Всеки, който е купувал лекарства, вероятно е забелязал, че обикновено на опаковката под оригиналното име с по-малки букви са изписани още едно или две наименования. Ако оригиналното име е самата марка – името, под което е известно лекарството, то второто е така нареченото „генерично наименование“.
В разработването на оригиналното (или често наричано „иновативно“) лекарство производителят е вложил огромни средства и време – често от момента на изобретяването докато стигне до аптеките, минават повече от 15 години. Затова оригиналните лекарста са защитени от патент – обикновено 10-годишен. И въпреки че всеки техен производител е длъжен да публикува формулата, никой няма право да продава това лекарство, докато не изтече патентът.
Оригиналните лекарства са доста скъпи. Генеричните са значително по-евтини, тъй като производителите им много често са няколко и се борят за по-голям пазарен дял. Качеството на генеричните лекарства по нищо не отстъпва на оригиналните – молекулата на субстанцията и дозировката са едни и същи. Ползата от тях обаче е значителна, защото заради по-ниската им цена те позволяват на повече хора достъп до здравеопазване.
За предимствата и недостатъците на генеричните и оригиналните лекарства започва разговорът ми с председателя на Българската генерична фармацевтична асоциация Николай Хаджидончев, който е и изпълнителен директор на търговската компания в България на Актавис- компания на Тева.
Самите „Тева“ и „Актавис“, които се сляха наскоро, произвеждат и внасят в България както оригинални, така и генерични лекарства. Но Хаджидончев е убеден, че за пазар като българския, чието здравеопазване страда от хроничен недостиг на средства, прогенеричната политика определено е от полза.
Дългогодишният спор дали цените на лекарствата в България са скъпи или евтини според Хаджидончев е безсмислен. Медикаментите, отпускани с рецепта и особено онези, чиято стойност се реимбурсира от държавата, са най-ниски от целия ЕС, заключава той.
Според самия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина от много години у нас действа референтен механизъм: за да се регистрира лекарство в България, независимо дали е генерично или оригинално, цената му трябва да е най-ниската от цените му в 17 други държави от ЕС.
Отделно от това реимбурсацията става на базата на най-ниската цена в групата лекарства със същата молекула. Например при лечение на сърдечно-съдовите заболявания има до 11-12 генерични лекарства с една и съща молекула и генерично наименование. На реимбурсация обаче подлежи само най-евтиното от всичките.
„Тоест, ако искам пациентът да не доплаща нищо за моето лекарство, трябва да го продавам на възможно най-ниската цена измежду тези конкурентни продукти“, казва Хаджидончев.
Усещането, че лекарствата у нас са скъпи, идва по-скоро от начина на реимбурсиране. В България то е направено така, че болните доплащат значителна част от цената, като това важи особено много за социално най-значимите заболявания.
У нас на практика 100% реимбурсация има само за инсулина, докато в редица страни от ЕС това важи и за лекарствата за есенциална хипертония, за онкомедикаменти и редица други. Едва от 2017 г. у нас например ще се приложи 100-процентово доплащане на лекарства за хипертония, което е голямо облекчение за болните. Защото тези медикаменти се взимат цял живот, а често терапията не е с едно, а с няколко лекарства в комбинация.
Но все пак за най-масовите българинът често доплаща между 50 и 75% от стойността им, което е най-високия дял, сравнен с доплащането на лекарствата за същите заболявания в други страни членки.
Именно това е една от причините според Хаджидончев асоциацията да пледира за включването на повече генерични медикаменти в позитивния лекарствен списък, където са медикаментите, подлежащи на реимбурсация.
„Прогенеричната политика води до спестяване на финансов ресурс и увеличава достъпа до лечение. С едни и същи пари се лекуват по-голям брой пациенти. А нали трябва да направим здравеопазването достъпно за всички, а не само за онези, които могат да си доплащат?“, казва председателят на асоциацията.
Истината е, че през последните години делът на генеричните лекарства на българския пазар нараства за сметка на иновативните. Това обаче важи само за броя на опаковките, но не и за стойността на тези медикаменти, просто защото те са по-евтини. Факт е обаче, че все още по-голямата част от публичния ресурс на здравната каса – близо 70%, отива за иновативни лекарства.
Разбира се, никой не отрича, че трябва да има и такива лекарства – без тяхното съществуване по принцип фармацията е немислима. „Ето например наскоро на пазара се появи революционно лекарство, което за първи път в историята лекува успешно Хепатит С. Но струва ужасно скъпо, а здравната каса разполага с едно и също количество пари. За да може то да се предлага на заболелите, ще трябва да се съкратят средствата за лекарства на хората с високо кръвно, например“, констатира Хаджидончев.
Друг страничен довод в подкрепа на прогенеричната политика е, че в България производството на този тип лекарства има както традиции, така и доста силно актуално присъствие. „Малцина знаят това, но 10% от заетите в производството на генерични лекарства в целия Европейски съюз, се трудят в България“, казва Хаджидончев. Става въпрос за фармацевтични заводи в България, които произвеждат генерични продукти от десетилетия. Част от тези производства са обновени и сертифицирани за износ на медикаменти в Западна Европа, САЩ и Канада.
Другият огромен проблем на българския лекарствен пазар в момента е, че все по-често на него се появяват дефицити. Липсите на един или друг медикамент обикновено се дължат на две главни обстоятелства – на изтеглянето на лекарството от пазара от страна на вносителя заради неизгодните цени или на така наречения „паралелен износ“.
По принцип ценовото сравняване се прави по отношение на държави, чийто пазар няма нищо общо с българския като мащаби. Например с полския, който заради населението е около 5 пъти по-голям от българския. Но вносителят в България може да внася само в България – не може примерно да договори партида, която да се продава и в Гърция, Македония и Сърбия, за да постигне по-голямо количество и съответно по-ниска цена.
„Има случаи, в които заради трайността на лекарството не може да се продаде цялото количество и се стига до унищожаването му. Понякога половината партида се унищожава“, казва Хаджидончев.
И лека-полека от нашия пазар са изтеглени голяма част от онколекарствата. Има цели групи от тях, които просто не се внасят. „В една от групите онкомедикаменти е останала само нашата компания, с едно лекарство, печалбата от което ни е само 3%, а искат от нас да дадем още 10% отстъпка от цената и на практика да го продаваме на загуба“, споделя Хаджидончев.
Ценово рефериране има във всички държави, но техните пазари са огромни. Разбира се, и там съществува проблемът с изтеглянето на лекарства от пазара за избягване на загубите. Но в България в последните няколко години изчезнаха около 200 важни лекарства. И както често се случва, се появява някой, който внася аналогично лекарство на много по-висока цена. И за да има все пак някакво лечение, здравната каса се принуждава да го плаща.
За да реши проблема, здравното министрество предвиди с поправка в закона да се създаде държавна търговска фирма, която да се занимава с вноса на такива лекарства. Заради оставката промените така и не бяха внесени в парламента. Хаджидончев признава, че не разбира изобщо как би действало подобно предприятие. „Не разбирам как производителят ще даде на държавата по-ниска цена отколкото на официалния вносител на това лекарство“, казва той.
„Изобщо, когато говорим за цените на лекарствата в България, на мен много би ми се искало да видя паралелен внос на лекарства. Тоест някой да внесе същото лекарство на по-ниска цена. Но няма такъв случай – у нас има паралелен износ“, казва Хаджидончев.
На самия него му се е случвало да търси за свой близък лекарство – оказало се, че е внасяно, но заради твърде ниската му цена е изкупено от аптеките и изнесено в чужбина.
Този паралелен износ също е бич за нашия фармацевтичен пазар, защото води до огромни дефицити. Хаджидончев твърди, че фирмата, която представлява, също е пострадвала от подобен процес и нейни лекарства за лечение на множествена склероза, рак и астма също са
7 °
11 °
