Докато „Дивите котки” от Виланова играят срещу Университета от Северна Каролина в колежанско първенство, в скромно помещение, близо до игрището на 72-хиляден стадион в Хюстън, няколко инженери и учени от компания Lightwave се взират в лаптопите.

Те не следят как се развива двубоят. Данните, които минават пред погледите им, показват колко възбудена е публиката – дали хората пляскат, викат, скачат или просто си седят спокойно.

Всички фенове на стадиона носят специално направени гривни, които изпращат биометрични данни в реално време на инженерите. Десетки други скрити сензори пък записват нивата на децибелите.

Базата данни на Lightwave показва точно чувствата на феновете – информация, която маркетолозите мечтаят да притежават.

Компанията, наричаща себе си „Платформа за приложна неврология“, е създадена от 29-годишната Рана Джун. Бизнесът й започва през 2012 г. и досега 10-членният екип е правил анализи на биометрични данни на хора за Google, Pepsi, 20th Century Fox, iHeartRadio и Jaguar.

Lightwave е една от малкото на брой фирми, които работят неуморно за създаването на едно ново поле – нека го наречем „емоционална икономика“, която е фокусирана върху осъзнаването и анализирането на психичното състояние на клиентите.

Рана Джун Собани измисля идеята за Lightwave докато работи като DJ. След като напуска колежа през 2008 г., тя помага в създаването на компания, измерваща телефонните реклами, наречена Medialets и по-късно продадена на рекламния гигант WPP.

Кариерата на Джун като дисководещ я отвежда на много места: Вегас, Ню Йорк, Лос Анджелис. Истинският проблем за нея идва с увеличаването на партитата. Тогава тя разбира, че не може да усети дали хората се забавляват и изобщо харесват ли изпълненията й.

„Всяка вечер, излизах от сцената и проверявах постове в Twitter, за да видя дали хората се забавляват“, разказва тя, цитирана от списание Inc. Magazine. Разбира се, това въобще не е добра идея, защото няма как да знаеш кои са посетителите, пишещи в Twitter и дали тяхното мнение важи за всички останали.

По време на парти през 2012 година решава да изпробва нещо ново - технология на Microsoft за анализиране на жестовете, която й помага да забавлява публиката. Ако част от хората изглеждат отегчени, тя се насочва към тях. Това се оказва моментът на осъзнаване. Оттогава Джун мисли само как да създаде бизнес, който ще се гради върху анализиране на човешките емоции.

Няколко години по-късно компанията вече е готова за работа, но се нуждае и от първо партньорство. През 2014 година по време на годишния фестивал South by Southwest, фирмата на Джун създава един „биореактивен“ концерт в сътрудничество с Pepsi. Посетителите носят гривни и с тяхна помощ „отключват“ награди, които всъщност са безплатни напитки. И всичко това докато се изморяват на дансинга.

Журналистите са впечатлени от събитието и го отразяват широко. Глобалната агенция за реклами Mindshare пък наема Lightwave да анализира посетителите по време на фестивал. Jaguar също прибягва до услугите на стартиращата фирма, за да анализира посетителите на тенис шампионата в Уимбълдън. И Google не закъснява с поръчка – най-голямата търсачка спонсорира концерт на известния DJ Пол Оукънфолд в Сингапур.

Но може би най-интересното партньорство на Джун е с 20th Century Fox. Компанията наема „четците на емоции”, за да анализират реакциите на зрителите при гледането на предпремиерни сцени от „Завръщането“ – филмът, който донесе „Оскар” на Леонардо ди Каприо. По традиция пускането на подобни сцени е последвано от кратко проучване. Но такава обратна връзка със зрителите би могла да е неточна. Някой от тях може да се подведе по мнението на друг. Или пък да каже това, което трябва да мисли, а не това, което наистина мисли.

Затова за сцените от филма зрителите са носили гривни, измерващи чисто физиологични характеристики – ритъм на сърцето, температура на тялото, движения и шум. Записвайки емоционалните отговори, студиото събира обективна информация за лентата. Моментът на най-висока емоционална интензивност се оказва в края на прожекцията, което означава, че филмът от два часа и 36 минути, реално не е бил толкова дълъг. Когато се правят тези изследвания, снимките на „Завръщането“ вече са приключени. Но проектът привлича вниманието на много хора от Холивуд.

Джеф Малмад, шеф на медийната агенция Mindshare в Северна Америка смята, че емоционалната информация може да бъде използвана за „разбиране на клиента“. И не само да го ударят с реклама, когато потребителят е в неговия „момент на отзивчивост“, но също да използват реакциите му, така че да се създават по-добри продукти.
Какви са нещата, които реално са те развълнували в магазина или те стресират докато си на борда на самолета? Това е много полезна информация, смятат анализаторите.

Големи компании плащат за „четец на умове”

На 2700 мили от офиса на Джун в Сан Франциско работи друг пионер в т. нар. емоционална икономика. Рана ел Кальоби е посветила последните няколко години в утвърждаването на Affectiva, компания за разпознаване на лицевите намеци. Нейната цел е ясна: да направи платформата полезна за всеки бизнес – от създателите на апликации до собствениците на автокъщи.

Встрани от еднаквото име и професия, Рана Джун и Рана ел Кальоби са различни. Трудно е дори да могат да бъдат по-различни. Докато Джун е артист в сърцето си, 37-годишната ел Кальоби е стопроцентов учен, стъпила дълбоко в академичната литература, запозната с компютърната наука и психология. През 90-те години на миналия век е колежанка в Кайро, когато разбира, че проф. Розалинд Пикард работи върху разчитане на емоциите.

Няколко години, след като завършва докторантурата си в Кеймбридж, ел Кальоби се среща с Пикард в Англия. Двете се обединяват и въоръжени с приблизително с 1 милион долара от Националната научна фондация започват да работят по проект за емоционално разбиране на аутисти.

Устройството, което разработват, е преносима камера, която сканира мимиките на лицето и по този начин интерпретира реакциите в реално време.

Това е една силна и благородна идея, но нейната цел не е големият пазар. През 2008 г. ел Кальоби показва демо на софтуер, наречен „Четец на умове” в секцията на сайта MediaLab. Там спонсориращи компании тестват най-новите изобретения.

Фирмите-кандидати са много, сред тях са Toyota, Microsoft, Fox, Hallmark. Компаниите искат да тестват ТВ реклами, да усещат заспиващи шофьори, да засичат вероятни проблеми за сигурността – и т.н. Четецът на умове има още дузина различни възможности за употреба.

Шефът на лабораторията предлага да се наеме мениджър и да се основе нова фирма, която наричат Affectiva. Тя е създадена през 2009 г. и нейният първи изпълнителен директор е ел Кальоби. Компанията създава програма, която работи със стандартни уебкамери. Те сканират лицата на хората докато гледат екрана на компютъра и телевизора.

Печалбите бързо се завъртат и надхвърлят 30 млн. долара. Екипът се разраства. Повече от 20 души са наети в Америка и още толкова в Кайро.

В късното лято на 2014 г. е създадена и версия за мобилни телефони, която позволява на други фирми да използват машината за лицево разпознаване на емоциите.
Бизнесът се развива с все по-бързи темпове, заема още и още позиции, обслужва повече и клиенти от различни среди: здравеопазване, образование и т.н.
Изследвания показват, че хора с по-голяма емоционална интелигентност са по-харесвани, по-амбициозни и по-успешни.

Рана ел Кальоби твърди, че докато губим огромно количество време с мобилните си телефони и все повече неща около нас са свързани с интернет, всички тези дигитални устройства ще трябва да се адаптират по-добре към нашите настроения. Т.е. и те се нуждаят от емоционална интелигентност.