Защо България е толкова бедна, а останалите бивши социалистически страни достигат стандарта на западните? Отговорът е доста прост. Достатъчно е да проверим какво точно направиха държави като Полша, Чехия, Румъния и най-вече съизмеримите с нас Унгария и Словакия. До голяма степен всички тези случаи се свеждат до бума в развитието на автомобилната индустрия. Нейното настъпление на Изток е безспорен факт, за съжаление, останал незабелязан дълго време у нас.

Без съмнение България е атрактивна дестинация за автомобилната индустрия. Вследствие на перманентната финансова криза нивото на заплащане е най-ниското от всички държави в ЕС. Срамно е, но вече то е по-ниско дори от това в Китай. Въпреки това, този факт е предимство. Същото се отнася и за нивото на данъчно облагане, което отново е най-ниско в ЕС. Автомобилната индустрия вече допринася за над 4% от БВП на България, като в нея днес са заети около 1% от работещите у нас, или малко над 33 000 души. Това е успех, но да си представим какво би станало, ако вместо 4% от БВП днес автомобилостроенето би било 12%, колкото е в Унгария например.

На практика това означава, че днес у нас щеше да има 2 или дори 3 завода за сглобяване на автомобили, а заетите в тази индустрия щяха да са над 100 000 души, получаващи поне 2,5 пъти по-големи заплати от средната у нас в момента. Паралелно с това пенсиите щяха да са поне два пъти по-големи, а цели региони като Русе, Видин, Стара Загора, Благоевград и други щяха да процъфтяват, възстановявайки бързо своята публична инфраструктура. Звучи като популизъм, но не е, тъй като вече се случило в Унгария, а в момента същият процес тече в Румъния и Сърбия.

Автомобилната индустрия е наистина различна - у нас например много се говори за енергетика, но колко работни места създава тя? Разбира се, без енергетика не може, но този отрасъл няма способността да създава голяма добавена стойност за обществото или пък да разкрива дълготрайни работни места.

Всъщност доказателство за всичко това са многобройните стачки на миньорите у нас, чийто поминък често зависи от подписването на неизгодни за държавата договори.

От друга страна, производството на един автомобил

изисква мобилизирането

на сериозен инженерен

ресурс,

металообработка на традиционни стоманени, алуминиеви и дори магнезиеви сплави, кожарска индустрия, производство на пластмасови, а в последно време дори и карбонови елементи, отскоро производство на литиево-йонни батерии, софтуерни решения за съвременна свързаност, безопасност и много, много други. Всъщност най-точно е да се каже, че ако едно общество е способно да произвежда автомобили, на практика то може да произвежда всичко друго. Включително самолети, космически апарати, че дори и ракети и оръжия. Вероятно сега лесно можете да си обясните силата на Германия, Япония или Южна Корея. Общото между тези три държави е фактът, че автомобилостроенето е национален приоритет, развиван с години. Към тази група трябва да добавите Словакия, но не и България. От друга страна, съм сигурен, че поне 9 от всеки 10 наши сънародници биха били горди, ако у нас се произвеждаше или сглобяваше поне един автомобил.

Вече си представихте как изглежда успехът на унгарците, а сега си представете какво би се случило, ако българските правителства през последните 20 години бяха толкова далновидни, колкото тези в Словакия, където автомобилната индустрия вече заема 60% от публичния сектор или казано с други думи, е 15 пъти по-добре развита отколкото у нас!