Въпреки дефицитите в здравната система и постоянните актуализации на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, силната регулация и негативното демографско развитие на страната, фармацевтичната индустрия се очаква да отбележи поредната възходяща година. Като цяло фармацевтичният пазар в България е един от най-малките в Европа. Отделно от това по официални данни страната е с най-нисък дял на отделяните от бюджета средства като част от брутния вътрешен продукт. Но също така и с най-висок дял на доплащане от страна на пациентите. Публичните разходи за здравеопазване са около 4 на сто от БВП при средно 7 на сто за страните в ЕС.
Фармацевтичният пазар в България нараства близо два пъти и половина в стойност за последните 10 години и се очаква да надхвърли 3 млрд лева през 2016 година по прогноза нa IMS Health и изчисления на ИКАП България.
През последните години се забелязва забавяне на ръста на пазара като той се очаква да бъде в рамките на до 5% в стойност за 2016 година на годишна база въпреки трудностите и предизвикателствата в бранша, като например забавените плащания от страна на Националната здравноосигурителна каса към болничния, извънболничния и аптечния сектор.
Секторът по традиция е нецикличен и посочен като един от приоритетните за привличане на инвестиции в страната. Водещите компании на пазара са представители на международни концерни, което не се различава от други пазари в Източна Европа, като единствената българска компания сред топ 10 играчи в бранша е местният производител „Софарма“. Водещите компании, които заемат близо 40% от продажбите в стойност, са "Новартис", "Рош", "Санофи-Авентис", "Актавис", "Глаксосмитклайн", „Софарма“, „Астра Зенека“, “Байер“, Сервие“, „Пфайзер“.
В по-голямата си степен продажбата на фармацевтични продукти минават през аптечната мрежа, която формира близо 85% от пазара, като на болничния сектор се падат останалите 15%. Поради силните рестрикции на регулаторните органи аптеките са принудени да развиват все повече продажбите на т.нар. бързооборотен сегмент – продукти без рецепта, хранителни добавки, козметика, медицински изделия, детски храни и други. Очакванията са за по-слабо развитие на продажбите в сравнение с предишни периоди и през двата основни търговски канала и ръстът да достигне до 5% през 2016 година на годишна база.
Секторът „Производство на лекарствени вещества и продукти“ в България обхваща около 1,6% от индустриалното производство в страната и създава около 2,3% от добавената стойност в индустрията. Местното производство се оценява на близо 1 млрд.лв за 2015 година и бележи близо 5% ръст на годишна база, като предварителните прогнозни данни за 2016 година сoчат, че браншът ще отчете слаб спад.
Водещите производители на лекарства в страната са компаниите част от групата на генеричните производители „Актавис“ („Балканфарма“ Дупница и „Балканфарма“ Троян), „Софарма груп“ („Софарма” АД, „Унифарм“ АД, „Медика“ АД, „Българска Роза Севтополис“ АД, „Вета Фарма“ АД), производителят на фуражни добавки, премикси и лекарства за животните "Биовет" АД, "Балканфарма Разград" АД, държавната “Бул Био – НЦЗПБ“ и "Чайкафарма висококачествените лекарства" АД.
Следвайки вълната от сливания и придобивания в глобален план, през 2016 година израелската TEVA придоби Actavis Generics и така „Актавис” става втората по приходи от продажби на лекарства в стойност фармацевтична корпорация в България. Същевременно другият водещ играч на пазара - „Софарма“, планира да разшири дейността си чрез придобивания в чужбина и по-сериозно навлизане в Сърбия, като вече има опериращ завод в Украйна. Собственикът на „Биовет“ - българската „Хювефарма“, също оперира със заводи в САЩ и Индия.
Браншът има експортна насоченост, като износът бележи постоянен ръст през последните години. Въпреки това вносът на лекарства в страната надвишава износа и се оценява на приблизително 1,1 млрд евро за 2015 година, като бележи постоянен ръст през последните години. През 2016 година се очаква и вносът и износът да отбележат лек спад. Съществен феномен на пазара в България продължава да бъде паралелният експорт, оценяван на над 50% от общият износ.
Водещи дестинации на износа са Руската федерация, Германия, Румъния, Великобритания и Чешката република, които заемат близо 45% от общия износ в стойност.
Кризата в Украйна и Руската федерация оказа и продължава да оказва негативно влияние на продажбите на българските износители на тези пазари, което насочва усилията им към развитието на нови дестинации. Най-сериозно положително развитие в износа през годините се забелязва във Великобритания, Чешка република, Малта, Франция, САЩ. Най-голям спад се забелязва в износа към Руската федерация, Румъния, Сърбия и Украйна.
По данни на Euro Health Consumer Index България се намира на едно от най-ниските места по задоволяване на нуждите от здравеопазване, което поставя и сериозни въпроси за нуждата от реформи и инвестиции, които се очаква да бъдат основният фактор за развитието на бранша. Същевременно част от основните предизвикателства, пред които предприятията
4 °
15 °
