Божидар Данев е роден на 5 ноември 1939 г. в София и е завършил Техническия университет. От 1980 г. работи в предшественика на БСК – Българската индустриална стопанска асоциация, а от 1993 г. е председател на БСК. В продължение на около 6 години е и изпълнителен директор на Българската фондова борса. До 2010 г. е член на управителния съвет на БАН. Автор е на над 100 научни публикации, монографии и изследвания.

След известно прекъсване в разгара на кризата у нас отново се заговори с тревога за липсата на кадри. Вече не един и два бранша се оплакват, че трудно намират подходящи работници и дори мениджъри. Инженери, които не могат да разчетат един чертеж, не вършат работа никому. Липсват и хора за много професии, за които средното образование вече не произвежда кадри. В бюрата по труда, например, няма да намерите заварчици, фрезисти или стругари, които да търсят работа. Работа си търсят юристи, филолози, маркетингови специалисти.

Към тази тревога обаче съвсем скоро ще се прибави и нова. Настъпва разделение между служителите с висока и с ниска квалификация. Все повече професии изчезват, тъй като няма необходимост от тях.

Предвиждам, че тепърва ще се задълбочи и заплащането между младата и старата генерация. Хората без дигитална култура и без чуждоезикови компетенции отпадат по естествен път от групата на добре платените. Знанията се намират в интернет и идват основно на английски, затова познаването на този език се оказва от ключово значение.
Дигиталните технологии трансформират икономики и общества и създават нови предизвикателства. Неслучайно 43% от работната ръка в САЩ не е обвързана пряко с работното място и с трудови договори. Това са големите предизвикателства, с които трябва да се съобразяваме, защото светът е тръгнал натам. И съм сигурен, че съвсем скоро ще го усетим и ние.

Да вземем за пример т. нар. споделена икономика. В световен мащаб тя расте експоненциално. Капитализацията на Uber съвсем доскоро беше 1,2 млрд. долара, сега е 18 млрд. и се очаква в близките години да достигне 130 млрд. Тук говорим за нов морал и етика на хората. Заобикалят се регулации, това означава, че и държавата трябва да се адаптира към мощта на комуникациите. Те създават нови възможности и стимулират обществото към икономическа активност.

В същото време, транспортното ни министерство се опита да регулира споделеното пътуване. Атакуваха Uber, а това е един абсурд. Не можем да се борим с технологичния прогрес. Дигитализацията променя отношения. Свободата ражда комфорт, но и друга култура. Тази свобода е развитието на комуникациите, които трансформират човечеството, и това е невъзвратим процес, независимо от опитите на политиците да налагат регулации.

Как ще спреш интернет платформи за споделена икономика, които вече имат милиардни обороти с предлагани продукти – от замъци до обикновени квартири? Положително явление все пак е, че този тип бизнес набира скорост и в България.
IT секторът “лети”. Освен това може би за първи път миналата година произведенията на машиностроенето и на електрониката излизат на първо място в износната листа на страната. Това е важно, защото очевидно започваме да скъсваме с досегашната ни настройка за суровинен износ, което означава, че интелектът в износа започва да надделява.

Младите ще обърнат разбиранията за икономика в България, защото голяма част от тези хора, които в момента са в IT сектора, например, имат коренно различни изисквания към образователната система и си образуват собствени академии и образователни институции. Вземете за пример академията „Телерик“, многобройните инициативи на „Майкрософт“ в сферата на образованието, непрекъснатите опити на такива фирми да привлекат дори малки деца да се научат да програмират. Те не искат това, което предлага държавното образование, а правят свое, което е нужно на пазара на труда.
Забележете, това интересно явление, което никой не анализира – Софийският университет, който е начело сред българските висши училища, не може да набере кандидати. Приема студенти по право с трети или четвърти прием, докато в платени университети като Американския университет и Нов български университет са попълнени всички места. Да, но обучението в тези заведения е базирано на пазарни принципи.

Автономията на държавните университети, гарантирана от закона, на практика се превърна в автономия на консервативното мислене на преподавателите. Искат да запазят работните си места. Те не се съобразяват с гигантските структурни промени в българската икономика и това, което предстои. За съжаление, дефектите на тази автономия навлизат и в науката.

Или да вземем за пример държавната администрация. Тя не намалява и аз не разбирам нежеланието на управляващите да използват международния опит. Говорим за електронно правителство. Една Естония го въведе за шест месеца. Вземете го наготово. Викнете тези, които са го правили. Изразходваме изключителни като обем ресурси, а резултатът е практически незабележим.

Огромната бюрокрация и тихата съпротива пречи да бъде въведено електронно правителство. Това е начинът, при който се запазва определено статукво. Предимствата на поста в определена институция се използват за лични цели.

Държавните агенции, които трябва да участват в този процес, са се превърнали не в институции, които обслужват хората, а в приходни агенции на бюджета. Защото тази администрация трябва да се храни.

Още един пример – администрацията на Министерството на здравеопазването през 1988 година е била съставена от 183 служители и нямаше здравна каса. В момента в министерството работят над 400 души, има шест агенции към него и 2500 служители на здравната каса при 7 милиона население сега в сравнение с 9 милиона през 1988 г. А здравето на нацията се влошава и усещането за ниско качество на здравните услуги е повсеместно.

Мисля, че младото поколение, включително с помощта на социалните мрежи, ще изрине всички тези чиновници, тази неадекватна администрация, която не може да реагира на промените в обществото. И това ще стане в рамките на няколко години. Същото ще се случи из цяла Европа.

Самият факт, че загиват цели професии, говори същото. За какво са ви счетоводителите, когато всичко се върши от електронни системи. За какво са ви тези хора, които правят юридически справки по данъчните закони и тълкувателните решения на съда? Всичко ще бъде автоматизирано. Като общество младата генерация вече показва, че е готова за тази промяна. Все повече компании и академии не се интересуват от дипломи, а от умения. И ако ги нямаш, работодателят не го интересува с каква диплома си. Интересува го можеш ли да вършиш нещо, или не можеш. Разделението в обществото ще расте. Ще има все повече и повече богати хора, а такива без умения и компетентности ще вършат тежката ежедневна работа.

Технологиите и данните са новият петрол и всеки, който ги използва добре, ще върви напред.

За голямо съжаление, знаем кои хора не желаят да се образоват и това има етнически привкус. Държавата не желае да се справи с този проблем. Европа не желае да се справи с този проблем.

България има три огромни проблема, за които никой не иска да говори – демографски, експорт на човешки ресурс от страната и недостатъчно бързо адаптиране на държава и общество към развитието на технологиите. За да консумираш свободата, ти трябва култура.