Тълкувателното решение на Върховния касационен съд е заради противоречива съдебна практика 

Доставката на топлинна енергия в блока е услуга, която се ползва от етажната собственост. Така че дори клиент на парното да се откаже от услугата в жилището си, той остава потребител в общите части. Това става ясно от тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 25 май 2017 г.  

Делото е образувано заради наличието на противоречива съдебна практика. В някои съдебни решения се приема, че доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга и не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия. В тези случаи се прилага специалният Закон за енергетиката, който изключва прилагането на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, в частност чл. 62, забраняващ доставката на централно отопление без искане на потребителя.

Според други съдилища, по силата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, при противоречие между нормите на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, заради което разпоредбите на енергийния закон се дерогират от тези на Закона за защита на потребителите и забраната за доставка на топлинна енергия без поискване е в сила.

Върховният съд постановява: „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите“.

Няма колизия между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите, постановяват върховните съдии. Чл. 133, ал. 2 от ЗЕ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Затова не може да става въпрос за приложението на пар. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Двата закона не си противоречат“ – категорични са те.

В действащата си редакция енергийният закон запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3. Същото мнозинство се изисква и за спиране на парното в сградата. „И при тази уредба противоречие между този закон и Закона за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя да му бъде доставяна топлинна енергия, за да възникне за него задължение за плащането й“ – пише в мотивите на тълкувателното решение.