След двугодишно отсъствие сопраното Соня Йончева се завръща пред българската публика, за да представи репертоар на Верди. Концертът й ще е в зала 1 на НДК на 18 юни.
Преди няколко години световните медии нарекоха българката “най-ярката нова оперна звезда”. Световните медии я определят като “прекрасна”, “изключително талантлива”, притежаваща “уникално сценично поведение” и “вокално обаяние”. Колко е популярна, става ясно в музикалния магазин в операта “Метрополитън” в Ню Йорк, където на нейните дискове е отредено видимо повече място в сравнение с други световни певци.
Звездата й изгрява през 2010 г., когато печели престижния конкурс на Пласидо Доминго “Опералия” в миланската Ла Скала. От този момент започва възходът на българката, чийто талант печели публиката по целия свят.
Освен изключителна певица тя е красива жена, винаги усмихната и много дисциплинирана. Животът й е пълен - семейството е плътно зад нея, радва се на любовта на съпруга си - диригента Доминго Хиндоян, и на малкия им син Матео.
“Виновна” за откриването на таланта й е нейната майка. Като ученичка Соня имитира на шега оперна певица, докато се гримира пред огледалото. Чувайки как звучи, майка й я насърчава. Така на 16 години Соня започва да учи оперно пеене в родния си Пловдив. Дипломата за висше образование по класическо пеене е от консерваторията в Женева. Още като студентка се изявява в Женевската опера, а в Парижкия театър “Шатле” дебютира в рок опера със Стинг. Следват всички световни оперни сцени.
Със семейството си живее основно в Швейцария, но натоварената програма я праща по целия свят. С мъжа си, който е от Венецуела, си говорят на френски, но Йончева знае още английски, италиански и испански.
- Г-жо Йончева, последният ви концерт в България бе преди 2 години. Скоро ще напълните зала 1 на НДК. Ако зависеше от вас и програмата ви позволяваше, колко често щяхте да се връщате при българската си публика, а и при приятелите си у дома?
- За жалост, ще бъда само два дни в България и няма да имам много време, за да бъда вкъщи. Но лятото бих останала повече и бих посетила бащиния си дом и гроба на баща ми. Обичам да се връщам у дома, да бъда на местата, където ми е минало детството. Имам съученици, приятели и роднини, с които винаги ми е било приятно да общувам. България е място, което ме зарежда с енергия. Родината винаги е свързана с много спомени и емоции. Любопитна съм как се променя, отворена съм към нови запознанства.
За мен и брат ми Марин България завинаги ще си остане “у дома”. В София пристигам с брат ми Марин Йончев, който е в началото на пътя си в големия оперен свят, и съпруга ми Доминго Хиндоян. Ще бъдем в същия състав, в който направихме концерта в зала “България” преди 2 години, но ще се покажем в друга светлина. Програмата на концерта обаче ще бъде различна. Вярвам, че ще бъде един много емоционален концерт.
- Какво ще изпълните?
- Верди! Но нека да има и малко тайна в програмата, която съм подготвила за българската публика. Само ще кажа, че концертът в София е първият от поредица концерти през следващата година по целия свят, на който ще представя великия Вердиев репертоар.
- На целия свят е ясно колко сте талантлива и успешна. Интересно ми е обаче колко сте амбициозна? Преследвате ли целите си “на живот и смърт”?
- Не преследвам целите си на живот и смърт. Не съм амбициозна, просто следвам много логични стъпки в моя живот. Имам цели, приоритети, мечти. Никога няма да се откажа от пътя да се развивам, да откривам нови светове в необятния свят на операта, на музиката.
Харесвам и други изкуства - театър, кино, литература, изобразително изкуство, мода...
- Неведнъж сте разказвали, че вашата майка е изиграла ключова роля за кариерата ви на оперна певица, а като дете вие сте мечтали да бъдете художник. Някога съжалявали ли сте, че сте последвали избора на майка ви?
- Не съжалявам, че последвах избора на майка ми да стана оперна певица, защото тя се оказа права - и за мен, и за брат ми. Всъщност тя винаги е права. Безсмислено е да упорствам. Но все още мога да рисувам вкъщи и това е хубаво. Майка ми е силна и емоционална. Тя е човек с мечти, които сбъдва. Благодарна съм за пътя, който ми посочи, и за търпението да го върви с мен и брат ми. Без нейната и на баща ни подкрепа трудно бих осъществила някои от мечтите си. Важно е да чувстваш, че някой те подкрепя и вярва в теб безусловно.
- Имате малко дете. Оглеждате ли се, ослушвате ли се вече за неговия талант? Ще насочите ли един ден пътя му?
- Няма да насоча детето си по моя път, но съм изключително радостна от факта, че той има една много голяма чувствителност към музиката и към изкуството въобще и му харесва да рисува, както и на мен.
Синът ни расте в атмосфера на любов и почит към изкуството, което смятам за важно за формирането на една личност. Спомням си колко много музика имаше в нашия дом благодарение на родителите ми. И продължава да има, защото майка ми е голям меломан. В нашия дом също звучи много музика.
Синът ни знае с какво се занимават мама и татко. Съпругът ми дори го води на репетиция, слага го на коленете си и двамата дирижират оркестъра. На Матео му харесва, но пътя си в живота ще избере сам.
- Чувала съм, че сте работохолик. Така ли е?
- Работя много, но повечето хора, които познавам, работят много. Обичам работата си. Не е лека, но пък ми дава емоции, които не мога да получа от друга професия.
Когато работата е любов, не тежи. И това важи за всички професии.
- А какво правите, когато имате почивен ден?
- В свободното си време съм майка и обикновено момиче - разхождам се, пазарувам, харесва ми да съм си вкъщи и да се наслаждавам на природата. Аз съм човек като другите. Животът ми извън сцената е обикновен.
- Винаги съм се чудела как хора като вас, на които се възхищава цял свят, се опазват от звездоманията? Завладява ли ви понякога и как се връщате “на земята”?
- Всички сме нормални хора. Аз съм винаги на земята и никога не се изстрелвам по други планети, които не познавам. Харесвам си нашата Земя. Реалист съм, нямам илюзии, нито фантазирам. Перфекционист съм в работата си. Знам си мястото. И цената. Обичам аплодисментите като всеки артист, но нямам илюзии, че са даденост. Или пък, че са гарантирани за цял живот.
- Цената на този успех остава зад завесите. Каква е?
- Цената е едно стопроцентово занимание с това, което правиш. Да искаш винаги да го направиш добре, да си винаги на разположение. Това е една професия, която е заедно с теб дори докато спиш. Нямаш право на пауза. Да се задържиш по-дълго на голямата сцена, изисква непрекъсната работа, отдаване, труд, лишения.
- Много българи сякаш нямат високо самочувствие за себе си. Вие научихте ли се вече да знаете цената си - и в пряк, и в преносен смисъл?
- Човекът няма цена. Ние не сме предмети. За мен животът има цена, хубавите неща имат цена. Добрите и приятелски отношения. Това са нещата, които ценя най-много. Моите ценности са изградени винаги около човешкото.
- Сравняват ви с Мария Калас. Какво от класата на вечните диви като нея бихте искали да притежавате?
- Не искам да притежавам нищо чуждо. Искам да имам мой собствен път. Има певици, на които се възхищавам, от които се уча, но си имам свой път в операта. Следвам го.
- Ще ви върна към “Норма” в Кралската опера в Лондон, където вие влязохте след отказа от ролята на Анна Нетребко. Оттогава няколко пъти съм чувала въпроса “Коя от двете е по-добра?”. Как изглежда конкуренцията във вашите среди? Имате ли отношения в живота извън сцената с Нетребко например или с други ваши колеги?
- В изкуството няма конкуренция. В изкуството всеки има право на избор и всеки има право да се покаже в различна светлина. Аз не мога да се сравня, нито някой друг би се сравнил с мен и смятам, че е грешно да бъдат сравнявани двама артисти. Не можете да сравните Ван Гог с Микеланджело - не е възможно. Затова добрият артист създава собствен стил и свят, които го правят неповторим, различен за публиката.
От сравнения имат нужда понякога критиците, за да съпоставят един артист с друг, за да обяснят един успех или провал. Но аз не се сравнявам, нито се състезавам с другите. За добрите винаги ще има сцена.
- Синът ви Матео пътува ли с вас навсякъде? Как се справяте при вашата постоянна заетост?
- Когато съм по-дълго някъде - да. Например в Ню Йорк бяхме заедно. Той е все още малък, но когато тръгне на училище, ще трябва да се разделяме за по-дълги периоди. Ето това също е едно от трудните лишения, които изисква професията на артист. Понякога искаш да си с най-близките, но невинаги това е възможно. Да имаш дете, е съзнателен избор, който сме направили със съпруга ми. Обичам децата. И ролята на майка е сред най-важните роли в живота ми.
- Разказвали сте неведнъж как сте срещнали съпруга си Доминго Хиндоян - диригент, който също обикаля сцени по цял свят. Как се справяте с дългите раздели, колко често съвпадат градовете и държавите, в които можете да сте заедно?
- Справяме се. Да живеят Facebook и Whatsapp. Когато двама души се обичат, разстоянието не е проблем.
- Дисциплината е ключова за вашата професия. В колко ставате сутрин, как поддържате форма?
- Опитвам се да спя до много късно. Правя различни упражнения за дишане. Опитвам се също да поддържам някаква фигура, доколкото е възможно, защото в часовете на един певец често се хапва много късно, пийваш по 1-2 чаши шампанско. Трудно е, но някак се справям.
- Винаги сте усмихната, но каква сте, когато сте ядосана на нещо или на някого. Крещите ли, или мълчите? Плачете ли?
- Когато съм ядосана, аз крещя, плача, мълча. Аз съм жена във всеки смисъл на тази дума. Харесва ми да съм жена, харесва ми да съм слаба и силна. Нищо човешко не ми е чуждо. Нормален човек съм и притежавам целия диапазон от емоции. Според мен е важно човек да не крие емоциите си, да не ги задържа.
- Има ли нещо, което ви се изплъзна в живота, какво пропускате?
- Живея на сто процента и никога не съжалявам за неща, които съм направила в миналото. Доверявам се на интуицията и опита си. В живота сме изправени пред непрекъснат избор. Понякога нямаш много време, за да го направиш, трябва да се реагира на мига. Разбира се, случвало се е да сгреша, да пропусна нещо. Но аз съм човек, който живее в настоящето. И съм благодарна за всичко, което ми поднася животът.