В България винаги е имало различия в доходите между отделните региони и те винаги са се задълбочавали през последните десетилетия. Известна тенденция този проблем да се преодолява настъпва едва през 2015-2016 година. Това излиза от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) по проекта “Регионални профили”, публикувано вчера.

Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи на човек от населението и областта с най-ниските е била 1,8 пъти през 2000 година. През 2013 година, когато пазарът на труда бе в най-тежко положение, а безработицата – най-висока, тази разлика достигна рекордните 2,5 пъти. Според последните засега данни разликата е паднала до 2,1 пъти, което пак е доста високо.

Какво е значението и реалната тежест на областите според доходите, които населението там получава, може да се види много нагледно на преначертаната административна карта на България, която институтът е направил с помощта на геоинформационната фирма “Мапекс” (виж картата).

Според нея София заема почти една трета от държавата, Пловдив, Бургас, Варна и Благоевград са горе-долу толкова големи, колкото са си в действителност, но Кюстендил, Видин, Кърджали, Силистра и още няколко са се свили като шагренова кожа.

Близо до центъра

По-особена е ситуацията само с Перник – единствената област с доходи на населението, твърде близки до тези в столицата и на практика над тези във водещи градове като Варна и Пловдив.

Според данните на ИПИ средногодишните доходи на перничани през 2016 г. са между 5780 и 6540 лева. В София е 7349 лв. средногодишно, докато Варна и Пловдив са в групата между 5020 и 5780 лв. средногодишно на човек. Точните данни за всеки град за 2016 г. ще бъдат публикувани през октомври.

Според авторите на изследването ефектът с Перник се е получил заради интензивната ежедневна трудова миграция между този град и столицата. Тя не е нещо ново и доходите на перничани винаги са били доста високи. Освен това процесът на нарастване на доходите в този близък до столицата град е непрекъснат от 2005 г. насам. Преди това е имало колебания в отделни години, но не и след това, т.е. в Перник май не са усетили световната финансова криза.

С по 20 лева

месечно

В периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава средно с 240 лв. годишно, или с по 20 лв. месечно, достигайки 5167 лв. през 2016 година. Това е средната цифра за страната.

През 2016 г. най-високи са доходите в столицата – 7349 лв. на човек годишно. Най-ниски са във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище – под 4260 лева на човек годишно.

Рекордьор в това отношение е Видин, където средногодишният доход е 3348 лв., съобщи за “24 часа” Явор Алексиев от ИПИ.

Разликите

Разликата между доходите в София и Видин е точно 2,1 пъти. Любопитното е, че през последните 2-3 години тази разлика всъщност се стопява, макар и с малко. Защото през 2013 г. е била 2,5 пъти. Но през 2000 г., откогато се трупат данните, е била 1,8 пъти. Като в ролята на най-бедния град Видин се редува последователно с Монтана.
Всъщност столицата се откъсва далеч напред преди останалите градове по отношение на доходите едва след 2005 г. Преди това - в периода 2001-2005 г., доходите на столичани се движат около средните за страната.

Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата – през това време те са нараснали 4,4 пъти. Следва Стара Загора, където за тези 16 години те са нараснали 4 пъти.

Заплати и пенсии

Интересна подробност е, че с течение на времето структурата на доходите на българина следва една положителна тенденция - делът на пенсиите и социалните помощи в средния доход непрекъснато намалява за сметка на дела на работната заплата.

Донякъде това отразява факта, че все пак пенсиите не могат да нарастват с такава скорост, както заплатите. Но и градовете, които са по-развити икономически, с по-голям пазар на труда и където заплатите по принцип са по-високи, делът на пенсиите в общите доходи е най-нисък. При останалите е обратното.

Например в София едва 20% от средногодишния доход на лице от домакинството идва от пенсия или социална помощ. За София-област процентът е 21,8.
Но в Монтана този процент е 39, в Кюстендил е 40%, а във Видин - 48%, т.е. почти половината от доходите в крайдунавския град идват под една или друга форма от бюджета и зависят от него.

Което всъщност е доста лошо. Защото демографските особености у нас са такива, че с течение на времето разликата в доходите между такива населени места и столицата, в която има бизнес и се създава БВП, само ще се увеличава.

Първенците

Само 7 областни града извън столицата (и Перник) попадат в групата на областите , които са с относително високи средни доходи на човек от населението. Това са Варна, Стара Загора, Габрово, Русе, Плевен и Смолян.

Платежоспособното търсене в Стара Загора е толкова голямо, че в един момент градът се снабди с два мола.
Платежоспособното търсене в Стара Загора е толкова голямо, че в един момент градът се снабди с два мола.
При сравнението на икономическите им показатели, прави впечатление, че с изключение на само две области има пряка връзка между по-високите доходи и по-високата производителност на труда, която допринася и за по-висок БВП на човек от населението в областта.

И шестте области са или с “много добро” или с “добро” икономическо развитие, т.е. с над 9000 лв. БВП на човек от населението, като във Варна той надхвърля 12 000 лв. Оценка “много добро икономическо развитие” извън тях на практика има само столицата.

Единствените две изключения са Плевен и Смолян, в които икономическото развитие е “незадоволително” и въпреки това техните жители са със сравнително високи средни доходи.

Миграцията към столицата е равна на емиграцията в чужбина

През периода 2007-2015 година българите, които са се преместили да живеят от провинцията в столицата, е почти равен на броя на българите, които са напуснали страната. Първите са 157 хиляди, а вторите - 156 хиляди. Това са данни, взети от НСИ, които са обобщени по проекта на ИПИ за регионалните различия.

Всъщност общият брой на хората, които са сменили местожителството си през същия период, като са сменили областта, в която дотогава са живели, е близо 743 хиляди. Но по-голямата част от тях не са дошли в столицата, нито са напуснали България. Областите магнит, които привличат най-много хора от други краища на страната (освен София), са Пловдив, Варна и Бургас, а най-малко са привлекли други жители Видин, Смолян и Кърджали.

Миграцията към столицата очевидно е трудова, твърдят от ИПИ. Доказва го фактът, че трите области, от които хората най-често се местят в София, са всъщност най-близко разположените до столицата: София-област, Перник и Кюстендил. Най-малко са от Разград и Търговище.

Друго интересно наблюдение е, че мигриращите към столицата от Северна България намаляват за сметка на тези от Южна България, а от области като Видин и Враца традиционно винаги много хора се местят в столицата. Обяснението е много просто - който е имал намерение да го направи, вече го е направил.

Миграцията към чужбина е достигнала своя пик през 2014 година, сочат данните. Най-значителна част от своето население през този период са изпратили в чужбина Кърджалийска, Варненска и Пловдивска област.

Противно на очакванията едва един от всеки пет души, които са напуснали София, са заминали за чужбина, повечето се насочват към други области на страната. Още по-малък е този дял в съседни на столицата области като широката Софийска област (едва 9,7%) и Перник (15,4%), откъдето най-голям дял сменят обичайното си местожителство именно в посока София.