1 милиард български лева във Фонда на фондовете чакат бизнеса

България е на второ място в Европейския съюз по мобилизиран финансов ресурс от плана “Юнкер” спрямо брутния си вътрешен продукт - над 2%.

Това съобщи заместник управляващият директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции Илияна Цанова на дискусия, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Дискусията бе открита от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев. ”Бизнесът

трябва да се

научи да работи

с финансови

инструменти,

Стабилност и работа носят двуцифрен ръст на икономиката”, каза той. Вицепремиерът Томислав Дончев и министрите Владислав Горанов, Лиляна Павлова, Десислава Танева, Ивелина Василева и Зорница Русинова обясниха пред бизнесмените тънкостите на финансирането по плана.

Българските малки и средни предприятия ще имат достъп до 1,4 млрд. евро по плана за инвестиции в Европа, популярен като плана “Юнкер”, каза Цанова.

Но предупреди, че това не е безвъзмездно финансиране, а основно чрез

нисколихвени

банкови кредити

и фондове за

рисков капитал

Пред над 250 бизнесмени, членове на най-голямата работодателска организация, Цанова заяви, че с приоритет ще бъдат подкрепяни проекти в областите иновации, изследвания, енергетика, вкл. енергийна ефективност, транспорт, информационни и комуникационни технологии, околна среда, социални дейности, здравеопазване, култура и туризъм.

“Парите са в процес на мобилизация. Част от финансовите инструменти вече действат и четирите банки партньори - СИБАНК, Райфайзенбанк, Уникредит Булбанк и Прокредит банк вече финансират малкия и средния бизнес, каза тя.

“Колкото по-бързо мобилизираме програмите, толкова по-бързо ресурсът ще влезе в българската икономика”, смята Цанова. Компании с големи проекти за над 15 млн. евро могат да кандидатстват директно в ЕИБ за пари по плана.

Пред журналисти Цанова съобщи, че

вече има три

големи проекта

от България,

които са кандидатствали за пари по европейския план за инвестиции - единият е в хранително-вкусовата и преработвателна промишленост за 30 млн. евро, вторият е в областта на информационните и комуникационните технологии, а за третия отказа да посочи дори областта му.

Тъй като българският бизнес рядко прави толкова големи инвестиции, по-голямата част от ресурса се насочва към по-малки проекти през банките партньори, уточни Цанова.

Във Фонда на фондовете има над 1 млрд. лв., които трябва да се завъртят, за да стигнат до бизнеса, заяви финансовият министър Владислав Горанов при дискусията. Той посочи, че в момента четири банки имат сключен договор за

кредити към

малките и средни

предприятия при

по-благоприятни

условия

Министърът припомни, че ББР получи 150 млн. евро заем по плана “Юнкер”. Според Горанов най-голям е интересът на българските предприемачи към портала, който свързва авторите на проекти с потенциални инвеститори.

На него вече са качени седем български проекта, каза Горанов. Те са в областта на енергетиката, транспортната, газовата инфраструктура, туризма.

Министърът съобщи още, че звеното за консултации за българските предприятия ще заработи ефективно в края на март. То ще подкрепи малките и средни предприятия при подготовката на проектите и ще създаде среда за стартиране на успешни проекти.

“Фондът на фондовете е изключително предизвикателно начинание. Европейската комисиясе съмняваше в капацитета ни да управляваме самостоятелно средствата за финансови инструменти, припомни Горанов пред бизнесмените.

Финансовите инструменти на фонда са като

меката дрога и

не създават за

бизнеса тази

лоша зависимост

като грантовете,

направи сравнение министър Горанов. Той бе категоричен, че все повече ще се говори за финансови инструменти и все по-малко - за грантове, особено когато става въпрос за частния бизнес.

Затова създаденият с отчисления от оперативните програми Фонд на фондовете, който на принципите на финансовия инженеринг ще привлича частен капитал в значими за обществото проекти, ще бъде изведен от анонимност, обеща Горанов.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че грантовете свършват, а финансовите инструменти - не. Те не превръщали мениджърите в чиновници, а в предприемачи.

Гръбнакът на плана “Юнкер” са 21 млрд. евро еврогаранции, които трябва да привлекат инвестиции за 315 млн. евро.

Крайният срок за проекти по него е юли 2018 г., но той може да бъде удължен.

Пари за градско развитие, водни проекти и заетост

Финансовите инструменти могат да подкрепят проекти в здравеопазването, образованието, спорта, културата. Това заяви пред бизнесмените по време на дискусията регионалният министър Лиляна Павлова.

Допустими са инвестиции като лаборатории, медицински центрове, аква- и луна паркове, спортни центрове, игрища, частни училища, образователни школи и др., добави тя. Сериозна ниша има в областта на градския транспорт- да се финансира управление на трафика, ел. таксуване, изграждане на паркинги.

Предстои подписването на споразумение с Фонда на фондовете, който ще управлява 10% от бюджета за води към оперативната програма, съобщи по време на дискусията министърката на екологията Ивелина Василев. Вече има първото споразумение с Фонда на фондовете, който ще управлява 52 млн. лв. по програма “Околна среда”, а проектите за рециклиране на отпадъци ще се управляват от бизнеса, общините и неправителствени организации, припомни Василева. Досега за екопроекти не са ползвани финансови инструменти, но това ще стане в периода до 2020 г., прогнозира Василева.

Бюджетът на ОП “Развитие на човешките ресурси” е 107,5 млн. лв., съобщи социалният министър Зорница Русинова. Тя припомни, че първият транш от 70 млн. лв. е подписан през май, а 35 млн. от него са насочени за развитие на предприемачеството. 12 млн. лв. са за борба с младежката безработица, уточни министър Русинова.

С плана “Юнкер” очакванията на ниво ЕС са за създаване на над 114 млн. нови работни места.