Откакто един от най-известните в света акселератори за стартиращи компании – The Founder Institute, стъпи в България през 2015 г., вече е провел две обучителни сесии и в момента върви третата. По време на първите две до валидиране на идея и до създаване на компания са стигнали 21 стартъпа – 12 в първата сесия през 2016 г. и още 9 във втората, която приключи на 31 януари 2017 г. Третата започна през април и ще приключи на 27 юли.

The Founder Institute е създаден през 2009 г. от серийните предприемачи Адео Реси и Джонатан Грийчан, като централата му е в Силициевата долина и има представителства в над 150 града по света. Обучителните програми предлагат успешни практики и позволяват на курсистите да избегнат грешките на навлизащите в бизнеса. „Но им помага да избегнат грешките по лесния начин, а не след като са изхарчили реални пари“, обяснява един от директорите на българския клон Милен Иванов.

„Не знам дали знаете статистиката, но 95% от стартъпите в света умират още през първите 2 години от съществуването си. По най-различни причини. Това е нещо съвсем нормално. Оцеляват само силните. При нас 76% от стартъпите остават да действат с години“, казва Иванов.

Другият повод за гордост на The Founder Institute e създаването на работни места. В над 2300 стартъпа, възникнали досега с помощта на The Founder Institute в глобален план, са намерили работа повече от 150 000 човека, което не е никак малко.
И не на последно място – през акселератора са минали и няколко еднорога, т.е. компании, които в един момент от съществуването си са постигнали пазарна капитализация от над 1 милиард долара.

Как действа The Founder Institute

Всяка обучителна сесия на програмата продължава 14 седмици. Тя умишлено е направена трудна, за да не може да бъде завършена от всеки. Или както се изразява Милен Иванов „тя е като за командоси, но е приспособена за предприемачи“.
Основното в нея е че симулира реалността и показва колко е трудно да бъдеш предприемач. Най-малкото защото трябва да работиш много повече от другите. Но всъщност именно това отрезвява хората, заели се със задачата да създадат свой бизнес. И така им спестява неприятните емоции и нерви след това.

Заниманията са един път седмично, всяка сряда от 18,30 до 22 часа под формата на уъркшоп, на който присъстват по трима ментори. Участниците представят идеята си пред тях и получават веднага обратна връзка. В края на всяко занимание им се възлагат задачи за следващата сряда. Изпълнението им отнема до 40 часа седмично. Обикновено става въпрос за разработване на бизнес план, за осъществяване на контакти с потенциални клиенти, за разработване на прототипи или уеб сайтове.
„Всичко е много практично насочено. Но понеже работата е много, някои се отказват“, казва Иванов.

Разбира се, всеки един от обучаваните има някакви свои идеи за развиване на бизнес, някои от които минават за или направо са много иновативни. Но според Иванов и най-блестящата идея няма никаква стойност ако зад нея не стои характер.

„В 90% от случаите с добрите идеи бизнесът, основан на тях се проваля, защото няма водач, лидер, който да докара нещата докрай. Нашата цел не е просто обучаващите се да намерят финансиране, а да си изработят устойчив бизнес модел и да го докарат до етапа, в който може лесно да се финансира“, казва Иванов.

The Founder Institute не финансира стартъпи, даже самите обучаващи се плащат такса за участието си в сесиите. Тя е 500 щатски долара. По думите на Милен Иванов таксата е символична и действа по-скоро като стимул да не се отказваш от програмата, защото в такъв случай губиш парите.

The Founder Institute на практика действа като франчайзингов партньор на централата в Калифорния и тези 500 долара не остават тук, а отиват в САЩ.
Осъществяването на програмата тук се дължи по-скоро на самите обучавани и на спонсорства. Менторите както и в много други програми идват безплатно или срещу символично възнаграждание. Обикновено това са успели бизнесмени или мениджъри на високи позиции в международни компании, на които им е интересно да се занимават с млади хора.

Немалък дял във финансирането на програмата имат и завършилите. Според правилата сесията може да бъде завършена само ако участникът е основал компания. 4% от акциите й принадлежат на The Founder Institute в следното съотношение: 1% отива в САЩ, 1% отива за директорите в България, 1% отива за менторите. Четвъртият процент принадлежи на всички, които са завършили програмата. Така в един момент всички те стават съдружници.

Вярно е, че минава твърде много време, за да може подобен бизнес модел да стане успешен. „Даже първите 4-5 години програмата няма да носи никакви пари. Но през това време ще създадем примерно 100 стартъпа. Дори един от тях да спечели, това ще изплати парите, които са инвестирани досега“, казва Милен Иванов.

Ситна цедка

Любопитното е, че за да попадне на обучителните сесии на The Founder Institute човек не трябва непременно да представи работеща идея или дори някаква идея. Влизането става след попълване на тест, който цели да измери „предприемаческото ДНК“ на кандидата.

Тестът е разработен в САЩ с помощта на професори от Харвардския университет и от университета в Торонто. Всъщност той измерва качества на личността, свързани с устойчивостта му, с характера и с така наречената „флуидна интелигентност“. Изработването на теста е свързано с голяма база данни за 33 000 предприемачи, които са го попълвали и чието развитие по-късно е било проследявано. Авторите му твърдят, че в до 76% от случаите успяват да познаят с помощта на теста дали един човек ще има предприемачески успех или не.

Флуидната интелигентност е сравнително нов термин в когнитивната психология, обозначаващ определени качества на човешкия ум. По принцип интелигентността няма особена връзка с предприемачеството. Достатъчно е човек да се поогледа малко, за да открие примери на успешни бизнесмени, чийто интелект е меко казано в пелени.
Флуидната интелигенност обаче е друго нещо. Това е възможността на човек да извлече за себе си правилата, по които работи дадена индустрия или организация и да види приложението на тези правила в друг сектор от икономиката или в друга организация. Хората, притежаващи флуидна интелигенност, са всъщност хората, които най-често създават иновации. Защото иновацията не е нищо друго освен пренасянето на един модел от една област в съвсем друга. Най-често иноваторите откриват механизми, които действат добре в определени условия и успяват да видят тяхното приложение в съвсем други.

Оттук автоматично следва и правилото, че този тип интелигентност се изгражда с течение на времето и не е много присъщ на съвсем млади хора, които нямат никакъв житейски опит.

„Идеалният предприемач според нашите тестове е най-често човек на възраст между 30 и 33 и дори 35 години. Тоест някой, който вече е работил нещо някъде, напипал е някакъв проблем и знае как може да го реши“, казва директорът на The Founder Institute за България.

Другата характиристика на добрия предприемач е любопитството и свързаната с него отвореност към света. Хубаво би било такъв човек и да има навика да се учи, а не да си въобразява, че знае отговорите на всички въпроси.

Според Милен Иванов често по стартъп събития у нас ходят и хора, които само твърдят, че имат някаква блестяща идея, но никога не правят и най-малкото усилие да я осъществят. „Наричам ги стартъп туристи“, казва той.

Горе-долу около 40% от хората, които са попълнили теста в България, са изкарвали програмата докрай. Те са си давали сметка за трудностите още от самото начало, очаквали са ги и са имали куража да ги преодолеят. В двете сесии на програмата у нас досега са участвали общо 50 предприемача.

Странните посетители на стъртъп събития

Тъй като е организирал над 60 стартъп събития и е бил поне на още толкова през последните 2 години, Милен Иванов си е набелязал две изявени категории посетители:

"startup tourist" - ходи на събития за забавление, никога не е стартирал бизнес и няма никакво намерение да стартира. Не продава нищо и не купува нищо. Казва, че "имал една идея, но....“. И така от години. Някои от тях не се интересуват от бизнес срещи или дори от контакти. Просто няма какво да правят. Като цяло са безобидни и в някои случаи са nice-to-have-around. За пълнеж и да ти изглежда събитието добре посетено. Освен в случаите, когато решават да ти изгубят повече от 5 минути с безмислени въпроси и разговори.

"startup hater" - има допирни точки с първата категория, но с проактивен негативен елемент. Това са хора, които или не са получили финансиране от някой, или са били пренебрегнати, или нещо не е станало както им се иска. Или просто носят някаква горчилка в душата си. Ходят по събития и плюят фондовете, инкубаторите, стартъпите, технологиите, европейските програми, тек-парковете, ко-уъркингите, фейсбуците и всичко, което се сетиш. Не става дума за хора с различно мнение и позиция, а за систематичен начин на мислене и изява. Донякъде са опасни, защото се захранват от реакциите, които провокират, а и често си намират последователи. Препоръчва се пълен ignore и по възможност картотекиране.