Бившият председател на БАН Академик Никола Съботинов е роден през 1941 г. в Бургас. Завършва физика в СУ „Св. Климент Охридски“ и години наред работи в областта на квантовата радиофизика и по-специално в областта на лазерите с метални пари. Той е изобретател на лазера с пари на меден бромид, който е защитен с патент не само в България, а и в страни като САЩ, Япония, Южна Корея, Австралия и др. и до ден-днешен се произвежда. Приложението му е в дерматологията и при оперативната намеса в човешкия организъм, тъй като успешно запушва капиляри и други кръвоносни съдове. Използва се и за прецизна обработка на материали, в шоубизнеса и др.

Акад. Съботинов създава и патентова своя лазер на границата между две епохи – изобретението му е направено по време на социализма, но пазарната му реализация започва след 1990 година и до момента е донесло милиони долари на българската икономика.

От няколко години акад. Съботинов е съпредседател на Съвета по иновациите и развитието на технологиите към БТПП, който организира ежегодно конкурса за най-успешна иновативна фирма и проект и стои в основата на създаването на платформата „Иновационна борса“. Там той представлява научната общност наред с ректорите на няколко висши учебни заведения. От страна на БТПП съпредседател е доц. Йосиф Аврамов, предприемач и финансово-инвестиционен консултант, който е член на управителния съвет на БТПП и оперативно ръководи съвета.
Започваме разговора с акад. Съботинов от определението за иновация. Според него иновацията е типичен пример за трансфер на нови знания в пари, колкото и грубо да звучи това.

„Всяка държава трябва да поощрява иновациите, защото благодарение на тях се създават продукти и услуги с висока добавена стойност и на практика те са в основата на икономическото развитие на развитите държави. Колкото повече иновативни продукти се създават в една държава и оцеляват на пазара, толкова по-високо развита е икономиката на тази държава“, смята той.

В основата на иновациите обаче е науката. Според схващанията на акад. Съботинов съвременната наука има три измерения. Едното са фундаменталните научни изследвания, които нямат практическо приложение или поне не в обозримо бъдеще и по-скоро са насочени към изучаване и разбиране на природата. Има и насочени фундаментални изследвания, които се занимават с конкретни природни явления.
Другото измерение на науката са приложните изследвания. Те имат по-пряко отношение към иновациите, защото дават възможност за създаване на нови уреди.

Например любимата тема на акад. Съботинов – лазерите. Те биват открити в края на 50-те години, когато никой не мисли, че свойствата им могат да вършат някаква конкретна работа. Но след като започват изследвания на параметрите им, сравнително бързо – още в следващото десетилетие, учените виждат, че това нещо крие огромни възможности.

Третото измерение на науката е развойната дейност, насочена към разработване на готови или полуготови продукти. Тя има пряко отношение към икономиката и би трябвало да е приоритет на фирмите. Съветът за иновации към БТПП е създаден през 2011 г. именно по искане на браншовите организации, които са пожелали да има свързващо звено между науката и бизнеса.

Препятствие първо – скъпите патенти

Няма никакво съмнение, че пътят от науката до производството е доста дълъг и сложен. „Но навсякъде по този път идеята трябва да е добре защитена юридически – било с патент, било с ноу-хау“, убеден е акад. Съботинов.

Иначе може да бъде загубена. Достатъчно е някой в другия край наземното кълбо да започне да работи по същата тема и вероятността пръв да защити изобретението си накрая води до нескончаеми процеси.

В България съществува и друга особеност - тези, които дават идеята, много често се страхуват да не им я откраднат и затова отиват в чужбина. Големите производители често усещат ползата, дават работа на такива изобретатели, стават съавтори, патентоват изобретението. Но нашата страна губи от това.

Най-често в България се случва авторите да нямат пари да патентоват идеята си и това ги кара да я сложат в основата на свои научни публикации. Тъй като всяка научна публикация носи определен брой точки, тези учени напредват в кариерата. Но завинаги изгубват правото да защитят откритието си с патент.

„Моят съвет към всички е да постъпят като мен – аз навремето правех много научни публикации, но едва след като патентовах идеята. Навремето издаването на международен патент също беше скъпо и труднодостъпно, имаше специална правителствена комисия, която утвърждаваше кои изобретения се признават, на кои се издават авторски свидетелства, а след това и международен патент. И след като патентът е влязъл в сила, аз в научните си публикации цитирах номера на патента“, казва ученият.

Друг проблем е времето. Издаването на международен патент не става бързо, защото се налагат проучвания. Много често идеята вече е била публикувана някъде по света, но в местен научен журнал, а Патентното ведомство трябва да провери всичко. Откривателят обаче не желае да чака и прави научна публикация, с което сам пресича възможността да доведе откритието си до реализация.

30 години до международното признание

Акад. Съботинов казва за себе си, че е щастлив учен, просто защото кариерата му съвпада с разцвета на развитието на лазерите в световен мащаб. „През 1964 година проф. Васил Стефанов пусна в действие първия български лазер и аз бях първият български студент, който отиде да работи в неговата лаборатория, първо като стажант. След това ми се отвори пътя във физическия институт на БАН, където по-късно създадохме лаборатория за изучаване на лазерите с метални пари“, разказва ученият.
Тогава идеята е била да се усвоят нови дължини на вълните. Така постепенно идва редът на научните публикации, патентите и авторските свидетелства. Но въпреки това минава доста дълго време докато идеята влезе в реално производство.

„И тогава нямаше пари, но имаше специална комисия, която разглеждаше интересните идеи и ако одобреше нещо, то получаваше специално финансиране. Аз го получих обаче чак в началото на 80-те години и трябваше да създам образец“, казва академикът.

Държавата отпуска пари и за патентна защита в чужбина, като патентите се издават през периода 1980-1985 година. А реалното внедряване в производството става чак през 1988 година. Износът на технологията започва две години по-късно при съвсем други икономически условия.

Това, разбира се, не трябва да отчайва изобретателите, както и всеки човек, който чувства, че има някаква полезна идея. Днес технологиите се развиват с шеметна бързина и може да се окаже, че изобретението или дори идеята могат да намерят много по-бърза крайна реализация. В ход е и приемането на европейски регламент за патентите, според който патентно свидетелство, издадено в България, ще важи без допълнителни разходи и във всички останали страни членки.

Според учения в ежегодния конкурс на БТПП участват много качествени проекти, въпросът е да се поощрят повече хора да имат куража да се явяват на такива конкурси.