Ръстът през 2017 г. може да бъде 4,5-5%, ако държавата започне да харчи, а не да пести пари. Това каза Любомир Митов, главен икономист на УниКредит за ЦИЕ пред журналисти на форума Euromoney във Виена.

Въпреки че икономистите на банката прогноризар 3,6% ръст, е възможно той да се повиши заради няколко фактора, сред които и държавния бюджет.

"Миналата година се събраха много пари и не се похарчиха. Бюджетът е отнел поне 2 процента от икономическия ръст за 2016 г., защото тези пари са събрани от данъци и не са изхарчени.

Има две стратегиии. Да се изчака една година и да се види, че тази събираемост е устойчива, а другата е новото правителство да реши да харчи. Ако приемем че се върне положението от 2015 г., това означава около 2% ръст отгоре. В сравнение с нашата прогноза има голяма възможност ръстът да бъде голям за сметка на държавното потребление", смята Митов. И обяснява, че за следващата година се очаква около 3-3,5 на сто ръст, в условията на сегашната външна обстановка.

Положителната тенденцията обаче може да спре, тъй като основните двигатели като работна ръка, производитеност и инвестиции намаляват в целия регион. Причината е, че без реформи ръстът намалява може да се върне към 2% след 5-6 години.

"България беше дълго време потисната, хората не искаха да харчат. Крайно време е да започнат да харчат, да започнат да вземат кредити"

Според Митов потреблението ще движи ръста, през 2017 г. ще има повече инвестиции, а износът трябва да се представи добре, поне до 2018 г. когато се очаква забавяне.

"Трябва да се направят много институционални реформи. В момента България има неефективна държавна администрация, корупциия, ирационална съдебна система, един куп регулации за бизнеса, които само пълнят джобовете на чиновниците. Това са все неща, които лесно се решават стига да има политическа воля. Големите проблеми пред страната са застаряването и пенсионната реформа. Ако не спре плащането на осигуровките за полиция и армия от бюджета след няколко години фискалната ни политика ще има несигурност", смята икономистът.

Относно лихвените равнища, очакванията са да започнат повишаване, както вече се случи в САЩ, а след година или по-малко да същото да е и в Европа.

"Сегашното равнище на лихвените проценти не е обосновано от гледна точка на макроикономически показатели. Това е опит на централните банки да вдъхнат живот на икономиката но има голям спор дали има резултат. Аз смятам, че резултатът е малко съмнителен. Получи се така че хората, които имат активи станаха много по-богати, ръст в икономиката не се забелязва и силно се увеличи желанието за поемане на риск, защото хората с пари търсят доходност. Това обаче, което носи пари сега, е силно рисково", каза Любомир Митов.

Ниските лихви действат и против спестители като пенсионни фондове и застрахователни компании, които не могат да получат доход за да си изпълняват задълженията.

"Не завиждам на хората, които сега са на 40 години и сега трупат пари за пенсия", каза Митов.

Консолидацията на банковия сектор в България ще продължи, защото има няколко малки банки, които няма да издържат на регулациите. Ако издържат, това означава, че не работят по правилен начин, има нещо гнило в тях.

Ръст при търсенето на кредити на годишна база, очаква още Любомир Митов. Ако се забави, то вероятно ще е заради страха на хората да поемат нови дългове, както и на фирмите. Другата спънка са тежките регулации в сектора.

"Българските лихви по кредитите са най-високите в ЦИЕ, има възмоност малко да паднат, но не много", казва Митов.

Според Любомир Митов най-непознатият проблем е Турция, която е в тежко положение. Ако там се срине икономиката, това ще се отрази и на българския износ.

"Шансовете за това не са нулеви", добави икономистът.