“Максималният размер на допустимите разходи за един иновативен проект по мярка 16.1 е 1 милион евро. Това съобщи във вторник министърът на земеделието Румен Порожанов на форума “Новите технологии в земеделието”. Той е от поредицата “Новата БГ икономика” на списание “.БГ/Иноватор” и вестниците “24 часа” и “Български фермер” и бе организиран с помощта на BASF, DHL, “Метро” и “Географика”. Форумът събра вчера в хотел “Маринела” в столицата шефа на фонд “Земеделие” Живко Живков, зам.-председателя на парламентарната комисия по земеделие Йордан Апостолов, директора на Института по агроиновации Светла Боянова, агробизнесмени, шефове на научни институти.
Общият бюджет на мярката за подкрепа на иновациите в земеделието от Програмата за развитие на селските райони е 20 млн. евро. Министърът съобщи, че
мярката ще
бъде отворена
през ноември,
когато ще започне и приемането на проекти.
Председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите в България Светослав Русалов заяви на форума, че у нас обхватът на определението за иновации е много стеснен. И даде пример с Испания, където дори смяната на термометър в силоз се водело иновация, за която се получава финансиране.
Малкото инвестиции у нас в иновации се дължи на липсата на достатъчно информация и липсата на ясна подкрепа от държавата, каза Русалов. Той даде пример с една от скорошните мерки, при която имало изискване за доказване на патенти, което силно затруднило кандидатите.
Министър Порожанов отговори, че в момента се променя наредбата за мярка 16.1 и
обхватът на
иновациите ще
бъде значително
разширен
И при други схеми по програмата приоритетно подкрепа получават проекти, при които иновацията е съществена част, например по схеми 4.1 и 4.2, посочи Румен Порожанов.
Над 2500 договора има по подмерките 4.1 и 4.2, свързани с въвеждането на иновации, съобщи изпълнителният директор на фонд “Земеделие” Живко Живков.
Държавата прави фейсбук за земеделци
Министерството на земеделието подготвя създаването на специална комуникационна платформа за всички земеделски стопани в България. Това обяви министър Румен Порожанов по време на форума “Новите технологии в земеделието”, част от кампанията на “24 часа”, списание .bg/Иноватор и в. “Български фермер” “Новата BG икономика”.
В платформата подобно на социална мрежа фермерите ще могат да общуват помежду си по всяко време, обясни министърът. Освен това свои профили в тази мрежа ще имат и браншовите организации, както и институциите, от които зависи земеделският бизнес. Това значително ще скъси пътя на общуване между земеделците и ведомствата, с които те работят. Фирмите, които обслужват земеделците, също могат да се включат в платформата, като си създадат свои профили в нея. Това могат да направят и аграрните висши учебни заведения, както и Селскостопанската академия.
“Време е напред да излязат хората, които хранят България. Колкото по-пряк е пътят между тях и гражданите, толкова по-добре. С онлайн платформата ще дадем възможност на обществото пряко да участва в процесите”, каза Порожанов. Освен това така и дейностите в земеделието ще станат много по-прозрачни, добави той.
Финансирането на подобна платформа е възможно със средствата за техническа помощ по Програмата за развитие на селските райони, но конкретен проект все още няма, казаха от земеделското министерство. Засега се провеждат разговори между заинтересованите институции, за да се види колко от тях са склонни да участват в подобно начинание.
Такава платформа, която позволява на земеделците да разменят полезни съвети помежду си, съществува на сайта на най-авторитетния земеделски вестник у нас - “Български фермер”. Много от отделните теми в нея са прегледани или коментирани от по над хиляда души.
В платформата всеки посетител на сайта може да си отвори нова тема по въпрос, който го интересува, и често може да намери подкрепа от съвсем непознати за него хора. Освен обща част форумът има и теми, разделени според това дали се отнасят до животновъдството, пчеларството, растениевъдството, земеделската техника, или различни програми за подкрепа. Онлайн форумът е свързан и с новините на сайта на вестника, така че всички новости в земеделието, за които вестникът съобщава, също могат да се дискутират.
Да се върне автентичният вкус на продуктите
Веригата “Метро” въвежда иновативен подход в търговията с плодове и зеленчуци, съобщи по време на форума Георги Гърневски от “Метро България”.
Целта му е да се запази автентичният вкус и свежестта на български сортове, без обаче това да се отрази на трайността им, така че да може те да се изнасят и в чужбина. Същия метод веригата използва и в Испания.
Гърневски даде пример, че на изложение в Берлин представители на водещи холандски компании в земеделието заявили, че нямат търпение българското земеделие да се възстанови, за да предостави продукти с истински вкус, какъвто те не можели да предложат.
“Веригата от производството до предлагането трябва да е максимално ефективна, за да се предложи продукт, който търси крайния потребител с нужното качество”, каза Гърневски.
Лечение без пръскане на растенията
Иновативен продукт на компанията за растителна защита BASF спестява време и средства от пръскане на растенията срещу вредители, а в същото време ги предпазва. Това обяви регионалният мениджър на компанията за Южна България Върбан Върбанов на форума “Новите технологии в земеделието”.
Продуктът се казва “Сестива” и се прилага със семената при засяването. Така в продължение на няколко месеца ги предпазва по време на техния вегетационен период, обясни Върбанов.
Този продукт се влага при ечемика и пшеницата и преобръща представите за растителна защита, защото на практика той не се пръска и няма нищо общо с традиционните препарати за растителна защита.
Принципът на BASF е минимални вложения с максимални приходи, каза още регионалният мениджър. Върбанов обяви, че компанията е намалила цените на продуктите си за България.
Дронове казват кога да се тори и полива
Дронове вече могат да заснемат огромни земеделски площи и с помощта на съвременните технологии да дават подробна представа къде точно трябва да се тори или полива. Това каза по време на форума управителят на фирма “Географика” Стелиян Димитров.
Точността на заснетото от дрон е до 3 сантиметра, така че дори предмети с такива размери могат да се различат ясно на снимката.
Чрез използването на специални формули от изображенията може да се види нивото на хлорофила в растенията и така да се определи къде точно има проблеми, обясни Димитров.
По този начин земеделският стопанин може да съсредоточи усилията си точно там, вместо да пилее препарати или вода из цялото землище.
На Запад дроновете и геоинформационните системи вече се използват масово в земеделието, докато у нас тези технологии все още прохождат, каза Димитров.
1 °
13 °
