Камелия Касабова е доктор по право и професор по търговско право в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е банково дело в Швейцария и банково и борсово дело в САЩ. Работила е като директор на направление „Правно“ на Минералбанк и главен секретар на Асоциацията на банките в България. Камелия Касабова е била заместник председател на 39 и 40 Народно събрание.

Тя е председател на Помирителната комисия за платежни спорове, председател на Помирителната комисия за финансови услуги и заместник председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара и арбитър. Автор е на десетки студии и монографии в областта на търговското и банково право.

-Госпожо Касабова, суми от какъв порядък може да спести на обикновения гражданин Помирителната комисия чрез медиаторството с финансови институции, като се избягва дългия и сложен съдебен процес?

-Диапазонът на сумите, които се претендират за възстановяване от банките, беше пределно широк до края на 2015 г. – от един лев до половин милион лева. БНБ прие нов Правилник за дейността на комисията и сега максималният размер на сумите, с които комисията може да бъде сезирана, е 20 000 лева. В това е и европейският законодателен замисъл - да се осигури лесен и евтин достъп до правна помощ на граждани и търговци, ощетени с дребни суми, за да не водят съдебни дела.

-Как протича една медиация между ощетения и банката като време и като условия?

-Не бих я нарекла точно медиация, макар че основната цел на комисията е да намери разумен компромис между интересите и на двете страни – банката и нейния клиент. Това изисква да влезе и в ролята на медиатор и чрез взаимни отстъпки от спорещите страни да стигне до решение на проблема. Но споровете се разглеждат неприсъствено, въз основа на представени документи, експертизи и становища на страните, в срок от два месеца след събирането им. Затова не осъществяваме пряка медиация.

-Задължителни ли са решенията на Помирителната комисия?

-Решенията не са задължителни, но ако се приемат от страните, имат силата на споразумение. Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд. Според мен и най-лошото споразумение е по-добро от най-доброто съдебно решение. Последното струва много време и пари, докато комисията се произнася без да събира такси и в относително кратки срокове.

-Има ли случаи, в които самата комисия не е могла да разреши спора и се е стигало до правосъдието?

-Комисията трябва да намери разрешение на спора. Тя не е правораздавателен орган и това позволява да се напусне територията на стриктно разписаните правни норми и чрез взаимни отстъпки от насрещните страни да се стигне до решение на проблема. Няма пречка спорът да се отнесе за решаване и по съдебен ред, когато решението не е прието от някоя от страните. В тези случаи обикновено съдът изисква преписката и по този начин индиректно влияем на решаването му, защото членовете на комисията са професионалисти и разумно обосновават аргументите си.

-От какъв характер са най-честите казуси, които разрешава комисията и как става това?

-Най-често се решават спорове за извършване на неразрешени платежни операции със загубена или открадната платежна карта, неоторизирани преводи при интернет банкиране и при търговия в електронни магазини, нареждане на парични преводи от мними пълномощници, начислени такси и разноски по платежна сметка, проблеми с директни дебити и кредитни преводи и други.

За съжаление престъпният свят не си дава почивка. Новите му „идеи” се множат успоредно с напредъка на банковите технологии. Фалшифицирането на дебитни и кредитни карти вече не е хит. Проблемът е източване на платежни карти чрез прихващане на данните им в интернет.

Необходима е бдителност на клиентите, финансова култура. Както полагаме грижа за опазване на портфейлите си, така трябва да сме предпазливи, когато ни изискват номера на карти, банкови сметки, пароли за достъп в интернет.

-Какво трябва да знаят гражданите, за да защитят правата си в аналогични казуси?

-Най-важното е да предприемат всички разумни действия да съхраняват не само ПИН-кода на картата, но и останалите данни и пароли, необходими за нареждане на плащания в интернет в тайна, включително и от лица от най-близкия семеен и приятелски кръг.
Задължително е също така да закриват ПИН-кода, когато го въвеждат на АТМ или ПОС терминално устройство.

Използван престъпен метод е „фишингът”. Той представлява схема, чрез която престъпна група присвоява конфиденциална информация, като номера на платежни карти, персонална информация и пароли. Престъпната група изпраща на жертвите e-mail, който видимо идва от известни и надеждни податели - напр. банки, PayPal, VISA, MasterCard и др. С него се изисква: да се предоставят данните за платежната карта, защото например се актуализира базата данни на клиентите. Или се дава „линк”, при отварянето на който следва да се попълни тази информация. Често се изисква да се стартира някакво приложение, което може да зарази компютъра и отново да причини изтичане на платежна информация.

Клиентите следва да знаят, че IBAN-ът е от първостепенно значение при изпълнение на парични преводи и че банките не са задължени да проверяват за съответствие между номера на сметката и името на титуляра й. При неточно посочване на IBAN в платежното нареждане, ако сумата попадне в сметката на трето лице, банката не носи отговорност. Ако това трето лице не върне доброволно сумата, с която вследствие на грешката в платежното нареждане е заверена неговата сметка, наредителят на плащането може да претендира връщане на сумата само по съдебен ред.

-Може ли Помирителната комисия да разрешава спорове между чужди граждани, примерно граждани на страна от ЕС и работеща в България финансова институция?

-Да, с Регламент 2015/751 изрично е разширена компетентността на комисията да решава трансгранични спорове и спорове по услуги, предоставяни от разстояние. Все още обаче не сме сезирани с такива спорове.

-Срещат ли се често казуси, в които граждани и фирми претендират и за някакви морални или материални щети, нанесени им от банкова институция освен конкретното разрешаване на спора?

-Най-типичните претенции на клиентите са за понесени имуществени вреди от платежна услуга. Не бяха редки и случаите, в които гражданите се обръщаха към комисията с искания да се произнася като „другарски съд” за претърпени морални щети от банките. Понастоящем обаче комисията разглежда само спорове, които произтичат от платежна услуга и имат имуществено измерение. Не се произнасяме по претенции за неимуществени вреди, неоснователно обогатяване и непозволено увреждане, които могат да се доказват само по съдебен ред

-Как действа комисията в случаите, когато лица, представящи се пред банката като хора с представителна власт, злоупотребят със сметката на фирма? Търговски дружества търсили ли са ви в такива случаи?

-Имаме и такива случаи на ощетени граждани и търговци. Това са хипотези на наредени операции от платежна сметка чрез измама. Обикновено от външна страна са налице недвусмислени обстоятелства, че това лице е овластено да нареди операцията. Банката извършва необходимите действия в съответствие с вътрешните си правила, за да установи кой е наредителят на плащането. Ако е налице несъответствие на видима информация, например видимо разминаване в снимките и данните на представените документи, а операцията е допусната, това може да се определи като проява на небрежност от страна на банката.

И обратното – ако от външна страна са налице недвусмислени обстоятелства, че лицето е овластено да нареди операцията, по отношение на банката няма да намери приложение правилото „който плаща зле - плаща два пъти”.

При тези случаи комисията не може по безспорен начин да установи обективната истина. Необходимо е извършване на графологична експертиза, разпит на свидетели и др. Решаването на тези спорове не може да приключи в рамките на обичайното помирително производство. Обстоятелствата следва да бъдат доказани по съдебен ред.

-Има ли тенденция към повишаване на случаите на търсене на съдействие от комисията от момента на създаването й преди седем години? Как се изменят през тези години най-често срещаните казуси?

-Налице са трайни тенденции на увеличение на работата на комисията. Допреди две-три години много популярен престъпен метод беше „скимирането“ на платежни карти и източването на банкови сметки с изработването на дубликат. Неслучайно чуждицата „скимер” буквално означава лъжицата, с която се обира каймака.

Използването на идиома се обяснява с лесния начин за неправомерно усвояване на парични суми чрез източване на чужда платежна сметка с фалшива платежна карта.
Но новото поколение карти с чип намали тази престъпна тенденция. Сега хитът е прихващане на данни в интернет и нареждане на неразрешени операции.

-В периода на коледните и новогодишни празници онлайн пазаруването скача в пъти. Какви са най-често срещаните оплаквания в комисията по отношения на тези трансакции? Имат ли те тенденция да се увеличават, след като самото онлайн пазаруване расте всяка година?

-Платежните операции, наредени в интернет, в момента са най-големия ни проблем. Защото данните на платежния инструмент могат да бъдат прихванати по различни начини: посредством фишинг или шпионски софтуер (spyware), който клиентът неволно е инсталирал на своя компютър или пък е извършвал интернет трансакции с картата от други компютри, които вече са заразени, с посещение на сайтове, от които впоследствие е извлечена платежна информация за карти и др. Особено разпространен е случаят на заразяване на компютри с вирус тип „троянски кон“, което много трудно се установява от антивирусните програми.

Това, което мога да препоръчам на клиентите е да използват услугите на банки, които предлагат еднократни пароли за нареждане на операция в интернет, подадени чрез токън, sms известяване или по друг начин. Такава парола също може да бъде прихваната при легитимна трансакция. Но ако е еднократна, тоест за всяко плащане е необходимо въвеждане на различна парола, то прихваната от недобросъвестни лица парола би била безполезна при следващо плащане. Същата препоръка отправям и към клиентите, които използват интернет банкиране.

-Доволни ли са според Вас от комисията самите търговски банки, след като техни представители, избирани от Асоциацията на банките в България, са нейни членове?

-Смятам, че комисията постепенно наложи авторитетно присъствие в банковата общност. Доказателство за това е увеличаването на броя на доброволно приетите решения, изготвени от комисията.