Зодия Водолей, директорът на Народния театър „Иван Вазов“ Мариус Донкин е роден на 13 февруари 1950 г. в морската столица Варна. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971 г. Започва кариерата си в Пловдивския театър, където дебютира като Орфей в "Садал и Орфей" от Иван Радоев. Следва поредица красиви любовници включително и най-мечтаната емблематична за всеки млад актьор роля на Ромео в "Ромео и Жулиета" от Шекспир. Успехът в тези роли му спечелва място в трупата на театър "София", където дебютира отново с шекспиров персонаж - Леонт в "Зимна приказка.
През 1979 г. е поканен в трупата на Народния театър "Иван Вазов”. Сред по-значителните му превъплъщения на първата сцена са Едмънт в "Крал Лир" от Шекспир, Граф Алмавива в "Сватбата на Фигаро" от Бомарше, Той в "Убийци" от Стефан Гечев и много други. За забележителното си превъплъщение в моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана” печели серия от национални и международни награди.
Снима се в редица телевизионни и кино продукции. Може би и най-популярният му образ е на цар Симеон от “Златният век” (1984), сред останалите филми се открояват “Последното приключение” (1984), „Тихият беглец” (1972), “Петимата от “Моби Дик” (1970), Отплата (2012), а сред телевизионните му участия са сериалите „Знакът на българина” (2014), „Дом за нашите деца” (1987) и „Време за път” (1987).
Мариус Донкин е едно нетипично присъствие на театралната ни сцена. Веднъж поради високата творческа самокритичност, която го възпира да се впуска в какви ли не сценични форми. Държи името му да присъства единствено в качествени и художествено значими проекти. И втори път заради специфичната му аристократична осанка, която малко се вписва в обичайните режисьорски и репетоарни вкусове в живота и маниерите на света на „малките човеци” с малки цели, първични страсти, радости и изисквания.
Славата го постига твърде рано със знаменателната роля на цар Симеон от „Златния век” и творческата му младост е белязана от щампата на персонажа красавец, от която естествено следва серия от образи на млади влюбени, начело с Ромео. Поради силния си характер и ярко сценично присъствие се утвърждава в трупата на първия ни театър като рафиниран актьор-интелектуалец, майстор на психологическите състояния и сложните вътрешни противоречия.
Едва с риска на моноспектакъла Донкин успява да разкрие в пълнота богатството на своето дарование. Той не само открива и утвърждава името на френския драматург Ерик-Емануел Шмит на българската сцена, но срещата му с неговите текстове се превръща и в най-щастливата случайност в творческия му път. Интересът към спектакъла по едноименния роман „Господин Ибрахим и цветята на Корана” не стихва вече повече от десетилетие и има над 160 представления и редица награди.
Премислено решение
Неочаквано за мнозина в края на лятото на 2016 година Мариус Донкин зае директорския пост в НТ „Иван Вазов”. Затова и първият ми въпрос е защо един успешен актьор, доказал високия си професионализъм, точно когато бере плодовете на труда си и може да осъществи творческите си мечти, се заема с толкова неблагодарна, рискова и трудна задача като директор на националния ни театър. Без много да се замисля, Мариус Донкин признава, че това е било премислено решение, което той си е наложил със самодисциплина. А не от желание за повече роли, защото признава, че мнозина в занаята така си осигуряват постановки, режисьорски комфорт и значими роли.
Целта на заемането на поста според него се основава на желанието му да даде нещо и да изпробва силите си да промени нещата. Той винаги е бил от онези, които ярко, ясно и дръзко са заявявали без неудобство своето несъгласие с управленски решения, питали са защо и са давали алтернативни решения. И сега е предприел изпитанието да види дали може да се пребори с административните неуредици и с нещата, които приема за нередни. Защото е много лесно да се критикува, но да се поправят сбърканите неща, да се намери правилният път е повече от трудна задача.
Разбира се, борбата с административните проблеми е най-голямата трудност и сега, почти шест месеца, след встъпването му в длъжност, той едва може да си поеме дъх от тях. Смисълът на властта е някаква лична проверка на силата и нравствеността на личността. Дълбокият импулс и целта на своето управление Мариус Донкин разпознава във възможността да се погрижи за своите колеги, а не за себе си. Да направи нещо изобщо за статута, начина на живот и издигане на социалната роля на актьорите, които са най-динамичната част от духа на нацията и нейно живо съзнание. Важно е да се помни, че Народният театър не е обикновен театър, а национален културен институт, стожер, пример с представителна роля и следва да бъде флагман на културните процеси в държавата. Да задава посока, като същевременно съхранява традициите, предава ги на новите поколения, но и дава възможност за новаторство и експериментиране.
От поколение на поколение
Според Донкин разковничето е в търсенето на консенсус, на „единение”, което да подсигури опазването на ценностите. Защото по собствените му спомени, когато е постъпил в трупата, тук са били такива забележителни личности и актьори като Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов, Георги Раданов, Георги Георгиев-Гец, Андрей Чапразов, Георги Черкелов. Подчерава мъжкото присъствие, но как ли би било иначе, след като от тях е наследил мярата и художествения максимализъм, а и от тези колоси е почерпал тайните на занаята. Не бива обаче да се пропуснат и имената на легендарните звезди от ранга на Славка Славова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Мария Стефанова и Ванча Дойчева, които с труда, отдадеността и ентусиазма си са създали основата на театъра и атмосферата в него.
Затова новият директор е предприел серия от срещи с публиката, както и чествания на колеги от по-възрастното поколение. Превръща сцената на ІV етаж в пространство за творчески мечти, където младите актьори и всички утвърдени да могат да осъществят скритите си мечти за роли, постановки и текстове. Така едните шлифоват и изпробват дарованието си, а другите могат да осъществят нереализираните си идеи. Макар че, признава той, повечето възрастни колеги хем се радват много, хем все още са плахи, защото подобни проекти са и големи рискове и изискват усилия и самодисциплина.
За културния процес е важно да се гради на здрави основи, да се пази съзнанието, че много хора са градили преди нас, казва Мариус Донкин. Младите трябва да се доверят на вярата и истината, която поколенията преди тях са защитавали. Не мога да се въздържа и да не възразя, че това е твърде висок идеализъм и днес той е просто илюзия, но Мариус не е съвсем съгласен. „Нима помним нещо друго от миналото освен поетите, художниците и музикантите? Никой не помни министрите – същественото е да се съхрани духът на нацията, а това не може да се получи без съвместната работа на всички хора на духа – на актьорите, писателите и мислителите“, казва той.
В един момент сякаш между другото от устата му се изплъзва признание: „Аз осъзнах, че само говоря ли говоря, а сега са нужни действия, категорични решения за промяна. И аз се опитах да се нагърбя с всичко това, знаейки че се заемам с голяма отговорност. Моята баба попадия казваше: „Помни чедо, че колкото по-нагоре отива човек, толкова повече му се вижда задника”.
Според него изходът от всяка криза е възвръщането към духа на нацията, а българският дух е духът на вярата и словото. Един човек, който не живее с вяра, никога не може да намери правилната посока на своя живот. „Не можем да мечтаем за бъдещето си без всичко това, не го споделям от личен опит, а защото така са оцелявали всички големи култури и народи“, казва директорът на Народния театър. Затова е приел и като своя лична кауза опазването на чистотата и богатството на българсия език, грамотността на говорене, изразяване и писане. Това не е някаква налудничавост или безпочвен елитаризъм - съхраняването на езика е съществена част от опазването и въздигането на нацията. Може би и поради това проявява особен интерес и търпение към новата българска драматургия и чете всички постъпили в театъра български текстове. Това прави заедно с тримата драматурзи: Розалия Радичкова, Мирела Иванова и Светла Панчева. Изненадан е от общото високо ниво и добрите качества и силните идеи, вложени в текстовете, които според него в по-голямата си част имат преди всичко един съществен недостатък – не успяват да
4 °
15 °
