна наука постоянно се топят. Заради ниските заплати опитни селекционери напускат редиците на академията, „купени” от частни компании.

Подобряването на растенията е добавило 14 млрд. евро за ЕС

Отглеждането на разнообразни култури е важно, за да се гарантира продоволствената сигурност и затова сортовете се адаптират към условията в различни региони.
Доц. Виолета Божанова разказа, че в Брюксел на 15 март т.г., по време на среща, организирана от евродепутата Ясенко Селимович, Европейската технологична платформа „Растения за бъдещето” (Plant ЕТП) е представила новото си проучване "Икономически, социални и екологични ползи от растителната селекция в Европа”.

През последните 15 години тази част от аграрната наука в ЕС е

Повече - в книжното тяло