Най-ниските възнаграждения да са около 40% от средните
Служебното правителство да премахне добавките за стаж от заплатите, както това е направено за администрацията.
Брутната сума,
която получават
работниците,
да се запази,
а работодатели и синдикати да договарят вече чистата сума на минималната заплата.
Тези искания са представили четирите работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ пред социалния министър Гълъб Донев. Това е станало на среща в петък, на която е обсъждано въвеждането на механизъм за договаряне на минималната заплата между бизнеса и синдикатите, а не правителството да я определя.
Според неофициални сметки на експерти премахването на добавките (като преди това сумата от тях се вкара в минималната заплата), трябва да доведе до вдигането ѝ поне до поне 500 лв. спрямо сегашните 460 лв.
В момента за всяка година трудов стаж работодателят трябва да плаща минимум 0,6% към основната заплата. Така реалният размер на минималната работна заплата в момента не е 460, а 515 лв. именно заради получаваните добавки за стаж, обясни в края на миналата година шефът на АИКБ Васил Велев.
Минималната заплата не трябва да е по-ниска от определената от държавата линия на бедността, която за тази година е в размер на 314 лв. Размерът на най-ниските възнаграждения пък трябвало да е процент от средната заплата, който да се определя като осреднена величина от съотношението на минимална и средна заплата в останалите държави от ЕС. По данни за Евростат в момента минималните заплати в страните от ЕС са между 33 и 53% от средните. Това означава, че българските най-ниски възнаграждения трябва да се договарят на около 40% от средната работна заплата.
Преговорите между синдикатите и работодателите да определят една национална минимална заплата, но после да може на равнище бранш или дори конкретно предприятие да се договарят и по-високи, гласи още едно от предложенията на бизнеса до служебния социален министър Гълъб Донев.
Работодателите обаче искат от него ангажимент веднага след свикването на новия парламент да внесе предложение за
отпадане на
минималните
осигурителни
доходи
4-те работодаделски организации заплашват, че дори да не бъдат премахнати тези прагове, бизнесът не възнамерява повече да участва в договарянето им. Те вече бойкотираха преговорите през 2016 г.
Ако отпаднат минималните осигурителни доходи, които са различни по браншове и длъжности, всички работещи ще се осигуряват на минималната заплата, опасяват се в социалното министерство. Затова те не били склонни да приемат това искане.
Преговорите за определяне на минималната заплата за следващата година да стартират през месец май, предвижда още предложението на работодателите. Според тях увеличението на минималното заплащане трябва да зависи от 12 фактора и тяхното нарастване в предходните 3 г.
Какъв е размерът на средната заплата, колко работници получават ниски и колко - високи заплати, какъв е абсолютният брой работещи на минимална заплата, какъв е делът на хората в риск от бедност според Евростат, какви са ръстовете на инфлацията и брутният вътрешен продукт, колко са заетите лица и каква брутна добавена стойност произвежда един работник, влизат като индикатори за определянето на минималната заплата в изготвеното от бизнеса предложение.
6 °
12 °
