Надя Василева, управляващ директор “ManpowerGroup България“

Ако не сте се скрили от света в някое китно българско село, най-вероятно сте чули новината, че до 2020 година роботите ще елиминират над 5 милиона работни места и то във всеки един бизнес аспект – от бек офис позициите до директното обслужване на клиенти и от медицинския до финансовия сектор.

Някои компании вече предложиха роботи, които ще поемат много от ежедневните ни работни задачи, включително в сектора на човешките ресурси. И те ще ги вършат много по-добре, по-бързо и по-умно от нас, простосмъртните.
Като добавим и факта, че в страната ни вече трудно се намират търсени умения, а и хора като цяло, които да запълнят свободните работни места, съвсем естествено възникват въпросът дали е време да се отдадем на паниката и да започнем нова кариера.

Отговорът най-вероятно е „не“, но той зависи от начина, по който възприемаме и комуникираме промените. Новото време ни предлага уникалната възможност да преосмислим какво сработва и какво не, за да преценим адекватно какво можем да направим за себе си и за своите служители по отношение на кариерата, за да продължим да се отличаваме от конкурента – бил той човек или робот.
На първо място трябва да се научим да приемаме промяната. Тя кара много хора да се чувстват неудобно и с право – всяка промяна е трудна. Но ако не се променяме и не прогресираме, ние просто сме загубили давност, а това със сигурност не се квалифицира като идеално състояние.

Затова не трябва да отхвърляме нещо, само защото е ново или все още не е доказано. Всъщност успешен мениджър ще е този, който окуражава служителите си да овладеят някоя нова технология, докато не е станала масова. Защото точно те ще помогнат на компанията да продължи напред.

Умението да не бягаме от промяната ни носи и допълнителна стойност. Добре, изкуственият интелект е по-умен от нас, но има аспекти от работата ни, които са по-приятелски настоени към технологиите в сравнение с други. Изкуственият интелект просто не може да замести всичко, което вършим.

Ето защо трябва да се фокусираме върху нещата, които един робот не може, и да ги правим много, ама много добре. Пример за това са специалистите „Подбор на персонал“. Тези, които са повече от добри, разбират, че трябва да изучат бизнеса в детайли и да умеят да влизат в главите на кандидатите, за да могат наистина да им помогнат.

За да сме конкурентни в ерата на ботове, трябва да бъдем и креативни. Креативността ни помага да използваме целия капацитет на един инструмент, за да си вършим работата по-добре и по-ефективно. Роботите не могат да функционират, без да ги насочва човешката креативност. Ето защо е добре да опознаем възможностите на изкуствения интелект и да потърсим вдъхновение в други индустрии. Защото най-креативните идеи няма да се родят в сектора „Човешки ресурси“. Но тайната съставка, която в крайна сметка ще ни отличи от един робот, е умението да изграждаме връзки. Способността ни за емпатия, страст, радост и други емоции е присъщо човешка. Роботите не могат да формират човешки взаимоотношения (поне засега). Ето защо способността да изграждаме дългосрочни и взаимнополезни връзки днес е много по-важна, отколкото да бъдем успешни.

И не на последно място – трябва да се превърнем в лидери на идеи. Да, да – всички сме изморени да чуваме това словосъчетание, но колкото и да му се мръщим, то е вярно. Всички ние трябва да се опитаме да станем лидери на идеи в професията и сектора, които сме си избрали. Това не означва, че веднага трябва да започнем да списваме блог или да ходим по конференции. За повечето от нас лидерството на идеи е по-скоро ненатрапчиво и не толкова публично всекидневно упражнение. То просто означава да споделяме с охота знанията и опита си с всички хора, които биха имали нужда от тази информация. Ако работите вече половин година в сектора на подбора на персонал, със сигурност знаете много повече за пазара на труда и процеса на търсене на работа, отколкото кандидатите, които интервюирате. Така че споделяйки тази ценна информация с тях, вие не само им помагате, но и затвърждавате позицията си на човек, който си разбира от работата и който го е грижа.

Вероятно всички ние ще се конкурираме с роботи в съвсем близко бъдеще, но не трябва да забравяме, че докато много процеси могат да бъдат автоматизирани, способността да създаваме и подхранваме смислени връзки все още е само и единствено наш запазен знак. Целта ни не трябва да бъде да оцелеем след промените, а да се развиваме, докато бушуват. Само така ще еволюираме като хора и индустрии, независимо дали споделяме работното място с робот или не.