Ако има човек, който може да опише възможно най-компетентно състоянието на съвременното българско земеделие, то това е безспорно бившият аграрен министър и настоящ председател на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. Той е един от малкото дейци на този отрасъл, който не се е откъсвал дори за кратко от него през последните двайсетина години.
А и пребиваването му на поста министър бе в най-бурните години. Когато поземлената реформа в България не бе още довършена. И когато българският земеделец все още не вярваше, че е възможно някой да дойде и ей така да му даде безвъзмездно половината пари, които са му нужни, за да се въоръжи със съвременна техника.
Затова и оценката на Върбанов за това каква е ползата за българския земеделец от десетте години членство в ЕС, е особено ценна. Той смята, че това е десетилетието, което е променило коренно селското стопанство на страната. Отрасълът е изцяло преструктуриран, стопанствата са окрупнени и нямат нищо общо с това, което е било преди 2007 година.
А от пустеещите площи, които бяха главен обект на критика през 90-те години, вече няма и помен.
И разбира се, инвестициите. През този период в селското стопанство на страната са влезли 13 млрд. лева, 8 милиарда от които са преки плащания. Всички тези пари са останали в България.
„И нека когато говорим за ползите, да не забравяме, че тези пари не са взети само от определени хора. Защото извън парите за инвестиции, има и много средства, които отидоха у собствениците на земеделски земи под формата на рента. Благодарение на този сектор има социален мир в страната“, заключава Венци Върбанов. Защото ако субсидиите в началото са били ниски, а оттам и рентата, то сега те са в пъти по-големи.
Но разбира се, далеч не всички процеси в земеделието текат по начина, по който трябва. Липсата на определени национални приоритети, които да са обвързани в една стратегия и да са възприети от всички партии, доведе до това всичко през този период да се развива по линията на най-малкото съпротивление.
И затова се е стигнало до сегашното положение: България от един от големите износители на животинска продукция, плодове и зеленчуци да се превърне във вносител.
В същото време се разви силно зърнопроизводството, но Върбанов подчертава, че за това има и обективни предпоставки. „Зърнопроизводството не се разви заради някакви целенасочени политики, а поради липсата на такива. През 2000 година когато екипът ми възстанови изцяло собствеността върху земеделските земи, хората в по-голямата си част не знаеха какво да правят с тези земи.
Тези, които се занимаваха с животни, с плодове или зеленчуци, почнаха да редуцират производството, защото беше губещо и да се ориентират към зърнопроизводство. Имаше и поредица от няколко добри години, в които цените на зърното на борсата, се вдигаха. Тогава и петролът тръгна нагоре и започна да се стимулира производството на екологични горива“, припомня Върбанов.
А и начинът, по който завършиха преговорите за влизането ни в ЕС, допринесе най-много за зърнопроизводството. Очакванията бяха, че земеделците ще бъдат подпомагани не на площ, а на единица произведена продукция. Стана обаче обратното и се оказа, че повече пари взимат онези, които имат по-големи площи. А най-големи площи имат отглеждащите зърно, защото там може да се ползва механизация. И така от Страната на розите се превърнахме в Страната на зърното.
Интересното е, че през всичките тези години политиците ни редовно повтаряха, че приоритет ще бъдат подсектори като овощарството и зеленчукопроизводството. Но никой не обвърза тези приказки с някакви реални финансови инструменти и изговореното остана декларативно. Едва през този бюджетен период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) администрацията се сети да стимулира с повече точки проекти, отнасящи се до отглеждането на определени продукти. И според Върбанов, ако човек сега обиколи страната, ще види страшно много строежи на съвременни свинеферми, кравеферми, овцеферми, нови зеленчукови и овощни градини. Макар че за две години ефектът все още не е видим.
Изобщо според председателя на АЗПБ лошото администриране на субсидиите е нещото, което може да съсипе някои производства много по-успешно и от най-големите природни катаклизми. Той припомня, че по САПАРД по същата причина не са усвоени близо 400 млн. лв. През първия програмен период на ПРСР усвояването обаче е на 98%, защото управляващите са се вслушали в гласа на бранша и са пренасочили навреме парите за агроекология към други сектори.
„Голям мит е, че губим пари, само защото земеделците не са готови с проекти. Напротив, повечето производители ползват консултантски услуги, а ние имаме доста добри консултанти и те правят добри проекти. Проблемът е в лошото администриране. Затова когато последното служебно правителство се зае да прави кадрови промени, поискахме среща и слава богу бяхме чути. Не може да се обезглавява тотално фонд „Земеделие“ и да уволняваш заедно с директора и заместниците му. Може не всеки да ти е симпатичен, но това е една работеща институция“, казва Върбанов.
В същото време 2017 и 2018 са ключови години по отношение на усвояването на европейските земеделски субсидии. От една страна, заради политическите събития в страната, е много важно да се види каква политика ще води новото ръководство на земеделското министерство и на фонд „Земеделие“.
От друга страна, следващата година предстои да се прави анализ на текущия програмен период, от чиито изводи ще се реши до голяма степен политиката на Брюксел в оставащите до 2020 години.
И от трета страна, догодина започва председателството на България, а точно тогава ще се вземат най-важните решения по Общата селскостопанска политика след 2020 година. Да не говорим, че целият сектор у нас е в очакване ще бъдат ли отворени мерките, които се очакват и кои точно.
Когато говорим за тенденциите в българското земеделие, според Върбанов не бива да забравяме, че страната ни е само малка частица от един общ пазар. Макар и да има някои регионални нюанси, цените на повечето селскостопански стоки се определят на международни борси. А последните няколко години, въпреки че не са лоши от гледна точка на климатичните условия, са характерни с тенденции на спадащи цени.
Затова въпреки рекордните добиви печалбите на фермерите у нас не се увеличават, а се свиват.
„Не ни остава нищо друго освен да се научим да произвеждаме по-евтино и с по-ниска себестойност, а точно това е трудно в България. Защото цените на горивата и на консумативите у нас се покачват. А сега много търговци ще се възползват от поскъпването на газа, макар да няма нищо общо с техните препарати или семена. Затова бъдещето е на онези фермери, които успяват да намалят себестойността“, казва Върбанов.
Разбира се, това е лесно да се каже, но трудно да се изпълни. Например, у нас често се чува, че по линия на европейски програми са изградени много преработвателни предприятия, които в най-общ смисъл са нужни, за да се добави стойност към земеделската продукция. Но всъщност много от тях преработват вносно месо и мляко, а това води след себе си до унищожаване на българското производство.
Много земеделски производители през последните години се опитват сами да си затворят цикъла на производство, за да не зависят от никого. Всички тези проблеми са свързани помежду си, защото когато нямаш складове, в които да държиш продукцията си, ставаш зависим от прекупвачите.
„Например при зърнопроизводителите го няма този проблем, защото през годините те си изградиха складова база предимно с европейски пари и по-голямата част от тях имат къде да си приберат продукцията и да чакат по-високи цени“, казва Върбанов.
И припомня една много коментирана навремето история – изграждането с немска помощ на тържища за пресни плодове и зеленчуци из цялата страна, в които да има и мощности за калибриране и за преработка и около които да се оформят пояси за отглеждане на такава продукция.
За мандата успели да изградят два такива центъра – в Сливен и между Димитровград и Хасково. Започнали и трети център – край Плевен. Но правителството на НДСВ го спира, а парите, предназначени за него, не са усвоени и целият проект спира дотук.
„Затова сега тези производители се спасяват поединично. Най-често изхвърлят продукцията си. Защото дори да успеят да излязат на пазара с нея, обемите им не са чак такива, че да могат да задоволят някоя голяма търговска верига. Вярно, че когато някой продукт го няма на пазара, цените му тръгват нагоре, но те и от това не успяват да се възползват. Защото почват да пристигат тировете от Турция и Гърция и мачът приключва дотук. Въобще, обичаме да си работим на принципа „проба-грешка“, описва ситуацията Венци Върбанов.
А не трябва да е така. В развитите страни всеки се специализира в някакво производство. Онези, които отглеждат крави, произвеждат мляко и си концентрират вниманието само върху това. Малко са онези, които са принудени да затварят цикъла и да изграждат мандри. Тук сме принудени да го правим заради некоректното отношение на прекупвачи и на преработвателни предприятия.
Към тези постоянни проблеми можем да добавим и различни катаклизми, които се случват отвреме-навреме. Като например руските санкции, които, макар да не засегнаха пряко българското земеделие, имаха доста лош косвен ефект върху животновъдството. Защото цялата продукция на еропейските животновъди, най-вече млякото, което беше предназначено за руските пазари, изведнъж се изсипа в България на страшно ниски цени и направи българската продукция непродаваема.
Една от причините според Върбанов е, че в Западна Европа просто са доста добре развити различните финансови инструменти, чиято цел е да компенсират производителите в такива случаи, помагайки им да излязат на алтернативни пазари. „В България дори не сме чували за такива неща. А в същото време нямаме механизмите, до които можехме да прибягваме през 90-те години - митнически тарифи, спиране на вноса или ограничаване. Сега идва цистерната с евтино полско мляко и ние не можем да я спрем. А в същото време бългаските животновъди колят кравите, защото няма кой да им купи млякото“, казва той.
Друг проблем са
0 °
13 °
