Комисионата ще отива за подпомагане на специални неправителствени организации или за квалификация на самите работници в неравностойно положение

Държавата поема 6-12 заплати и осигуровките при наемане на инвалид

“Често, когато нарушението е видимо, някои кандидати биват отхвърлени веднага или интервюто се претупва.” Тези наблюдения върху пазара на труда за хора с увреждания споделя Мирослава Николова, собственик на Human capital store, фирма сътрудник между работодатели и служители.

Трудностите

при намирането

на работа

остават най-честите проблеми на хората с увреждания.

Ако проблемът не е видим, при представянето на документите за ТЕЛК на първия етап от интервюто кандидатите най- често са отхвърляни още тогава. В случай че кандидатът скрие, че има ТЕЛК и го представи на последния кръг от интервюто, той отново бива отхвърлен или изобщо не получава обратна връзка, разказва Николова.

Оправданията на работодателите най-често са, че

позицията се

замразява или

проектът се

разпада

Хората с увреждания споделят, че изключително рядко си намират работа по обяви от интернет или агенции. За някои единственият начин за намиране на работа е чрез познати.

В зависимост от увреждането си хората могат да вършат най-различни дейности. Най-често заеманите длъжности са в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и търговията на дребно, където те се справят най-добре, показват анализите на трудовия пазар. Малка част от тези хора са много високо квалифицирани. Някои от тях намират работа и в секторите със сериозно заплащане на труда като “Информационни и комуникационни технологии”.

През следващия месец в социалните мрежи предстои да бъде пусната анкета, в която хората с увреждания да опишат по-подробно трудностите, с които се срещат по време на търсенето на работни места. Това е първият етап от създаването на платформа, която да намира работа на хора с увреждания и да ги свързва с фирми, които са заинтересувани от наемането им, обясни Николова.

Ползите за работодателите на първо място остават административните облекчения. При наемането на такива кадри

фирмата може

да се възползва

от облекчения

върху плащаните

осигурителни

вноски

По закон хората с увреждания са освободени от данък общ доход до двойния размер на необлагаемия годишен минимум.

Фирмите, които наемат на работа по трудов договор, имат правото и да получат от Бюрото по труда суми в размер от 6 до 12 минимални работни заплати, както и дължимите върху тях осигурителни вноски. Това е по насърчителните мерки на държавата за наемане на хора с увреждания. Плюсове за компаниите, които се решат да наемат такива работници, остават и промяната в екипната динамика на фирмата, развитие на по-голяма съпричастност в екипа, а често пъти дори се увеличава фирмената репутация и това води до преки бизнес ползи, показват наблюденията на Мирослава Николова.

Идеята на Human capital store е да свързва фирмите, търсещи кадри, с хората с увреждане. Идеята е работодателите да заплащат за тази услуга, като 70% от комисионата да бъде дарена на неправителствени организации. По този начин тези финанси могат да бъдат използвани за стимулиране на всякакъв вид дейности за подпомагане на хората с увреждане.

Ако кандидатът за работа не членува в такава организация, парите ще отиват директно в неговата сметка, за да стимулират и подпомагат неговото развитие. Останалите 30% ще отиват за административни разходи на фирмата.

В момента организацията търси партньори - неправителствени организации, фондации и дори държавни институции, които имат интерес да развиват посредническа дейност за осигуряване на заетост на хора с увреждания.

Търсят се и

доброволци,

които да

работят

почасово,

за да помагат в дейността на компанията. Идеята е при повече партньори накрая всичките 100% от комисионата да отиват при нуждаещите се.

Кампанията е стартирала преди няколко месеца и все още не е обхванала голяма група от хората с проблеми. Към идеята до момента са проявили интерес доста работодатели. Проектът е срещнал и неодобрение като например един човек наскоро е заявил, че няма да подкрепи проекта именно защото в името му е включено “хора с увреждания”, разказа Николова. Човекът не спада към тази група, но е работил с инвалиди и не счел за правилно да е записано така името на проекта.