Човечеството все по-трудно се бори с вирусите. За близо 70 години откакто масово се използват антибиотици, резистентността на вирусите към тях се е повишила значително. В САЩ например се очаква до две години да се наложи пълна забрана за използване на антибиотици без на пациента да е била направена преди това индивидуална антибиограма, от която да се види дали заселилият се в тялото вирус може да бъде унищожен ефективно. При всички случаи това може да се постигне само ако се предпише индивидуален антибиотик.

Изследване на ефективността на нови антибиотици чрез клетъчен брояч е една от многото функции на биофармацевтичната лаборатория на „София Тех Парк“, обяснява д-р инж. Борис Киров от Технически университет-София. Машината може автоматично да преброи каква част от клетките в разтвора, който й е подаден, са живи и каква част – мъртви. Така се изчислява с каква скорост работи антибиотикът и дали изобщо работи.
И това е само една малка част от оборудването на биофармацевтичния комплекс, който се показва за първи път на журналист.

Освен него в „София Тех Парк“ има още 10 лаборатории, някои от които са уникални за Европа и тепърва ще се използват от българската научна общност.

„След доставянето и монтирането на оборудването сега сме в етапа на обучение на персонала, който ще работи в тези лаборатории. В повечето от тях все още няма постоянно назначени хора, но още през първата половина на 2017 г. всяка ще има свой ръководител и човек, който отговаря за оборудването“, обяснява проф. Марин Христов. Бившият ректор на Техническия университет-София в момента е председател на управителния съвет на Сдружението за научно-изследователска дейност на Лабораторния комплекс на „София Тех Парк“. Това е организацията, която ще преценява как, от кого и срещу какво ще се използват лабораториите. В нея членуват представители на Софийския университет, Медицинския университет-София и Техническия университет-София, а чрез техните връзки със сродни вузове на практика лабораториите ще се използват и от останалите висши учебни заведения у нас, както и от БАН.

Всичко това ще става на проектен принцип. Досега има три приети проекта, по които се работи, а научно-експертен съвет разглежда още 6 предложения. Част от тях са свързани с проектите за създаване на национални центрове за добри практики, които ще се изграждат в продължение на 6 години и 10 години трябва да се самоподдържат. Финансирането им е по оперативна програма „Иновации и интелигентен растеж“. Има и предложения за научни проекти, които директно ще се финансират от ЕС.
С това обаче няма да се изчерпва цялата натовареност на лабораториите. Според условията на финансовата помощ от ЕС, с която те бяха изградени и оборудвани, 20% от времето, през което се използват, трябва да носи приход.

„Още когато бях шеф само на една от лабораториите и то още на етапа, в който обмисляхме как да я изградим и оборудваме, сме се съобразявали с желанията на фирми в областта на микроелектрониката. Доста частни фирми имат конкретни задачи и някои даже искат да организират производства тук. Вече са готови правилата, по които външни организации могат да ползват лабораториите и ще изработим специални правила за компаниите, които си плащат. Обикновено желанията са свързани със сертифициране на продукти и за изследвания на проби“, казва проф. Христов.

Счита се, че през първите две години от съществуването си лабораториите на „София Тех Парк“ няма да могат да „излязат на нула“ като съотношение между приходи и разходи. Но пък повечето ръководители на лаборатории идват от университети, където са вършили същата работа и техните лабораториите са се самоиздържали. Вярно, в рамките на определени научни проекти, но опитът може да се пренесе и в технологичния парк.
Още повече, че лабораториите са особено подходящи за изследване на прототипи и продукти. Например биофармацевтичната. Всеизвестно е, че примерно Българската агенция за безопасност на храните праща всички проби на съмнителни храни и хранителни добавки за изследване в Германия и Белгия. Тъй като това не се прави всекидневно, засега е по-евтино да не се купува цяла специализирана лаборатория.
Д-р Киров обаче обяснява, че на практика в „София Тех Парк“ има същото оборудване като това в чужбина. Проблемът при изследването на храните е по-скоро в софтуерната обработка на резултатите от изследванията, а разходът за тези програми и за обобщаването е далеч по-нисък от разхода за оборудването, което в технологичния парк така или иначе вече е налице.

Забранено за компютърни вируси

Живеем във време, в което сме силно зависими от киберпространството и електрониката. Едва ли има вече човек, който поне веднъж да не е пострадал от троянски кон, от компютърен вирус или от някаква атака, предприета чрез технически средства.
Когато обаче бъдат атакувани цели индустрии, става страшно. Могат да престанат да функционират определени отрасли, да се открадне конфиденциална информация или огромни суми да изчезнат. Два съвсем пресни примера са достатъчни, за да илюстрират колко е важна киберсигурността: наскоро от yahoo бяха откраднати 1 милион акаунта, а китайски производител на видеокамери с вграден софтуер за връзка с интернет, допусна неволно чрез тях да бъдат атакувани големи компании, неподготвени за случая.

„В България, а и в Източна Европа хората си мислят, че това не е проблем, понеже сме незначителни като икономически потенциал и стратегическа сила в сравнение със САЩ и големите държави. В началото на тази година обаче имаше много сериозна хакерска атака срещу малкия и среден бизнес чрез криптовируси. Имам познати, които се принудиха да си затворят фирмите, защото бе изтрита цялата им информация“, казва Иво Ангелов от лабораторията.

Концепцията на лабораторията по киберсигурност е разработвана цели 4 години. Една част от нея е т.нар. информационна зала, която служи основно за обучения. Идеята е в едната част на залата да стоят атакуващите, а в другата да се настани отборът на атакуваните. Има физическа преграда между тях – стъклена стена, за да не се чува какво си говорят оттатък. След края на упражнението, което се състои в атакуване на компютърните системи на „противника“, физическата преграда се маха и се прави разбор кой как е действал.

На екрани на една от стените в залата се вижда в реално време какви компютърни атаки по света се правят. Кибер атаките са навсякъде и не спират в нито един момент. Прави впечатление, че повечето са от сървъри в САЩ, но истината е, че те може просто да са маскирани като такива, а физически да се намират на другия край на земното кълбо.

В лабораторията вече се обучават представители на група фирми, предимно доставчици на високотехнологично оборудване и на ИТ услуги. Има и изследователски екип, който следи кибер атаките в реално време и ги изследва.

Друга част от лабораторията е Фарадеевият кафез. В случая той е оформен като симулационна зала, в която може да се сложат маси с компютърно оборудване. Стените са метални, със специално покритие, което не пропуска радиовълни. Когато вратата се затвори, вътре не проникват сигнали на мобилни оператори. Целта е когато се работи с конфиденциална информация, тя да остава тук и да не може отвън да се направи пробив. Защото в света на киберпрестъпленията са разработени доста напреднали технически устройства. Например, мобилен телефон, който се поставя до невключен компютър, само с помощта на FM възможностите си може да извлече цялата информация от компютъра. Във Фарадеевия кафез може да се изследва специално оборудване.

Модерна жп инфраструктура

Целта на лабораторията по интелигентни комуникационни инфраструктури е да бъдат изследвани и тествани интелигентни мрежи за транспорт. Например т.нар. евробализи.

Бализите са устройства, които се слагат през определено разстояние на жп инфраструктурата и дават информация на машинистите каква е обстановката около влака - температурата, къде точно се намира, какво е състоянието на релсите. Тази информация се приема от влака с помощта на бордния компютър.

Лабораторията на практика изпитва и сертифицира евробализи, а може и да ги надгражда софтуерно. В цяла Европа има само още две такива лаборатории. Изградена е за да може България да се възползва по-пълно от няколкото различни европейски програми за модернизиране на жп инфраструктурата, включително и в България.
В едно от помещенията на лабораторията има техника за проверка на техническото състояние на бордови компютри.

Тази лаборатория е проектирана и изградена с помощта на Техническия университет-София.

Технологии за живота

Най-важното нещо за една биолаборатория е хигиената. Помещението, в което се намираме, например е изградено по специален начин – има преддверие. На тавана са разположени специални филтри, така че въздухът вътре да е с положително налягане и отвън да не може да влиза запрашен въздух.

Това е т.нар. „бяла стая“. В нея ще се произвеждат чипове, които се използват в биомедицинските изследвания и с чиято помощ се автоматизират много лабораторни процеси. Идеята е, че всичко, което в една лаборатория се върши на ръка – с пипети, с местене на клатачки, може да се върши в едни много малки устройства, с много малко консумативи, но със същите резултати.

Едно от най-важните устройства тук е плазменият генератор, който създава плазма от кислородните молекули във въздуха. В случая тя създава активна повърхност на инертни материали, които иначе не могат да се залепват един за друг. Плазмата ги бомбардира с активни молекули и те се слепват, без да се използва лепило, което по принцип замърсява повърхнините.

Има зала за електрофореза, в която се изследва ДНК, а различните устройства в нея позволяват да се прави генно инженерство. „На това устройство се слага пластината с ДНК и тя се онагледява. Така може да се прави тест за бащинство, а също и да се помага в криминалистиката“, казва д-р Киров.

Клетъчният брояч е друга част от оборудването на лабораторията. Той може автоматично да преброи каква част от клетките в разтвора, който сме му подали, са живи и каква част са мъртви. Това е много полезно при тестване на антибиотици.

Прави впечатление, че навсякъде в лабораторията е пълно с микровълнови печки. Обяснението на д-р Киров е, че навсякъде се работи с гелове, тъй като на повечето микроорганизми им трябва както хранителна среда, така и възможност да излизат на повърхността да дишат. Най-бързият начин да се превърне един гел в течност е да се постави в микровълновата.

Тя е много удобна и за бърза стерилизация на пособия, тъй като за десетина минути убива почти всички вируси и спори на микроби. Служи най-вече за допълнителна степен на сигурност след измиване със спирт и горене.