Голяма част от машиностроителните предприятия в България, особено онези, които са изградени от чужди инвеститори през последните години, се намират в свободните индустриални зони. И това не е случайно. Когато една такава зона е създадена на правилното място, има подходящата инфраструктура и е менажирана добре, тя може да привлече големи и малки инвеститори от близо и далече.

Според една статистика на Българската търговско-промишлена палата в България има общо 74 индустриални зони с различна площ и различно предназначение. Разбира се, по-голямата част от тях представляват едновремешните индустриални райони на населените места, които отдавна са запустели. Те наистина се намират в регулация, имат достъп до електричесто, вода и оптична мрежа, а нерядко са и газифицирани. Но производствените халета, строени в други времена и за други нужди, рядко привличат инвеститорите. Освен това около много такива зони отдавна няма подходяща работна ръка.

Съвременните индустриални зони в България са десетина. Половината от тях се управляват от държавната Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД. Под нейния мениджмънт са три свободни икономически зони: Русе, Видин и Свиленград и пет зони в процес на развитие: Божурище, Бургас, Карлово, Телиш и Варна-запад.

Във Видин и Свиленград инфраструктурата е подходяща повече за логистични дейности. Единствено в Русе и в Божурище има подходящи площи и условия за машиностроителни предприятия. В Русе например са се настанили френският производител на авточасти „Монтюпе“ и фабриката за инструментална екипировка „МБМ“. А първата фирма, която са настани в Божурище, беше германския производител на климатична техника за автомобили „Бер Хелла Термоконтрол“.

Индустриална зона с определен потенциал за развитие е плевенската, намираща се на и около мястото на „Плама Плевен“. По признания на експерти по индустриални площи площадката на „Плама“ е изключително добре запазена, макар че мощностите отдавна не се използват. Но има изградени вътрешни пътища с осветление, а достъпът до ток за индустриални нужди, до газ и вода също е запазен. Запазени са оградите, вътрешния противопожарен пръстен и помещенията. Не на последно място предимството е, че Плевен е 100-хиляден град, което предполага, че има достатъчно квалифицирана работна ръка. Единственият недостатък на плевенската индустриална зона е, че в момента наблизо няма магистрала. Но продължението на „Хемус“, което в момента се изгражда, ще минава съвсем близо до Плевен и близкия Ловеч.

Според Владимир Гюрджиев, мениджър „Индустриални площи“ в консултантската компания „Фортон“ за настаняване в Плевен вече има запитвания от производители на автомобилни части и най-вероятно ще се стигне до сделки, които със сигурност ще доведе до повишаване на интереса и от други производители в този сектор.

Водещата индустриална зона в България обаче е „Тракия икономическа зона“. Този изцяло частен проект е един от най-мащабните в България, като обединява шест индустриални зони в района на Пловдив, които от 1995 г. досега привлякоха над 1 млрд. евро инвестиции. Това са зоните „Марица”, Промишлено-търговска зона „Куклен“, Индустриална зона „Раковски“, Агроцентър „Калояново“, Високотехнологичен иновационен парк „Тракия“ и Образователен и високотехнологичен парк. От тях машиностроителни предприятия има в три зони: „Марица“, „Раковски“ и „Куклен“.
От общата площ на шестте зони от 10 млн. квадратни метра, 3 милиона квадрата вече са заети. Тук са разкрити над 12 000 работни места в повече от 100 предприятия. Неотдавна мениджмънтът на „Тракия икономическа зона“ заяви, че в близките години целта е да се привлекат още 1 млрд. евро чужди инвестиции.

"Тракия" привлича инвеститорите с комбинация от фактори - близост до магистрала, наличие на летище, гарантиран достъп до електричество и цялата инфраструктура и не на последно място - подкрепа на местната власт, а Техническият университет в Пловдив дава необходимите квалифицирани кадри“. Това описание направи наскоро един от последните инвеститори, стъпили в "Тракия икономическа зона" – Томи вер Елст, шеф за България на американската компания „Сенсата Текнолоджис“, номер 1 в света в производството на сензорни и електрозащитни устройства. Тя приключи първия етап на проекта си - изграждане на предприятие от 10 000 кв. м върху терен от 68 000 кв. м. До момента инвестицията е 40 млн. долара. Предвижданията са до 2 години в „Сенсата“ да бъдат наети 1200 работници.

В „Раковски“ се намират производствените бази на АBB Bulgaria и Ixetic. Ixetic беше първата бяла лястовица на германската автомобилна промишленост, кацнала в България. Фирмата, която е доставчик на световни автомобилопроизводители, има два завода в Германия и реши да открие третия в България. Фирмата произвежда вакуумни и хидравлични компоненти като сервоуправление, вакуумни усилватели на спирачките и други такива – все компоненти, без които един автомобил не може. В предприятието в „Раковски“ досега са вложени 36 млн. лв., като дори в разгара на световната финансова криза тук се работеше на три смени.

„В нашата практика клиентите предпочитат да избират места, в които бизнесът вече е развит. Защото това означава, че на това място е докарана цялата инфраструктура, необходима за дейността“, обяснява Гюрджиев предимствата на индустриалните зони.
На второ място е самото усещане, че не си сам имаш съседи и то гобални западни компании. Не на последно място в индустриалните зони има редица допълнителни удобства: вече изградени заведения за хранене, места за почивка, банков клон или поне банкомат и разбира се – офиси на куриерски фирми. Освен това най-често там има транспорт, който може да се сподели от новодошлия. Не да ползва един и същ автобус с другите, а един и същ превозвач, за да транспортира персонала сутрин и вечер.
Индустриалните зони, особено онези, разположени в Тракийската низина, са важни за машиностроителните предприятия и заради възможността тук да бъдат намерени квалифицирани кадри, включително и за мениджмънта на средно ниво.

„Може да се каже, че машиностроителните предприятия у нас особено новодошлите чужди търсят място за производството си по демографски признак. Тези компании искат да наемат примерно между 500 и 5000 души. Голяма част от наетите не е нужно да бъдат квалифицирани, а висшият мениджмънт обикновено се води от чужбина. Но остава управленския персонал на средно ниво, който обикновено се наема на място. Той не може да се транспортира всеки ден от разстояние по-голямо от 10 километра“, казва Гюрджиев.

Според него това обстоятелство както и добрите пътни връзки в Тракийската низина са довели до това стълпотворение на машиностроителни предприятия в региона. Японската „Язаки“ например, която произвежда кабели за редица автомобилопроизводители, има два завода – в Сливен и Ямбол, строи трети в Димитровград, а наскоро стана ясно, че е купила помещение на „Практикер“ в Стара Загора, където ще развие стартово производството, което впоследствие ще бъде преместено в Димитровград. „В този регион фирмата ползва на практика един и същ персонал, тъй като това са близко разположени градове и мобилността на работната ръка е развита само в региона“, каза Гюрджиев.

Друго важно обстоятелство е, че през региона преминава магистрала „Марица“, която го свързва бързо с Турция. Това обяснява наличието именно тук на няколко турски производители на автомобилни части: „Стандарт профил“ в Стара Загора за производство на уплътнители, „Аркомат“ край Карлово, произвеждаща кабели, Sa-ba край Димитровград за автомобилно осветление и редица други.

Колкото до географския принцип, производителите определено бягат от морските градове или поне нашите консултанти не им ги препоръчват. Защото заплатите, които се плащат, не са чак толкова големи и немалка част от персонала им има опасност през лятото да излизат в отпуск, за да работят като бармани и сервитьори. А това определено би напрегнало тези компании, защото машиностроителите обикновено работят с поръчки в големи серии. Особено производителите на авточасти – те имат 5 или 10 годишни договори с определен автомобилопроизводител да произвеждат дадена част и не могат да си позволят да не изпълнят поръчката.