Заради липсата на еврофинансиране и пари от бюджета държавата търси частник за изграждането

Тунел под прохода Петрохан ще скъси пътя от Дунав мост 2 при Видин до Солун с близо 100 км, показват изчисления на пътни експерти. В момента през самия проход се изминават около 100 км, а най-дългият вариант за тунел е 9,2 км, което означава, че ще спести най-малко 90 км път.

За тунела под Петрохан държавата ще търси частен инвеститор, става ясно от отговор на транспортния министър в оставка Ивайло Московски на депутатката от БСП Дора Янкова.

Проектът е представян на различни чуждестранни инвеститори, сред които и китайски компании. Те са проявявали интерес, но не и по-сериозни действия, казва Московски.

Препоръката му е, ако пътната агенция намери финансиране, да започне проучване за проекта.

През 2002 г. строежът на тунел под Петрохан влезе в инфраструктурна стратегия като част от трасето Видин-София. Предвиждаше се да има нов маршрут за аутобан и жп магистрала с цена от 2 млрд. долара.

През 2008 г. транспортното министерство обяви поръчка за проучване на трасето София-Гинци-Петрохан-Монтана, включващо и изграждането на тунел. Поръчката обаче бе прекратена.

Според изготвено проучване има три варианта за маршрут.

Първият е от софийския околовръстен път до Монтана - 99 км. При него тунел е предвиден в участъка Годеч-Монтана.

Вторият вариант е от софийския околовръстен път към Нови Искър и Своге (през Искърското дефиле) до с. Ребърково и след това през Враца и Монтана. Дължината е 144 км.

Третата и най-вероятна алтернатива е през магистрала “Хемус” и след Ботевград - по първокласния път до Монтана. Приблизителната дължина на маршрута е 256,72 км.

За тунел под Петрохан и за магистрала от Кулата до Видин и до Лом настояваха преди време гърците. Целта е да се свърже със скоростен път пристанището в Солун с река Дунав.

Предпроектно проучване от 1988 г. показва, че

вариантът с

тунел от 9,2 км

е икономически

целесъобразен

Стойността му е около 200 млн. евро. По-евтин вариант е тунел от 3 км, но той е с по-лоши технически параметри и по-големи разходи за зимно поддържане, тъй като съоръжението ще е на по-голяма надморска височина.

Еврофинансиране за тунел под Петрохан България няма да сеполучи през този програмен период. А след 2020 г. още не е ясно дали парите от Брюксел ще продължат да бъдат отпускани по досегашния модел.

Засега няма и отделено финансиране от бюджета за съоръжението, въпреки че тунелът е сред приоритетите в плана за развитие на Северозападния регион до 2020 г.

Поради това засега възможност за строителството на тунел под Петрохан е

да бъде даден

на концесия

и да се събират такси за преминаването.

Проектът е представян в Китай през 2013 г. Китайски фирми са заявили интерес, но все още техни предстватели в България не са идвали.

От министерството на транспорта казаха, че са посъветвали пътната агенция да направи осъвременяване на проекта от 1988 г., като се изготви анализ “цена-ползи”, за да може да бъде предлаган тунелът на евентуални инвеститори.

Електронно отчитане на трафика сочи, че един от най-натоварените пътища е Костинброд-Монтана през прохода Петрохан. На ден минават между 15 хил. и 20 хил. автомобила.